Решение № 14535 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2020 г.

Решение № 14535 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 50 от 12.03.2020 г. по административно дело № 36/2020 г. Административен съд - Ямбол е: 1) отменил по жалба на Д. Иванова решение № 2153-28-1 от 15.01.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр. Ямбол., с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-28-327/17.12.2019 г. против разпореждане № 2174-28-64#2/20.11.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което е възобновено производството по заявление № 2113-28-367/30.04.2018 г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 от КСО; 2) върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ - Ямбол да заплати на Д. Иванова сумата от 900 лева (деветстотин лева), представляваща направени по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Ямбол, чрез пълномощника юрк. Михова, който по съображения за неправилност, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката, настояща ответница по касация, за производството пред първата инстанция. Ответницата по касация Д. Иванова, действаща чрез процесуалния си представител адв. Нейкова, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Ямбол, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на предхождащия го такъв) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. От фактическа страна е безспорно установено, че Д. Иванова е подала до директора на ТП на НОИ - Ямбол заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-28-367/30.04.2018 г. С разпореждане № 2113-28-367# 5/25.07.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол на заявителката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, като е прието, че има навършена възраст [възраст], но няма изискуемия осигурителен стаж за жените за 2018 г. - 35 години и 6 месеца. В мотивите на това разпореждане е посочено, че общия осигурителен стаж на заявителката възлиза на 27 години, 1 месец и 19 дни, като осигурителния й стаж, положен при осигурителя ЕТ "Дижа-И. Иванов" гр. Ямбол не е зачетен за времето от 1.09.2002 г. до 30.09.2002 г. и от 1.01.2004 г. - 31.12.2011 г. Това разпореждане е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № 2153-28-3/24.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, което е било предмет на оспорване пред Административен съд - Ямбол по адм. дело № 220/2018 г. С влязло в сила решение № 23 от 8.02.2019 г. по същото дело съдът е отменил решение № 2153-28-3/24.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2113-28-367#5/25.07.2018 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. В съдебното решение са изложени изводи за липса на мотиви на административния акт, относно незачитането на осигурителния стаж на оспорващата за процесните периоди от 1.09.2002 г. до 30.09.2002 г. и от 1.01.2004 г. до 31.12.2011 г., както и за издаване на акта при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК. С разпореждане № 2174-28-64#2/20.11.2019 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол е възобновено производството по заявление № 2113-28-367/30.04.2018 г. и отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68 от КСО. Разпореждането е оставено в сила с процесното решение № 2153-28-1 от 15.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол. С проверяваното съдебно решение първоинстанционният съд е възприел мотивите на съда по адм. дело адм. дело № 220/2018 г., че при тези фактически установявания и при действащата нормативна уредба не става ясно защо административният орган не е зачел осигурителния стаж на оспорващата за посочените периоди, с оглед наличието на трудов договор от 10.11.2003 г., уведомлението за който е подадено, отразено е, че в хода проверката осигурителят е предоставил платежно-разчетни ведомости за периода от 2000 г. до 2012 г., от които се установило, че брутното трудово възнаграждение за периодите от 1.11.2000 г. до 31.01.2001 г., от 8.02.2002 г. до 30.09.2002 г., и от 1.11.2003 г. до 31.12.2012 г. на Д. Иванова е начислено и изплатено с оглед положените подписи в платежните ведомости от лицето. Посочено е, че същото се установява и от заключението на вещото лице по адм. дело № 220/2018 г., съгласно което за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2011 г. за Д. Иванова са начислявани и изплащани заплати на основание положените подписи във ведомостите, но не са внасяни осигурителни вноски върху начисленото и изплатено трудово възнаграждение. В мотивите си съдът е приел, че при новото произнасяне административния орган не е доказал обстоятелството, че Д. Иванова не е престирала труд като лице, наето от ЕТ "Дижа-И. Иванов", като административния орган се е произнесъл при една и съща фактическа обстановка и при новото произнасяне, такава, каквато е възприета във влязлото в сила решение по адм. дело № 220/2018 г. на Административен съд - Ямбол, като не се е съобразил с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решение № 23 от 8.02.2019 г. по адм. дело № 220/2018 г. на Ямболския административен съд. Във връзка с възраженията на касатора, на първо място следва изрично да се отбележи, че според императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение. Осигуряването не се поражда от задължителното внасяне на осигурителни вноски и затова не се прекратява, когато дължимите осигурителни вноски не са внесени, като е достатъчно същите да са дължими. Това тълкуване следва и от нормата на чл. 37, ал. 1 от НПОС. Осигурителното правоотношение възниква и съществува на основание реално осъществяваната трудова дейност. Извършването на трудова дейност, сключеният валиден трудов договор и внасянето или дължимостта на осигурителните вноски са кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки за възникване на осигурителното правоотношение. Допуснатите от осигурителя нарушения на трудовото и осигурително законодателство, изразяващи се в неподаване на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ в срок и неплащане на дължими осигурителни вноски, не могат да рефлектират върху ползването на осигурителните права на осигуреното лице. Действително, неизпълнението на задължението на осигурителя да внесе своевременно и в изискуемия размер дължимите за наетите от него работници и служители осигурителни вноски причинява щети на държавното обществено осигуряване, чието отстраняване обаче няма за последица прекратяване на правата на добросъвестните задължително осигурени лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, възникнали от осигурителното правоотношение. Добросъвестните работници и служители по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО не следва да носят риска и да поемат щетите, които техните работодатели и осигурители причиняват на ДОО, като не внасят дължимите за тях осигурителни вноски, а тези щети следва да бъдат поети от ДОО и възстановени по законоустановения ред. Посоченото е израз на принципът на солидарност на осигурените лица, нормативно закрепен в чл. 3, т. 2 от КСО. Действително, от страна на административния орган са предприети действия по изпълнение на част от дадените със решение № 23 от 8.02.2019 г. на Ямболския административен съд указания – изискани са относими към предмета на спора и необходими за изясняване на съществуващите противоречия документи от Дирекция "Инспекция по труда" - Ямбол, ТД на НАП - Бургас и осигурителя, подаден е сигнал до органите на прокуратурата в изпълнение на правомощието по чл. 108а от КСО, извършена е проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на ЕТ "Дижа-И. Иванов", резултатите от която са обективирани в приложен протокол от 28.06.2019 г. Така предприетите действия обаче не са довели от изискуемия краен резултат – поправянето на основния порок, от който страдат и отмененото решение № 2153-28-3/24.08.2018 г., и процесното такова на директора на ТП на НОИ - Ямбол, както и потвърдените с тях разпореждания, състоящ се в неизлагането на ясни, конкретни и обосновани мотиви от страна на административния орган, относно незачитането на осигурителния стаж на оспорващата за процесния период, с оглед наличието на сключен трудов договор от 10.11.2003 г., уведомлението за който е подадено по съответния ред. Единственият формиран от страна на административния орган извод в тази насока, че не са установени категорични доказателства за престирането на труд от Д. Иванова като наето лице от ЕТ "Дижа-И. Иванов" гр. Ямбол за периода 1.11.2000 г. – 1.10.2011 г. не се подкрепя от доказателствата по делото и назначената и приета по административно дело № 220/2018 г. на Административен съд - Ямбол допълнителна съдебно-икономическа експертиза. По делото е установено, че на жалбоподателката, настоящ ответник по касация, са начислявани и изплащани трудови възнаграждения, за което са положени подписи от нейна страна в съставените и налични платежни ведомости, в които оспорващата фигурира като служител на ЕТ "Дижа-И. Иванов". Върху изплатените трудови възнаграждения са начислявани осигуровки за процесните периоди. Съгласно чл. 40, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПОС изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и вторичните документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС, от друга страна, както и при констатирано такова между вторичните документи, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости. Доказателствената сила на ведомостите, доказващи изплатени трудови възнаграждения, не е оборена чрез процесуалните средства по ГПК и АПК. Обстоятелството, че Д. Иванова е единственото присъстващо във ведомостите като наето на трудов договор лице е неотносимо към действителността им и към оспорването от органа на факта на престиране от Д. Иванова труд като наето лице от ЕТ "Дижа-И. Иванов". Доказателствената съвкупност води до категоричния извод за необоснованост на процесния административен акт и потвърденото с него разпореждане, респ. до правилност на формираните от първоинстанционния съд изводи. Във връзка с изложените в административния акт и касационната жалба аргументи, относими към действителността на трудовия договор, следва да се посочи, че обявяването на недействителността на трудов договор се осъществява по реда на ГПК от общите съдилища и не е в компетентността на административния съд да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт. От горното явства, че тезата, която се силеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменения с него административен акт, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е тълкувал и приложил относимата към казуса норма на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ - Ямбол също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразния административен акт и връщайки преписката на осигурителния орган за продължаване на административното производство, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция, които са в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява адвокат. Директорът на ТП на НОИ – Ямбол, чрез процесуалния си представител, в подадената касационна жалба е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат за производството пред първата инстанция. Недопустимо е това възражение да се прави след постановяване на акта, слагащ край на делото пред съответната съдебна инстанция. Касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност до края на устните състезания пред първата инстанция, поради което възможността за това пред настоящата инстанция е преклудирана. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,