Решение № 3028 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2010 г.

Решение № 3028 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Калин Иванов Божков срещу решение № 2368 от 13.07.2010 г. по адм. д. № 1765/2009 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 30 състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Молбата му е да бъде отменено и вместо него постановено, с което претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди да бъде уважена изцяло. Ответникът Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуалния си представител, представя писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и затова следва да бъде отхвърлена. Ответникът "Топлофикация София" ЕАД, чрез процесуалните си представители, в писмено възражение поддържа, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила с присъждане на разноските по делото. Ответницата Татяна Цветанова Божкова и заинтересованата страна "Бруната България" ООД не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни отменителни основания и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Калин Иванов Божков срещу Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и "Топлофикация София" ЕАД. Със същото решение Калин Иванов Божков е осъден да заплати на "Топлофикация София" ЕАД сумата 150 лева, представляваща възнаграждението на един юрисконсулт. Спорът е разгледан и решен при спазване на задължителните указания в определение № 14492 от 01.12.2009 г. по адм. д. № 13430/2009 г. на Върховния административен съд. С определение от 12.03.2010 г. съдът се е произнесъл по конституирането на страните в производството и събиране на относимите доказателства. С протоколно определение от 29.04.2010 г. е прието редуцирането на исковата молба от страна на Калин Иванов Божков до размер на сумата 200000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от страна на ответниците, а с протоколно определение от 13.05.2010 г. е уважена молбата на Татяна Цветанова Божкова за заличаването й като ищец по делото. При изяснена фактическа обстановка правилно е прието, че производството е допустимо тъй като се претендират вреди от: 1. незаконосъобразен акт на ДКЕВР, отменен от Министъра на икономиката и енергетиката, постановен през месец януари 2009 г., с който се допуска увеличение на цената на подаваната енергия от страна на "Топлофикация София" ЕАД и 2. незаконосъобразно бездействие и актове на длъжностни лица, служители в "Топлофикация София" ЕАД, във връзка с отчитането през месец януари 2009 г. на общия топломер в сградата, където се намира жилището на ищеца. Въпреки дадените указания и възможност за събиране на доказателства, по делото не са представени такива и не са установени каквито и да било неимуществени вреди от страна на ищеца, респективно наличие на пряка и непосредствена причинна връзка от посочения административен акт и твърдяните действия и бездействия. Претенцията е неоснователна и недоказана, тъй като липсват два от задължителните елемента на фактическия състав на нормата по ЗОДОВ. Като е отхвърлил същата на това основание, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на втория ответник за участието на един юрисконсулт следва да се присъдят претендираните разноски в размер на сумата 150 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение