Решение № 12347 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2018 г.

Решение № 12347 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Д. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Григоров, срещу решение № 6836 от 17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 3081/2017 г. на Административен съд София – град, с което е отменена Заповед № 18 – 132 от 06.01.2017 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София по жалба на Т. А., с която е допуснато изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, като е нанесен самостоятелен обект – ресторант с проекто идентификатор № 68134.1937.412. 1. 5 в сграда с идентификатор № 68134.1937.412. 1, като при нанасянето от КК и КР е заличен обект с идентификатор № 68134.1937.412. 4 – гараж с площ по документи 20 кв. м., собственост Т. А. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение на АССГ, като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че няма спор за собственост между него и Т. А., тъй като той не оспорва, че тя е собственик на заличения от кадастралната карта обект – гараж, а само е поискал изменение на КК с нанасяне на съществуващия на място обект – ресторант, изграден от него и узаконен. Поради това твърди, че няма претенции към гаража, тъй като 20 години преди одобрението на КК и КР гаража на А. и проектираните други гаражи в сутерена на сградата са преустроени в ресторант. Поради това посочва, че нито към създаването на КК, нито към момента на евентуално разрешаване на бъдещ спор за материално право, гаражът ще съществува на място. Посочва и че няма претенции да бъде вписан като собственик на гаража, поради което не е налице спор за собственост. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което не отхвърля жалбата на Т. А. Претендира разноски за първата инстанция, не претендира разноски за настоящата. Ответникът - началникът на СГКК – гр. София, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Т. А. с представен отговор и лично в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на Т. А. срещу Заповед № 18 – 132 от 06.01.2017 г. на Началника на СГКК – София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър (КК и КР) на гр. София, одобрена със заповед № РД – 18 – 68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастър, както следва: нанесен самостоятелен обект – ресторант с проекто идентификатор № 68134.1937.412. 1. 5 в сграда с идентификатор № 68134.1937.412. 1, като при нанасянето от КК и КР е заличен обект с идентификатор № 68134.1937.412. 4 – гараж с площ по документи 20 кв. м., собственост Т. А. С оспореното решение на АССГ е отменена изцяло заповед № 18 – 132 от 06.01.2017 г. на Началника на СГКК – гр. София. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че е налице спор за собственост между Д. М. и Т. А. Приел е, че това е така, тъй като още в хода на административното производство А. е възразила срещу исканото нанасяне на ресторант, което засяга и нейния гараж, т. е. противопоставила се е на претендираните вещни права от заинтересованата по делото страна М. Приел е, че допуснатото изменение на КК и КР с оспорената пред него заповед, при наличието на забраната по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за такова изменение при наличие на спор за собственост с фигуриращ в КР собственик на засегнат от изменението обект, е незаконосъобразна. Приел е, че от доказателствата в случая са били налице основанията за издаване на отказ, а издадения положителен акт в тази връзка е незаконосъобразен. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по следващите съображения. На първо място не са установени пределите на допустимото оспорване на заповедта, тъй като не е установено по безспорен начин дали Т. А. е заличена като собственик на обект в сградата от КР. От оспорената заповед не става ясно дали същата е заличена от КР. Това е така, тъй като с оспорената пред първата инстанция заповед е допуснато изменение и в кадастралния регистър, не само в кадастралната карта, но е посочено, че се заличава от КККР обект идентификатор № 68134.1937.412. 1. 4 – гараж, собственост на Т. А. От текста на заповедта не става ясно и дали Т. А. е заличена като собственик на заличения гараж от кадастралния регистър. В тази връзка съдът е следвало да изиска представяне на извадка от кадастралния регистър към оспорената заповед с оглед установяване на това дали А. е заличена и от него, в който случай тя би имала право на жалба в тази част, а именно относно заличаването й (ако е направено) от кадастралния регистър. На второ място видно от доказателствата по делото с подаденото заявление от Д. М. е поискано нанасянето на обект с проекто идентификатор № 68134.1937.412. 1. 5 – ресторант с твърдението, че реално съществуващото на място положение е такова, а именно че на място съществува ресторант. От представените скици – извадка от КК за обект идентификатор № 68134.1937.412. 1. 4 – гаража и проекто идентификатор № 68134.1937.412. 1. 5 – искания за нанасяне ресторант, е видно, че същите се припокриват частично, те. Гаража, попада в рамките на проектирания за нанасяне обект – ресторант. В оспорената заповед е прието, че на място съществуващото фактическо положение отговаря на ресторант, но това е оспорено от Александрова още със възражението й (становище), дадено в административното производство (стр. 45 от делото на АССГ), в което се твърди, че на място съществува гараж, който е бил нанесен в КК с предишно изменение. От съда не е установено действителното съществуващо на място фактическо положение, а именно дали на място действително в нанесените в КК очертания (включително като помещение в рамките на проектирания ресторант) съществува обекта – гараж. В случай, че гаражът съществува на място като помещение в рамките на предвидените очертания по плана на сградата от 1975 г. и в рамките на нанасянето му в кадастралната карта, то е налице спор за собственост между страните. На трето място за да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно легалното определение - § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (в относимата редакция ДВ бр. 57/2016 г.) трябва да има несъответствие в данните – границите и очертанията - за имотите, отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. От доказателствата по делото не може еднозначно да бъде установено дали е налице такова несъответствие, предвид противоречивите твърдения относно това на място какво е действителното състояние – а именно дали съществува гаража, който се покрива от ресторанта. При съществуване на гаража съответно би бил налице спор за собственост, както и при заличаване на А. с оспорената заповед като собственик от кадастралния регистър. Посочените по – горе противоречиви обстоятелства обаче не са изяснени и установени от първоинстанционния съд. За целта е следвало да се събере административната преписка в цялост и да се използват специални знания с оглед установяване на фактическото положение на обектите на място, което не е сторено от съда. Без изясняване обаче на посочените въпроси, за които е необходимо и събиране на доказателства различни от писмените, е невъзможно произнасянето по законосъобразността на оспореното заповед и съответно установяването дали действително е налице спор за материално право. Представените СТЕ от водено между страните гражданско дело не могат да бъдат ценени в настоящото производство. Ето защо с оглед изясняването на посочените по - горе въпроси, решението на АССГ следа да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд София – град, съгласно дадените с настоящето решение указания. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение