Решение № 3269 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2013 г.

Решение № 3269 от 10.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 5053 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 14530/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 01-6500/38346 от 6.12.2011 г. в частта на отказано финансово подпомагане по СЕПП и НР2, определена е недопустима площ, призната е годна за подпомагане площ и е изменено уведомителното писмо, като е определено финансово подпомагане по СЕПП в размер на 939.85 лева и по НР2 - 718.76 лева. Правят се възражения за недопустимост на решението и алтернативно за неправилност, поради наличие на всички отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че са обсъдени всички данни и факти от значение за спора и правилно са приложени нормативните актове. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Венцислав Георгиев Маджаров против уведомително писмо изх. № 0106500/38346 от 6.12.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което му е отказано финансово подпомагане за стопанската 2008 г. в размер на 939.85 лева по СЕПП и 718.76 лева по НР2. Направил е възражения за ненадлежно проведена проверка на място, за която не е бил уведомен, както и за липса на компетентност на експерта, извършил проверката. По този начин е оспорил данните, залегнали в мотивната част на административния акт. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е започнало по заявление от Венцислав Георгиев Маджаров от 7.05.2008 г. за финансово подпомагане по СЕПП, НД и НР2 за стопанската 2008 г. Общо са заявени 15 парцела в землището на едно населено място с обща площ от 7.35 ха. По заявлението е извършена бърза проверка на място през месец февруари на 2009 г. Използван е визуален метод на контрол. В контролния лист са констатирани, като необработени и съответно негодни за подпомагане части от четири БЗС, заявени, като постоянно затревени площи. Площта им възлиза на 2.34 ха, съставляваща 46.71% от общо заявената площ. За изготвения контролен лист, земеделският производител не е бил уведомен и не го е подписал. Констатациите по него са залегнали в мотивите на административния орган, с който е отказано финансово подпомагане по СЕПП и по НР2. По искане на ответната страна, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. От приетото заключение е установено, че цифровата ортофотокарта за територията на заявените парцели към 2008 г. е изготвена въз основа на ортофотоизображения от 2006 г. Останалите отговори на вещото лице преповтарят данните от извършената проверка на място и констатациите в мотивите на административния акт. При тези данни по делото, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган - изпълнителният директор на ДФЗ и в изискуемата от закона форма, но при несъобразяване на административнопроизводствените правила и допуснато нарушение на материалния закон. За целта се е позовал на нормалната житейска логика в две насоки: Първата е, че не може да се установява обработването на земеделски парцели през 2008 г. по снимков материал от летене през 2006 г. Втората е, че при проверка през зимата на 2009 г., не би могло да се установи състоянието на парцелите към предходен момент, какъвто е лятото на 2008 г. Това е дало основание на съда да приеме, че административният орган не е доказал в съдебното производство отразените мотиви за постановения отказ от финансово подпомагане. Позовал се е на нарушение на нормата на чл. 35, т. 1 б. "б" от Регламент (ЕО) 1122/2009 г., задължаващ администрацията да извърши проверка на място, но през относимата 2008 г. Позовал се е и на нарушение на разпоредбата на чл. 32 от същия регламент, задължаваща администрацията при констатирани нередовности в контролния доклад, да го предостави на заявителя за подпомагане. Същевременно е отчел този пропуск и като нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. На следващо място, съдът е приел и неспазване на материалния закон, изразяващо се в недоказаност на отказа от финансово подпомагане, поради налични снимки само от 2006 г. и теренна проверка, извършена несвоевременно. Отново на базата на обикновената житейска логика, е приел всички заявени площи за годни за подпомогане. Отменил е уведомителното писмо и е определил недопустимата площ за подпомагане по двете мерки на 0 ха. Едновременно с това е признал, като годна за подпомагане по двете мерки изцяло заявената площ от 7.35 ха. Позовал се е на неоспорената ставка по СЕПП и НР2 и сам е определил размера на финансовото подпомагане по мерките. Така постановеното решение е неправилно. Съгласно чл. 11, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП специално създадената институция - Държавен фонд "Земеделие" подпомага финансово регистрираните земеделски производители, като за целта изпълнява функциите на Разплащателна агенция и то от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно разпоредбата на чл. 43 от същия закон, разплащателната агенция /РА/ проверява заявленията за подпомагане по СЕПП; извършва директните плащания по подадените заявления и намалява размера на плащането или го отказва при наличие на някоя от хипотезите по ал. 3 от закона. Така посочената национална уредба, ведно с необходимостта от нарочна акредитация, изключват правото на съда сам да извъшва тези дейности, като определя недопустими за подпомагане площи, признава годни за подпомагане такива и директно определя размера на дължимото подпомагане. На него единствено е поверен контролът за законосъобразност на административните актове, издавани в производството по подпомагане. При установяване на незаконосъобразност, той не би могъл да приложи разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК и да реши въпроса по същество. В подобна хипотеза, единствената правна възможност е тази по чл. 173, ал. 2 от АПК - да върне преписката на ДФЗ, като компетентен орган и акредитирана разплащателна агенция със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Този въпрос е вече разработен цялостно в практиката на Върховния административен съд - напр. решение № 15932 от 2.12.2013 г. по адм. дело № 6492/2013 г. на ВАС, четвърто отделение. Решението е неправилно и в останалата му част, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. На първо място, съдът е приел, че при провеждане на проверката на място по заявлението на земеделския стопанин, са допуснати нарушения на разпоредби от Регламент (ЕО) 1122/2009 г., който е приет на 30.11.2009 г. - т.е. след провеждането на тази проверка. Отделно от това за конкретния случай хипотезата на чл. 35, ал., т. 1, б. "б" от него е напълно неотносима към конкретния случай. Тя касае само случаите на проверка под формата на дистанционно проучване, каквато нито е правена, нито се твърди от която и да е било от страните по делото. Необосновано съдът се е позовал на експертно заключение, че не може да се установи дали приетата за недопустима за подпомагане площ от 2.34 ха съответства на състоянието на парцелите през 2008 г. Подобен извод на вещото лице липсва, както в представената експертиза - констативна и заключителна част, така и при обясненията, дадени от него при изслушването му в открито съдебно заседание на 30.05.2013 г. Напълно неотносими към спора са житейските разсъждения в мотивите на решението относно зърнено-житните култури и тяхната жътва; листно-стеблените зеленчукови култури и състоянието им през зимата. В конкретния случай, като недопустими за подпомагане части от имоти, са определени четири такива, заявени за постоянно затревени площи. Поради това релевантен за спора въпрос е съществува ли обективна възможност през месец февруари на 2009 г. да се установи при визуален преглед състоянието им предходната година? Като база за това задължително изследване, биха могли да се приемат приложените снимки на л. 165 - л. 170 от адм. дело № 4912/2010 г. С решението по това дело, съдът единствено е обявил нищожността на оспореното тогава пред него уведомително писмо от 2009 г., поради липса на компетентност на издалия го експерт. Никакви други обсъждания и изводи във връзка с възникналия спор за законосъобразност на проведената проверка на място не са извършени от първоинстанционния и касационния съд. Самите снимки са надлежно приети, като писмени доказателства с протоколно определение от 16.03.2011 г. след изслушване на становищата на страните. От обозначението в долния им десен край е видна датата и часа, когато са направени. Не могат обаче да се идентифицират номера на парцели, доколкото надписите в горния ляв ъгъл не сочат такива. Това налага първо да се изясни дали тези снимки са относими към описаните спорните парцели по заявлението. Второ - в случай, че се установи такава относимост, да се провери с експертно заключение дали отразеното на снимките от февруари на 2009 г. състояние на парцелите може да даде меродавна информация за обработването и поддържането им през предходната година. По този начин би се изяснил спорният между страните въпрос за допустимостта на парцелите за подпомагане. Съдът е допуснал и друго процесуално нарушение, като въобще не е разгледал приложената по предходното дело Версия 8 от Правилника на дейността на отдел "Технически инспекторат", утвърден на 26.05.2008 г. от изпълнителния директор на фонда. В него подробно са регламентирани процедурите и дължимите действия при извършването на проверки на място и в частност на процедурите за бърза проверка на място на физическите блокове и случаите, при които не е задължително измерване на площта - стр. 10 от него. Липсват данни експертизата също да е взела предвид разпоредбите при изготвяне на заключението. А изясняването на въпросите относно спазване на установения от разплащателната агенция ред за провеждане на проверки е пряко относимо към оспорването от страна на жалбоподателя на резултатите от проверката. Съдът не е обсъдил по никакъв начин възражението на земеделския производител относно липсата на професионална компетентност на експерта, извършил проверката, да установява състоянието на проверените парцели. Доколкото се касае за положителен факт за административния орган, то съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест и да обезпечи събирането на доказателства по това съществено възражение. Едва след събиране на всички относими за правилното решаване на спора доказателства, съдът би могъл да прецени доколко непредоставянето на контролния доклад от проверката на място на заявителя - нарушение по чл. 35 от АПК е съществено - т.е. доколко то е рефлектирало върху правилността на издадения краен административен акт. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение