Решение № 7681 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2010 г.

Решение № 7681 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 145, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК.

Образувано е по жалба на ЗАД "Булстрад Виена Иншуърс груп" гр. София, срещу Заповед № 199/5.10.2009 г. на зам. председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", с твърдения за незаконосъобразност, респективно нищожност на обжалваната заповед като постановена в съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Конкретните, че заповедта е издадена в противоречието с разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 17 и т. 24 и чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗКФН като се твърди, че дейността на службата по вътрешен контрол при застрахователя, презастрахователя и на лицата включени в застрахователна и презастрахователна група са извън предмета на регулиране и надзор от страна на Комисията за финансов надзор, респективно от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Позоваването на чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗКФН в заповедта е извън предметния обхват на същата. Твърди още, че заповедта е издадена в противоречие с разпоредбите на чл. 4, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 32 от 13 септември 2006 г. за изискванията към организацията и дейността на службите за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя и на лицата, включени в застрахователна и презастрахователна група (обн. ДВ бр. 81/2006 г., изм. и допълнена в ДВ бр. 4/2010 г.), за кратко Наредба № 32/2006 г. Според него, правомощията на службата за вътрешен контрол установени с наредбата, не могат да се изземват от зам. председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор". Службата е независима при осъществяване на функцията й по вътрешен одит. Правомощията зам. председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" спрямо службата за вътрешен контрол са регламентирани от разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредбата, които изключват режим на подчинение и контрол. Според жалбоподателя по отношение на зам. председателя на КФН липсва компетентност по чл. 17, ал. 1 от Наредбата за издаване на административния акт, което води и до неговата нищожност.

С жалбата се излагат и съображения за издаването на заповедта в противоречие с разпоредбите на чл. 59, ал. 1, и ал. 2, т. 4, 5 и 7 от АПК установяващи изискването за мотивираност на административния акт, като условие за неговата законосъобразност, наличие на разпоредителна част и указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Неизпълнението на същите съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила установени в чл. 146, т. 3 от АПК.

Ответника по делото чрез процесуалният си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Заинтересованата страна Застрахователно акционерно дружество "Армеец" АД София в писменото си становище от 27.04.2010 г. излага съображения за основателност на подадената жалба по съображенията изложени от жалбоподателя.

Останалите заинтересовани страни ЗАД "Алианц България" АД София, ЗД "Бул Инс" АД София, ЗК "Български имоти" АД София, ЗК "Уника" АД София, ЗАД " ДЗИ-Общо застраховане" АД София, ЗД" Евро Инс" АД София, ЗАД "Енергия" АД София, "Интерамерикан България ЗЕАД" София, ЗК "Лев Инс" АД София, ЗАД "Виктория" АД София, "ОЗК" АД София, "Дженерали Застраховане" АД София, "ХДИ" ЗАД София и "Групама Застраховане" ЕАД София, не вземат становище по жалбата.

ЗАД "Булстрад Виена Иншуърс Груп", видно от служебната справка в Търговския регистър е регистрирано в София, с предмет на дейност застраховане и презастраховане в страната и чужбина. По смисъла на чл. 8, ал. 1 и 2 от Кодекса за застраховането същото е застрахователно и презастрахователно дружество, имащо право да извършва застрахователна дейност. В съответствие с изискванията на Наредба № 32 от 2006 г. към дружеството се създава служба за вътрешен контрол на застрахователя и презастрахователя, като цялостен и непрекъснат процес интегриран в дейността на дружеството, включващ органите на управление, лицата на ръководни длъжности и всички други лица, работещи по договор за застрахователя или презастрахователя. В това си качество дружеството е адресат на заповедта на зам. председателя на КФН и ръководещ управление "Застрахователен надзор" като индивидуален административен акт по чл. 16, ал. 3 от ЗКФН и за него е налице правен интерес от оспорването му. При наличието на правен интерес от оспорване и спазен срок по чл. 149, ал. 1, във връзка с ал. 3 от АПК за обжалването й, жалбата се явява процесуално допустима. По същество е и основателна.

Със Заповед № 199/5.10.2009 г. издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 17 и т. 24 и чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), във връзка с чл. 4, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 32 от 13 септември 2006 г. за изискванията към организацията и дейността на службите за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя и на лицата, включени в застрахователна и презастрахователна група заместник председателя на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор" е разпоредил:

1. През месеците октомври, ноември и декември 2009 г. и януари 2010 г. ръководителят на службата за вътрешен контрол да извършва регулярни проверки във връзка със задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, включително гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и застраховка "Зелена карта" за спазване на вътрешните документи на застрахователя (писмени правила, процедури, инструкции, заповеди и др.) по отношение сключването и отчитането на полиците по вид застраховка; съответствието на начислената по сключените полици премия с действащата тарифа, приета по надлежния за дружеството ред; точността и пълнотата на въведените в информационната система данни по отношение на сключените застрахователни полици; навременността на предаваната в КФН информация за сключените полици по застраховката, съгласно чл. 294, ал. 1 и 4 от Кодекса за застраховането;

2. За извършените проверки за сключените през месец октомври, ноември и декември 2009 г. и януари 2010 г. полици по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 1 от заповедта, ръководителя на службата за вътрешен контрол да изготвя доклади, които да представя в КФН до 10-то число на следващия месец, като в него се съдържа информация за броя на сключените и отчетени полици през съответния месец; брой и номера на полиците, за които е направена проверка за съответствие на начислената премия по полицата с дължимата по действащата тарифа; брой и номера на полиците, по които е констатирано неспазване на действащата тарифа, отразяване на неточни данни в информационната система или закъснение при отчитането им в КФН; сравнение между начисления премиен приход по полиците и премийния приход, който е следвало да бъде начислен съгласно действащата тарифа; констатации и заключения от извършените проверки и предприети мерки по отношение на направените констатации. Разпоредено е заповедта да се доведе до знанието на всички застрахователи, предлагащи застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", за сведение и изпълнение.

Така издадената заповед по реда на чл. 16, ал. 3 от ЗКФН е била оспорена от жалбоподателя по административен ред пред Комисията за финансов надзор. Поради просрочие с Решение № 998-0З от 9.12.2009 г. на КФН жалбата е оставена без разглеждане а производството по преписката пред Комисията за финансов надзор, прекратено. При условията на чл. 16, ал. 4 от ЗКФН същата е оспорена по съдебен ред пред Върховния административен съд, по повод на което е образувано и съдебното производство по настоящото дело.

Така оспорената заповед Върховния административен съд намира за незаконосъобразна.

Заповедта е издадена при допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и 7 от АПК . Към заповедта липсват мотиви за нейното издаване. Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК разпорежда, че административния орган издава или отказва издаването на акта с мотивирано решение. Мотивите могат да бъдат изложени в самия акт и друг предхождащ или съпровождащ го документ. Мотивите са задължителен елемент за обосноваването на административния акт и по отношение на контрола за неговата законосъобразност и целесъобразност, при обжалването по административен ред, и за неговата законосъобразност при обжалването му по съдебен ред. Нормата е императивна и нарушението й е основание за отмяната на индивидуалния административен акт като незаконосъобразен на това основание. В случая липсват мотиви за издаване на заповедта, както към нея, така и в други предхождащи или съпътстващи заповедта документи на административния орган.

На следващо място, заповедта е издадена и в нарушения на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В нея са посочени единствено правните основания за издаването на заповедта, без да са изложени фактическите основания за това. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК в нея издателя не е посочил пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва.

Заповедта е издадена и в противоречие материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 17 и чл. 18, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, сочена като правно основание за нейното издаване, във връзка разпоредбите на Наредба № 32 от 2006 г. за изискванията към организацията и дейността на службите за вътрешен контрол на застрахователя, презастрахователя и на лицата, включени в застрахователна и презастрахователна група и по-конкретно на тези по чл. 17 и чл. 18, в редакцията им към издаването на заповед - ДВ бр. 81/2 006 г.

В съответствие с изискванията на цитираната наредба към всеки застраховател или презастраховател и лицата, включени в застрахователна или презастрахователна група се създава служба за вътрешен контрол, интегрирана в дейността на застрахователя или презастрахователя, насочена към контрол на неговите органи за управление, на лицата на ръководни длъжности и всички други лица, работещи по договор със застрахователя или презастрахователя, за да се осигури икономичното и ефективно използване на ресурсите, оценка на различните рискове и тяхното управление, адекватен контрол на различните рискове и тяхното управление, опазване активите на застрахователя или презастрахователя, надеждност и всеобхватност на финансовата и управленската информация, спазване на мерките за предотвратяването и изпирането на пари и финансирането на тероризъм и законосъобразност на дейността, съблюдаване на програмите, плановете, вътрешните правила и процедури. Ръководителя на службата се избира от управителното тяло на застрахователя или презастрахователя и осъществява дейността си в съответствие със стандартите за професионална практика по вътрешен одит и етичен кодекс, като членовете на управителните или контролните органи на застрахователното акционерно дружество и всяко лице оправомощено да управлява и представлява същото, в това число и служителите на застрахователя и презастрахователя са длъжни да съдействат на службата и одиторите при осъществяване на тяхната дейност. За своята дейност ръководителя на службата за вътрешен контрол изготвя годишен отчет, който се представя пред управителния орган, пред контролния орган и пред общото събрание на акционерите и одитния комитет.

Така регламентира организацията и дейността на службата за вътрешен контрол сочи, че тя е част от организационната структура на застрахователя или презастрахователя. Като елемент от организационната структура на същите, тя не е на непосредствено подчинение на Комисията за финансов надзор, респективно на зам. председателя на същата и ръководещ управление "Финансов надзор". Отношенията между службата за вътрешен контрол и Комисията за финансов надзор са регламентирани с разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 32. Според тези разпоредби, в редакцията им към датата на издаване на заповедта - ДВ бр. 81/2006 г., заместник-председателя оценява организацията и ефективността на службата за вътрешен контрол в застрахователите и застрахователните групи и заедно с ръководителя на службата провежда периодични обсъждания и консултации относно рисковете от дейността на застрахователя и мерките, които следва да бъдат предприети, като застрахователите, които са част от застрахователни и презастрахователна група, представят на зам. председателя годишните отчети за дейността на службата а при поискване - и одитните доклади, изготвени при изпълнението на идитните задължения. От анализа на тези разпоредби следва извода, че зам-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Застрахователен надзор", няма правомощията да разпорежда на службата за вътрешен контрол извършването на конкретни или регулярни проверки във връзка с дейността на застрахователя или презастрахователя и да им разпорежда изготвянето на доклади за проверките, като и да определя срокове за тяхното представяне в Комисията за финансов надзор, каквито са разпорежданията, предмет на оспорената заповед. В съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 17 от ЗКФН, той може да контролира цялостната дейност на застрахователите, презастрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти, но не и непосредствено да контролира дейността на службата за вътрешен контрол. Тя по отношение на дейността си е автономен орган в структурата на застрахователното или презастрахователното дружество и за нея се отчита единствено пред управителните и контролните органи на дружеството, пред общото събрание на акционерите и одитния комитет. Службата не е в административни зависимости от КФН.

С обжалваната заповед зам. председателя на КФН и ръководител на управление "Финансов надзор" като е разпоредил на службите за вътрешен контрол при застрахователните и презастрахователните дружества извършването на дейности извън установените в Законна за Комисията за финансов надзор и Наредба № 32 от 2006 г. е постановил незаконосъобразен акт.

С оглед изложеното по-горе, Върховния административен съд намира, че оспорената заповед на Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор и ръководещ управление "Финансов надзор" е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 146, т. 3 и 4 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение