Решение № 2085 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2017 г.

Решение № 2085 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1221/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "С-А.-Б." ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Иванов, срещу Решение № 400 от 13.12.2016 г., постановено от Административен съд - В. Т., по адм. дело № 111 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-04000415001689-091-001/28.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 33/25.01.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата също така се твърди, че фактурата е достатъчен документ, който удостоверява доставките на стоки или услуги и липсата на други документи не може да е основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП, чрез юрск. Вълкова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА № Р-04000415001689-091-001/28.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 33/25.01.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" В. Т. при ЦУ на НАП относно отказано право на данъчен кредит в размер на 8 697,68 лева лв., в резултат на което са определени задължения за внасяне в същия размер и са определени лихви за просрочие в размер на 4 452,46 лева, както и са определени допълнително задължения по ЗКПО в размер на 4 518,17 лева и лихви от 2 014,34 лева, в т. ч. лихви за невнесени авансови вноски в размер на 32,49 лева. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. По отношение на фактура № 24/26.10.2010 г., издадена от "Ивенет" ЕООД с предмет "строителни материали по опис", първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставката. Според първостепенният съд съдържанието на фактурата на посочения доставчик не отговаря на изискванията на разпоредбите на Директивата (чл. 226, т. 6), респ. на ЗДДС (чл. 114, ал. 1, т. 9 - количество и вид на стоката) и не са представени други съпровождащи документи, от които да се установят липсващите реквизити. По отношение на 6 броя фактури, издадени от "Гергана" ЕООД с предмет различни авточасти първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Според първостепенният съд липсват доказателства като приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и други документи, които да удостоверяват предаването на стоките. По отношение на 5 броя фактури, издадени от "Д. С." ЕООД с предмет "подложка плоча, рампа, изкоп" и различни СМР първоинстанционният съд е приел извода на органите на приходите за нереалност на доставките. Според първостепенният съд липсват доказателства за отчитане видовете и количествата на извършените СМР, тъй като по делото не са приложени приемо-предавателни протоколи, протоколи обр. 19 и количествено-стойностни сметки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относно фактура № 24/26.10.2010 г., издадена от "Ивенет" ЕООД с предмет "строителни материали по опис". Първоинстанционният съд правилно е приел, че по издадената фактура от "Ивенет" ЕООД, не са налице реално осъществени доставки. Съдържанието на фактурата на посочения доставчик не отговаря на изискванията на разпоредбите на ЗДДС. С. чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗДДС фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, вида на услугата и единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката. В процесната фактура не са посочени количеството, вида на строителните материали и единичната цена за всеки от тях. Липсват и представени доказателства за предаването и съответно приемането на процесните стоки. Относно 6 броя фактури, издадени от "Гергана" ЕООД с предмет различни авточасти. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. Липсват доказателства като приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и други документи, които да удостоверяват предаването на стоките. За да възникне право на данъчен кредит следва да бъде установено прехвърляне на собствеността на стоките от доставчик към получател. В хода на ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е доказал по категоричен и безспорен начин реалното престиране и доставяне на процесните стоки. Относно 5 броя фактури, издадени от "Д. С." ЕООД с предмет "подложка плоча, рампа, изкоп" и различни СМР. Правилно е приел първоинстанционният съд, че доставките по гореописаните фактури не са реално осъществени. Между страните не са изготвяни количествено-стойностни сметки към договора, протоколи обр. 19 или други двустранни приемо-предавателни документи за отчитане приемо-предаването на фактурираните СМР, съставянето на които е необходимо за да се удостовери извършването на СМР. Предвид изложеното доводите на първоинстанционния съд за неустановяване главния факт на доказване - наличие на облагаеми реални доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. В частта по ЗКПО - РА е потвърден изцяло от административния съд. Направено е позоваване на направените изводи за законосъобразност на направения отказ от право на приспадане на данъчен кредит за данъчните периоди през 2010 и 2011 г. по гореописаните фактури. Направената корекция на декларирания финансов резултат за 2010 г. и 2011 г. е законосъобразна на основание на чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Правилно ДФР е увеличен със сумата от 41 395 лв. за период 2010 г, и със сумата от 2 486,40 лв. за 2011 г. При липса на правомерно начисляване на данъка, не е налице данъчно събитие, т. е. издадените данъчни документи са документално необосновани, поради което вписаните в тях разходи не следва да се признаят за данъчни цели, при което с техния размер следва да се увеличи финансовият резултат за периода. До същият законосъобразен извод е достигнал административният съд и като е потвърдил РА в тази му част е постановил правилно решение. Първоинстанционният съд е приел РА за законосъобразен в частта, в която е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2011 г. като е увеличен със сумата от 1 300,32 лева, представляващи отчетени разходи за осигуровки на едноличния собственик, на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО - разходи, несвързани с дейността. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно. Също така първоинстанционният съд е приел РА за законосъобразен в частта по ЗКПО, в която са определени лихви за забава в размер 2014,34 лв., в това число и лихви в размер на 32,49 лв. за невнасяне на дължимите авансови вноски в съответните срокове. Липсват конкретни оплаквания в жалбата относно тази част на РА. След служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира решението в тази част за правилно. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение на АС-В. Т. е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора и това, че ответната страна е изготвила отговор на касационната жалба, но не се е явила и не се е представлявала в съдебното заседание пред настоящата инстанция ? се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3/4 от определената сума по чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание горното на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 840 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,