Решение № 14184 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3009/2018 г.

Решение № 14184 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3009/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на С. Г. против решение № 8090 от 28.12.2017 г. по адм. дело № 9759/2017 г. на Административен съд – С. град. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му, като се уважи първоначалната му жалба. Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на същата и иска да се потвърди обжалваното решение. Ответникът по касация "Теленор България" ЕАД, чрез пълномощника си поддържа, че касационната жалба е неоснователна и не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд – С. град е отхвърлил жалбата на С. Г. против решение № Ж-137/2016 от 20.03.2017 г. на Комисията за защита на личните данни. Административният съд е постановил решението при изяснена фактическа обстановка и точно приложение на материалния закон. С решение № Ж-137/2016 от 20.03.2017 г. Комисията за защита на личните данни е оставила без уважение жалба с вх. № 137/04.02.2016 г. на С. Г. срещу "Теленор България" ЕАД. Жалбоподателят се е оплакал за това, че при сключване на договор за мобилни услуги с мобилния оператор са били манипулирани личните му данни, като е посочен несъществуващ адрес и несъществуващ номер на личната му карта. След направено възражение, в документите е посочен верният адрес на жалбоподателя, но отново - погрешни данни на личната карта. Едва след поредно възражение са нанесени правилно данните от личната карта. Междувременно жалбоподателят поискал прекратяване на договора с "Теленор България" ЕАД, но му било отказано. В тази връзка жалбоподателят е счел, че е налице манипулация на личните му данни от оператора, които са му дали основания да мисли, че същите неправомерно са предоставени на трети лица и институции и е поискал съдействие от Комисията за защита на личните данни за прекратяване на договора му за мобилни услуги. "Теленор България" ЕАД е представил становище рег. № С-974/05.12.2016 г. и приложил доказателства, че сключените договори между дружеството и жалбоподателя са прекратени поради неплащане на задълженията от негова страна и са му изпратени покани за доброволно изпълнение. Поддържал е, че не е предоставял личните данни на жалбоподателя на трети лица. Комисията е обсъдила данните по преписката и е приела, че с оглед клаузите по договорите, подписани от жалбоподателя, С. Г., той се е съгласил да се обработват личните му данни от мобилния оператор. Не е установено предоставянето им на трети лица, а сбърканите данни за адреса на лицето и на личната му карта са коригирани, като действията на оператора в тази връзка не сочат на извършено нарушение на правилата за обработване на лични данни по Закона за защита на личните данни. Административният съд, след като е обсъдил данните по административната преписка, правилно е приел, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Същото е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно съдът е намерил, че при решаване на спора е спазен материалният закон и целта на закона. Жалбоподателят е сключил договори с мобилния оператор, в клаузите на които се съдържа съгласие да бъдат обработвани личните му данни с оглед изпълнение на договорните задължения от "Теленор България" ЕАД като администратор на такива. Правилно съдът е споделил изводите на комисията, че допуснатите неточности по отношение на данните на жалбоподателя, които впоследствие са били коригирани, не обективират нарушение по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. Администраторът на лични данни е взел мерки по чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗЗЛД (в приложимата редакция) да поправи погрешно вписаните лични данни на лицето, като отрази коректните адрес и лична карта на жалбоподателя. Поради това съдът правилно е приел, че Комисията не е имала основание да издаде предписание по чл. 38, ал. 2 ЗЗЛД за отстраняване на нарушението. Съдът правилно е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че личните му данни са били неправомерно предоставени на трети лица поради липсата на каквито и да било доказателства в тази насока. При тези съображения съдът е достигнал до обоснован краен извод за неоснователност на оспорването и отхвърлил жалбата на С. Г. против решението на Комисията за защита на личните данни. В касационната жалба касаторът поддържа, че съдът не е съобразил доводите му във връзка с прекратяване на договора с мобилния оператор, както и отново релевира оплаквания за неправомерно обработване на личните му данни. Тези доводи са релевантни към преценката за законосъобразност на оспорения административен акт и първоинстанционният съд ги е обсъдил при решаване на спора по същество. Правилно съдът е посочил, че въпросите, свързани с прекратяване на договорните правоотношения между страните са извън предмета на спора за правомерно обработване на личните данни на касатора. Комисията за защита на личните данни не притежава компетентност да решава спорове в сферата на защита на правата на потребителите при изпълнение на договорите за предлагани мобилни услуги от операторите на този пазар. Досежно възраженията на касатора за неправомерно обработване на личните данни, съдът аргументирано ги е приел за неоснователни поради липсата на доказателства в подкрепа на същите. Породените съмнения в касатора в тази насока с оглед погрешното вписване на личните му данни в договорите с мобилния оператор, без да са ангажирани доказателства и установени от комисията, съответно в първоинстанционното производство, не са достатъчни да обуславят извод за действително допуснато нарушение от мобилния оператор, както правилно е приел решаващия съд. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Касационните ответници не са претендирали заплащане на разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,