Решение № 9743 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12688/2016 г.

Решение № 9743 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12688/2016 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Тика"ЕООД, с адрес: гр. П., ул. "Д-р Н. Г.", № 4, представлявано от Е. А. Ч.-управител, срещу решение № 1559/01.08.2016 г., постановено по адм. д. № 740 по описа на Административен съд гр. П. за 2016 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001615004438-091-001/05.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 136/10.03.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"/ОДОП/-П.. Касатора навежда твърдения за неправилност на постановеното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При обжалването се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза. Освен това съдът не е изложил собствени мотиви относно събраните доказателства, тъй като са възпроизведени изцяло мотивите на органите по приходите. Не са обсъдени събраните в хода на процеса писмени доказателства, както и заключението на изслушаната по делото експертиза, което е довело до необосновани изводи относно възникването на правото на данъчен кредит. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-П., оспорва касационната жалба. По същество излага съображения, че при произнасянето си АС-П. не е допуснал нарушение на съдопроизвоствените правила и е направил обосновани изводи, съответстващи на събраните по делото доказателства. Има произнасяне по всяко от възраженията на ревизираното лице. Въз основа на тези твърдения се иска от настоящата инстанция оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 1 307 лв. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, по съображения подробно изложени в становището по делото. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид твърденията на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС-П. е бил ревизионен акт /РА/ № Р-16001615004438-091-001/05.01.2016 г., поправен с ревизионен акт № П-16001616017876-003-001/28.01.2016 г. издадени от органи по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 136/10.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на "Тика"ЕООД е начислен ДДС: в резултата на непризнат данъчен кредит в размер на 20 536,20 лв. и на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, допълнително е установен ДДС за данъчни периоди м. 07; м. 08; м. 09 и м. 10.2014 г. в общ размер на 2379.42 лв. Общо върху задължението са начислени лихви в размер на 2 986.37 лв. С ревизионния акт са извършени и корекции на декларирания от лицето отрицателен данъчен финансов резултата за 2014 г. При осъщественият съдебен контрол първоинстанционният съд е посочил, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка относно неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка и е приел, че правилно е приложен и материалния закон. На "Тика" ЕООД е извършена ревизия за данъчен период от 01.01.2014 г. до 31.03.2015 г. относно правилното прилагане на ЗДДС и ЗКПО. Задълженията по ДДС вменени на дружеството, произтичат от извършена корекция по чл. 79, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС на ползван данъчен кредит по фактурираните доставки на горива, непризнато право на данъчен кредит в размер на 20 536.20 лв. и доначисляване на ДДС за извършени покупко-продажби на МПС. Корекцията на ползвания данъчен кредит е извършена по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е прието, че ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит за закупени горива за автомобили, които не са били в движение. Подробно е обсъдено състоянието на автомобилите и възможността те да се използват от ревизираното лице. Не са възприети твърденията при обжалването, че МПС-тата са отдадени под наем след продажбата им и поради това правомерно са зареждани с гориво, като е приспадан и данъчен кредит. Съдът е приел, че автомобилите не са в движение, не са представени доказателства те да са ремонтирани, а има издадени фактури във връзка с използването на същите. Въз основа на това е направен извод, че не са налице предпоставки за признаване право на данъчен кредит и корекцията е извършена законосъобразно. Като законосъобразно е прието и непризнаването на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, по отношение на МПС марка "П. К.", рег. № РВ2121РХ, макар да са изпълнени условията по чл. 69 от с. з., тъй като е внесен лек автомобил. Не е приета за доказана по надлежния ред тезата на жалбоподателя, че автомобилът е придобит от ВОП, за да бъде отдаван под наем. Прието е, че доказателствата като представени при обжалването на ревизионния акт са съставени за нуждите на ревизионното производство. В частта за ДДС, като законосъобразно е прието от съда и доначисляването на ДДС по отношение на покупко-продажбата на две МПС-та /марка "Ауди Q 7", с рег. № РВ3343МР и джип "Вранглер", с рег. № РВ7828РТ/, като основанието. Прието е, че продажбата е извършена в рамките на независима икономическа дейност и следва да се обложи по общия ред, като за нея регистриранатат по ЗДДС фирма трябва да начисли данък. С оглед изложените мотиви, относно задълженията по ЗДДС, АС-П. е приел за законосъобразно и изменението на декларирания от лицето отрицателен данъчен финансов резултат за 2014 г., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като е направено увеличение на СФР с разходи несвързани с дейността по отношение на закупеното гориво. Като законосъобразно е възприето и извършването на корекция на СФР, с начислени амортизации за активи, които са специализирани такива - линейки, тъй като същите не се ползват за дейността на фирмата, поради което дружеството няма икономическа изгода от тези активи. Не са представени доказателства, които да оборят тезата на данъчната администрация, че въпросните активи не се ползват и не носят икономическа изгода повече от дванадесет месеца. Въз основа на горното, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно са определени задълженията на ревизираното лице и жалбата му срещу ревизионния акт е неоснователна. Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. Основателни са касационните оплаквания за постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в частта относно начислените корекции по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. П. обсъждане на извършената корекция съдът е смесил предпоставките за признаване право на данъчен кредит и тези по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. И. е посочил в мотивите си, че "не са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит". Не са обсъдени предпоставките на приложената от органите по приходите правна норма въз основа на която е извършена корекция. Проявление на принципа на служебното начало в първоинстанционния процес по оспорване на ревизионните актове, е отделянето на спорното от безспорното по делото и указване на страните за кои обстоятелства с правно значение не представят доказателства. След като е приел, че е необходимо да се изследва приложението на друго правно основание относно ползваният данъчен кредит по процесните фактури за закупени горива, съдът е следвало да даде съответните указания на страните. От разпореждането за насрочване на делото и в проведеното първо открито съдебно заседание не е разпределена конкретно доказателствената тежест. Няма пречка, първоинстанционният съд, който по аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК е съд по същество да приеме друга правна квалификация на установените в хода на ревизията факти, но за това следва да укаже на страните, кои са спорните по делото въпроси и какви доказателства следва да съберат. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение следва да се отмени в тази част и делото - да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав. При това, съдът следва да укаже на страните конкретно доказателствената тежест, да обсъди предпоставките за извършване на корекция по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС и във връзка с фактите по делото да извърши преценка дали същите са били налице така както е прието в ревизионния акт. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е приета за законосъобразно извършано изменение на декларираният отрицателен данъчен финансов резутат за 2014 г. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, като е направено увеличение на СФР с разходи несвързани с дейността-отчетени разходи за гориво. Решението в останалата част е правилно. Видно от мотивите на съдебния акт са налице фактически установявания, обсъдени са събраните в хода да ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Не се споделят твърденията на касатора, че неправилно не са ценени представените по делото договори за наем на процесните МПС. С. са обсъдени по делото, в съвкупност с останалите доказателства, на съответното място в съдебното решение/относно отказаното право на данъчен кредит и във връзка с непризнатите отчисления за амортизации/. Обоснован е изводът за тяхната непротивопоставимост на останалите доказателства събрани в хода на ревизията и пред съда. Вярно е, твърдението на касатора, че обичайно като доказателства в производствата по оспорване на ревизионни актове, се представят частни документи, но това не е основание да бъде пренебрегвана доказателствената им стойност. В тази връзка следва да се посочи, че АС-П. е изложил мотиви относно това защо не цени като доказателства за твърденията на касатора представените договори за наем, които се споделят от настоящата инстанция. По отношение на наемния договор сключен между "Тика" ЕООД и "Випстрой 2002" ЕООД относно лек автомобил "П. К." с рег. № РВ2121РХ, същият макар да е отразен в счетоводството на фирмата не е налице плащане по него. Представеното споразумение за прекратяване на същия от 10.09.2014 г. не е отразено в счетоводните документи, а и то както и договора е представено едва при оспорването по административен ред. Съответни на материалния закон и на доказателствата по делото са и изводите на АС-П., че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, на първо място защото ползването на автомобила не е установено да е свързано с основната дейност на дружеството, както и не е придобит във връзка с отдаването му под наем. В мотивите на решението са изследвани фактите на които се позовава ревизираното лице и законосъобразно е прието, че твърденията му не намират основание в доказателствата по делото. В унисон с правната уредба, е твърдението в писмените бележки, представени по делото, че за да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по доставка за придобиване на автомобил е необходимо да се установи че този разход е стопански. Такъв извод не може да бъде направен от представените по делото доказателства. В мотивите на съда, противно на твърдението в касационната жалба, е обсъдено коя дейност е основана за дружеството и коя може да се прецени като съпътстваща икономическа дейност, но и в двата случая не могат да бъдат споделени твърденията на касатора, че процесният МПС е придобит с цел отдаване под наем. Касационната инстанция намира за съответни на материалния закон и изводите на АС-П., относно извършената корекция в намаление на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат по чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, с начислени данъчни амортизации за активи, заведени в сметка 205-транспортни средства относно специализирани автомобили собственост на дружеството. Установено е в хода на ревизионното производство, че за 2014 г. дружеството няма приходи от тези автомобили и твърдението, че се отдават под наем не е подкрепено с доказателства. Предвид гореизложеното настоящият състав на ВАС, намира, че в тази част обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски в настоящото производство следва да се присъдят относно частта, в която решението на АС-П. е оставено в сила. По отношение на частта, в която делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски ще се присъдят при повторното му разглеждане. Ответникът е заявил своевременно искане за присъждане на разноски, които с оглед материалния интерес определен въз основа на задълженията по отношение на които касационната жалба е неоснователна определят на 1236.55 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение