Решение № 3789 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14587/2017 г.

Решение № 3789 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14587/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на кмета на община – Варна, срещу решение № 1975/08.11.2017 г. по адм. дело № 2531/2017 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилно възприетото от съда, че в рамките на ревизионното производство на купувача, органите по приходите нямат право да оспорват размера на данъчната оценка, удостоверена от орган по приходите при дирекция "Местни данъци" по реда на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Противно на изложеното от съда твърди, че данъчната оценка на имота е изчислена правилно в ревизионния акт. Като ирелевантни за спора намира изводите досежно правилността на декларираните данни. Новата данъчна оценка на имота била определена на база установената фактическа обстановка и при правилно приложение на закона. Като спорни при определянето на данъчната оценка посочва два коефицента: Км - коефицент за местоположение и Ки - коефицент за инфраструктура. По отношение на първия твърди, че се изчислява по таблица № 3 от Приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси. Съгласно нотариален акт № 86, том 1, рег. № 2981 от 25.07.2013 година дружество "ДИНИПО" ЕООД придобива имот, КОТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2560.420. 2, парцел I, км. 44 по плана на 18-ти подрайон в гр. Варна, разположено на етаж -1, на кота -8,60, под ниско и високо тяло на училищна сграда Техникум по туризъм. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ коефицентът на местоположение се определял по таблица 3 и местоположението на сградата. В Протокол № 16 от заседание на Общински съвет гр. Варна, проведено на 27.03.2013 година, 18-ти подрайон на гр. Варна попадал в зона I. Съгласно таблица № 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, Км за гр. Варна, зона I е 88,90. Оспорва като неправилно приетото становище на първоинстанционния съд за приложение на таблица № 4. По таблица № 4 се определял коефицентът за местоположение на самостоятелните производствени сгради или обекти в тях. Процесният обект се явявал самостоятелен производствен обект в нежилищна сграда - Техникум по туризъм. По отношение на Ки твърди, че съгласно чл. 7 от Приложение № 2 към ЗМДТ, той се определя като към единица се прибави значението на елементите от таблица № 5 /водопровод, канализация, електрификация, телефонизация, топлофикация и улична мрежа/. В конкретната хипотеза намирала приложение колона № 4 от таблица № 5, тъй като към нея препращала т. 2, съгласно която, коефицентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т. е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата. Иска решението да бъде отменено и да бъде потвърден ревизионен акт /РА/ № МД-РА-001/25.04.2017 г. издаден от главен инспектор в отдел "КРД" при дирекция " Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна. Претендира разноски. Ответникът – "Динипо" ЕООД, чрез пълномощник, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Производството пред АС Варна е образувано по жалба на "Динипо" ЕООД срещу ревизионен акт № МД-РА-001/25.04.2017 г. издаден от главен инспектор "Контролно-ревизионни дейности" /КРД/ в отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" при Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна. Първоинстанционният съд е приел, че ревизията на "ДИНИПО" ЕООД е възложена със ЗВР № МД-Р-002/15.12.2016 г. за срок до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 19.12.2016 г., и е обхващала задълженията за данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин за периода 01. 01. - 31.12.2013 г. Със ЗВР № МД- Р-002-1/14.03.2017 г. срокът за извършване на ревизията е определен до 19.05.2017 г. В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен РД № МД - РД - 001/03.04.2017 г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № МД - РА - 001/25.04.2017 г. Същият е обжалван пред кмета на Община - Варна, който мълчаливо го е потвърдил. В хода на ревизията е установено, че съгласно н. а. № 86, том I, peг. № 2981, дело № 65/25.07.2013 г. "Динипо" ЕООД е придобило възмездно от "РУСБУЛПРОМСОЮЗ" ООД - котелно помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2560.420. 2. 2 - училищна сграда на Техникум по туризъм. Договорената между страните продажна цена била 80 000 лв., а данъчната оценка съгласно удостоверение изх. № Д0009058/18.07.2013 г. - представено при изповядване на сделката и описано в н. а. била 230 988, 60 лв. Жалбоподателят внесъл данък при придобиване на имущество по възмезден начин в размер на 6 005, 70 лв. (чл. 34, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местите данъци на територията на Община - Варна), представляваща 2, 6 % от данъчната оценка на имота. В хода на ревизионното производство органите по приходите са определили данъчна оценка за процесния имот в размер на 1 118 243, 00 лв., която приели за данъчна основа по чл. 46 от ЗМДТ. На това основание е определен данък в размер на 2, 6% х 1118243 = 30 894, 32 лв., от които 24 888, 62 лв. за внасяне, след приспадане на внесения при изповядване на сделката данък, и лихви в размер на 9 333, 30 лв. При така установеното от фактическа страна и след анализ на относимите разпоредби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, съдът е приел, че в рамките на ревизионно производство на купувача, органите по приходите нямат право да оспорват размера на данъчната оценка, удостоверен от орган по приходите при дирекция "МДТ" по реда на чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Счита, че в действителност данъчната оценка се определя по декларираните от собственика данни, но в случай че продавачът е декларирал обекта неправилно, то този факт е следвало да се установи по реда на чл. 103 или чл. 104 от ДОПК, респ. в ревизионно производство на продавача по чл. 108, ал. 1 от ДОПК. По същество приема, че с ревизионния акт неправилно е изчислена данъчната оценка за процесния недвижим имот, тъй като неправилно са определени Км - коефициент за местоположение и Ки - коефициент за инфраструктура. С оглед изложеното съдът е отменил обжалвания акт. При анализ на доказателствата, установените факти и приложимите правни норми, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради неправилно приложение на закона, при следните изводи от правна страна: Данъкът при придобиване на имущества по възмезден начин съгласно чл. 45, ал. 1 ЗМДТ се заплаща от приобретателя на имуществото, като съгл. чл. 46, ал. 1 ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 5-дневен срок от подаване на искане по образец – чл. 3, ал. 1 Приложение № 2 към ЗМДТ, вр. с чл. 20 ЗМДТ. Една от целите на удостоверението за данъчна оценка е облагането с данък при придобиване на имущества. Данъчната оценка се определя въз основа на данните посочени в подадената по чл. 14 ЗМДТ декларация за облагане на имота с данък върху недвижимите имоти, арг. от чл. 3, ал. 3 Приложение № 2 към ЗМДТ. С оглед изложеното, основата за заплащане на данъка за придобиване на имущество в процесния случай е определена въз основа на представената от дружеството продавач - "РУСБУЛПРОМСОЮЗ" ООД, данъчна оценка на имота към момента на извършване на сделката. Същата е изчислена въз основа на подадената от "РУСБЕЛПРОМСОЮЗ" ООД декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. "ДИНИПО" ЕООД е внесъл данък при придобиване на имущество по възмезден начин в размер на 6 005, 70 лв. (чл. 34, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местите данъци на територията на Община - Варна), представляваща 2, 6 % от данъчната оценка на имота. Дружеството купувач е изпълнило законовото си задължение и при придобиване на имота е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ. Във връзка със същата е установено несъответствие, въз основана на което, на основание чл. 106, ал. 3 ДОПК задълженията за данък при придобиване на имущество по възмезден начин са установени, чрез извършване на ревизия по реда установен в чл. 110 и сл. ДОПК. С процесния акт е определена нова данъчна оценка. Съгласно чл. 110, ал. 2 ДОПК публичните задължения се установяват чрез процесуалните действия на органите по приходите в ревизионното производство и с издаването на ревизионен акт от органи с компетентност по чл. 119, ал. 2 ДОПК. В случая задълженията са установени от орган по приходите, който както правилно е приел първоинстанционният съд разполага с компетентност за издаване на ревизионен акт. Ревизионният акт е вид данъчен акт и като такъв има декларативно действие. Данъчно задължение възниква по силата на закона, като от значение за определянето му е реално установената фактическа обстановка. С ревизионен акт по чл. 118 ДОПК се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски, възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и се възстановяват недължимо платени или събрани суми. В този смисъл с процесния ревизионен акт не са установени нови задължения, а се установява действителното състояние на имота към момента на извършване на неговата покупко-продажба, въз основа на които факти се определя данъка при приложение на относимите материално-правни норми. Необосновано е приетото от първоинстанционния съд, че ревизионното производство е следвало да бъде проведено на продавача, а не на купувача /субектът на ревизия се определя от компетентния да я извърши орган/. С извършената ревизия се цели установяването на реалното фактическо положение към конкретен период и със същото не се търси вина за констатираното разминаване на декларираните обстоятелства, а се цели правилното изчисляване на данъчната основа с цел заплащане на данъчно задължение, възникнало по силата на закона. Производството по издаване на данъчен акт започва по правило служебно, т. е. по инициатива на данъчния орган. Определянето на данъка в случая е чрез ревизионен акт, по смисъла на чл. 120 ДОПК. При проверка законосъобразността на този акто съдът проверява и законосъобразното определяне на данъчната основа, представляваща данъчната оценка. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № 86, том № I, рег. № 2981, дело № 65/25.07.2013 г. на нотариус вписан под № 484 в регистъра на Нотариалната камара на РБ, с район на действие районен съд Варна, вписан в Службата по вписванията гр. Варна с вх. № 16739 от 25.07.2013 г., акт № 128, том № XLIII, дело № 8972/2013 г., имотът представлява котелно помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда, намиращо се в гр. Варна, район "Приморски", разположено на етаж -1/минус едно/, на кота -8, 60/минус осем и шестдесет/ под ниско и високо тяло на училищна сграда на Техникум по туризъм. Предназначението на самостоятелния обект е – инфраструктурен обект в сграда. С оглед изложеното, касационният състав приема, че при проверка законосъобразността на обжалвания ревизионен акт първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон: Ирелевантни за спора за съображенията досежно инициативата за започване на производството, както и правилното деклариране на имота в подадените от продавача/съответно купувача декларации. Съгласно чл. 4 от Приложение № 2 към ЦМДТ, данъчната оценка на сгради или части от сгради се определя въз основа на данъчната базисна стойност на един квадратен метър, корекционни коефиценти и площта по посочена формула. Спорни величини от състава на тази формула са Км - коефицента за местоположение и Ки - коефицента за инфраструктура. Според касационния състав първоинстанционният съд неправилно е определил Км. Съгасно чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, Км се определял по таблица 3 и местоположението на сградата. В Протокол № 16 от заседание на Общински съвет гр. Варна, проведено на 27.03.2013 година, 18-ти подрайон на гр. Варна попада в зона I. Съгласно таблица № 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ, Км за гр. Варна, зона I е 88, 90. Касационната инстанция прима за правилно възражението на касатора в тази насока. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за приложимост на таблица № 4 при определяне на Км. По таблица № 4 се определял коефицентът за местоположение на самостоятелните производствени сгради или обекти в тях. Процесният обект се явява самостоятелен производствен обект в нежилищна сграда - Техникум по туризъм, която сграда няма характер на производствена. По отношение на Ки, касационният състав отново споделя възраженията на касатора: Ки се определя по таблица № 5 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Същата съдържа 6 елемента: А-водопровод, Б-канализация, В-електрификация, Г-телефонизация, Д-топлофикация, Е-улична мрежа, като се взема предвид дали същите са налични в обекта или не, и дали не са налични в сградата, но са налични в квартала. По делото е спорно кой коефицент следва да се приложи за елемент В-електрификация. Дружеството претендира, че в помещението няма изградена електрификация, но органът е установил, че в сградата има. Съгласно чл. 7, т. 2 от Приложение № 2 коефициентът от колона 4 се прилага и когато се оценява част от сграда, т. е. ако обектът няма изградена инфраструктура, но има такава в сградата. Съответно приложеният в ревизионния акт коефициент е правилен. Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че коефицентът за В- електрификация следва да бъде 0. Като правилен касационната инстанция споделя извода на органа за приложение на колона 4 от таблица № 5 и коефицент за електрификация - 0, 5 /минус нула цяло и пет/. Предвид горното, настоящата инстанция приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. По изложените съображения, налице е визираното в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК, поради което решението на АС Варна следва да бъде отменено, като се отхвърли подадената от "Динипо" ЕООД жалба. С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди "Динипо" ЕООД, да заплати на Община Варна направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, в полза на касатора, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски и пред първата инстанция, се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, от които по 150 (сто и петдесет) лева за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1975/08.11.2017 г. по адм. дело № 2531/2017 г. по описа на Административен съд Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ жалба на "Динипо" ЕООД, ЕИК *********, срещу ревизионен акт № МД-РА-001/25.04.2017 г. издаден от главен инспектор в отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" при дирекция " Местни данъци" при Община Варна, мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна. ОСЪЖДА "Динипо" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Община Варна сумата 300 (триста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.