Решение № 6222 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1657/2019 г.

Решение № 6222 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1657/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2588 от 06.12.2018 г., постановено по адм. д. № 690/18 г. Административен съд Пловдив, десети състав, е отхвърлил жалбата на К. Д. – земеделски производител, [населено място], [община], [област], против ревизионен акт № Р –16002617003223 – 091 – 001/17.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта потвърдена с решение № 67 от 05.02.2018 г. на директора на Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, относно допълнително установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 г. н размер на 2 806, 62 лв. и лихви 727, 12 лв., както и в частта за установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 337, 75 лв. лв. и лихви в размер на 121, 68 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив разноски по делото в размер на 509 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от К. Д. – земеделски производител, [населено място], [община], [област], чрез пълномощника й адв. М. Ф. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д"ОДОП"-гр. Пловдив. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на К. Д. – земеделски производител, [населено място], [община], [област], против ревизионен акт № Р –16002617003223 – 091 – 001/17.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, в частта потвърдена с решение № 67 от 05.02.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, относно допълнително установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 г. н размер на 2 806, 62 лв. и лихви 727, 12 лв., както и в частта за установения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 337, 75 лв. лв. и лихви в размер на 121, 68 лв. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След това / л. 280 – л. 283 от делото/ решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите да не признае преотстъпване на данъка за 2014 г., съответно да преобразува финансовия резултат на задълженото лице за 2013 г. със сумите фактури за закупено дизелово гориво. Съдът е описал в мотивите на решението и показанията на свидетеля Г. Д., както и заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното оспорване съдебно-икономическа експертиза. На база на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е пристъпил към формиране на своите правни изводи по законосъобразността но оспорения ревизионен акт – л. 285 и и сл. от делото. По отношение на определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2014 г. в резултат на непризнаване на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от същия закон съдът е изложил мотиви, че от началото на 2014 г. нормата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ има нова редакция, която изключва преотстъпването на данъка по алинея 6 по отношение на физическите лица, извършващи дейността по чл. 29 а от същия закон и случая правилно органът по приходите не е признал извършеното преотстъпване на данъка. Решаващите мотиви на съда относно определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2014 г. в резултат на преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение на основание чл. 26, т. 2 със суми по фактури за закупено дизелово гориво са изложени на л. 286 от делото. Решаващият съд е приел за обосновани изводите на органа по приходите, че въпросният разход не е документално обоснован, тъй като изписването на горивото като разход на лицето следва да бъде установено с надлежни счетоводни документи, каквито не са били представени в хода на ревизията. Съдът не е кредитирал представените от жалбоподателката писмени доказателства в тази насока, въз основа на които е изготвено заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, обосновавайки се това, че те са частни писмени документи, без достоверна дата, и в случая са съставени за нуждите на ревизията. Решаващият съд не е споделил довода на приходните органи за необоснованост на разхода свързан с това, че горивото е закупувано от основно от бензиностанция в района на Стара Загора, което е икономически неизгодно. Съдът не е кредитирал и показанията на разпитания свидетел относно начина на разходване на горивото, обосновавайки се с това, че показанията му са общи и неконкретни, а отделно от това не могат да бъдат определени като безпристрастни, тъй като същият работи за задълженото лице. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на К. Д. се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд неправилно е приложил материалния закон и не е признал преотстъпване на данъка за 2014 г. На отделен ред се правят оплаквания относно изводите на решаващия съд за определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. в резултат на преобразуване на финансовия резултат на лицето на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за закупено дизелово гориво. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: В хода на ревизията е установено, че за процесната 2014 г. жалбоподателката, развиваща дейност като регистриран земеделски производител в качеството си на физическо лице, без регистрация като едноличен търговец, е извършила преотстъпване на данък в размер на 2 079 лв., обосновано с чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Органите по приходите са приели, че извършеното преобразуване е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ от 01.01.2014 г. има нова редакция, която изключва приложението на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ по отношение на регистрирани земеделски производители, развиващи дейност по чл. 29 а ЗДДФЛ като физически лица. Административният съд е споделил тази констатация, и е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. Решението на Административен съд – гр. Пловдив е правилно и в съответствие с материалния закон в тази си част. Първоинстанционният съд е съобразил влязлото в сила от 1.01.2014 г. изменение на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ- ДВ-бр. 103/13 г., съобразно което преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29 а ЗДДФЛ. Като материалноправна норма, визираната разпоредба е приложима за правоотношенията, възникнали след нейното приемане, а съгласно Решение на СЕС от 30 май 2018 г. по дело С-481/17, решението С/2011/863 от 11.02.2011 г. на ЕК следва да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на посочената схема, поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие. Като разпоредба от действащия национален правопорядък, която не е в колизия с общностен акт, нормата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ е приложена правилно от съда, като се съобрази изключването на физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29 а ЗДДФЛ от обхвата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Поради това за 2014 г. ревизираната, в качеството си на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29 а, което не е регистрирано като еднолично търговец, няма право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Като са отказали признаване на данъчното облекчение за 2014 г. и са приели, че преотстъпваният данък подлежи на довнасяне, ведно със следващата се лихва за забава, органите по приходите са издали законосъобразен в тази му част РА. Наведените в касационната жалба оплаквания са относими за периодите преди 01.01.2014 г. Това тълкуване на закона е съобразено от директора на Д"ОДОП"-гр. Пловдив, който с решението си е отменил ревизионния акт в частта му за определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. на задълженото лице относно преотстъпения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за нея година. Решението на Административен съд – гр. Пловдив е правилно и в отхвърлителната му част за определените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2013 г. и 2104 г. в резултата на преобразуване на финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО по отношение на фактури за закупено гориво. Оплакванията на касатора против тази част от решението са изложени на стр. 6 – 8 от жалбата и се изразяват в това, че неправилно и необосновано на фактите и доказателства по делото административният съд е приел, че въпросният разход е документално необоснован. Направените оплаквания са неоснователни. Предвид на доказателствата по делото решаващият съд е направил обосновани изводи, че въпросният разход не е документално обоснован по смисъла на чл. 10 ЗКПО и е налице хипотеза по чл. 26, т. 2 за преобразуване на финансовия резултат. Закупуването на горивото от отдалечени от населеното място бензиностанции не е единствения аргумент за непризнаване на разхода. При условията на чл. 202 ГПК съдът правилно не е възприел заключението на вещото лице в тази му част, приемайки, че доказателствата въз основа на които е изготвено заключението нямат достоверна дата и са създадени да оправдаят защитната теза на страната. В допълнение следва да бъде посочено, че дневникът за извършвани дейности, въз основа на който е отчетен разходът, не съдържа данни от кого е съставен и подпис на лицето, което го е съставило, за да се приеме, че е счетоводен документ, годен да отчете разхода. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – гр. -Пловдив е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на К. Димова, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 382,14 лв., определено при условията на чл. 8, ар. 1, т. 2 във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,