Решение № 8724 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2021 г.

Решение № 8724 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2021 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Ситиконстракшънс" АД срещу Решение № 163 от 16.07.2021 г. на Административен съд – Перник по адм. дело № 299/2020 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 13 от 09.03.2020 г., с която на основание чл. 91, ал. 1 АПК главният архитект на община Перник е оттеглил Разрешение за строеж № 346 от 01.11.2019 г. за "Преустройство на подземен паркинг в гаражи и складове в жилищна сграда" в УПИ VII-9618, кв. 124 по плана на гр. Перник.

Ответниците – главният архитект на община Перник и В. Матев, не вземат участие в касационното производство.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК установи, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от кодекса. Съдът не е възприел наличието на основание за отмяна на акта по чл. 91, ал. 1 АПК поради издаването му в нарушение на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

1. Изискванията за надлежно мотивиране на административния акт се изпълняват с излагането на фактически и правни основания за издаването му. Определящо преценката относно спазването на формата на акта, респ. отменяемостта му, е първото от тях. Правната квалификация на упражненото правомощие е възможна и дължима от съда, дори ако административният орган не е посочил конкретна правна норма или пък се е основал на нея неточно, но обратното не е вярно.

а. Фактическите основания са всъщност юридическите факти, пораждащи упражненото с административния акт правомощие. Наличието им индивидуализира самото правомощие и като последица – предпоставя предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях се контролира и правилното приложение на материалния закон от страна на административния орган.

б. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението му съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК.

1. Заповедта за оттегляне на разрешението за строеж е издадена по повод на постъпила жалба от В. Матев - собственик на самостоятелен обект в сградата и вписан като възложител по РС заедно със "Ситиконстракшънс" АД. В съобразителната й част се твърди, че инвестиционният проект е изготвен некоректно и подвеждащо, като са описани определени архитектурни и конструктивни предвиждания по него (свързани с направа на отвори в тухлени неносещи зидове и заключението, че с извършване на преустройствените дейности не се засягат носещи конструктивни елементи на сградата). Административният орган е направил краен извод, след проверка на одобрения основен проект, наличен в архива на кметство "Изток", че стената по ос "2", между оси "I" и "J", е от стоманобетон и изпълнява ролята на противоземетръсна шайба. С това се изчерпват мотивите на заповедта.

1. Посочените съображения, до които се ограничава обосноваването на волеизявлението за оттегляне на РС, не представляват по съдържанието си мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК.

а. Административният орган не е изложил фактически основания, наличието на които да е обективно и правно-логически свързано с нарушаване на условията за законосъобразност на РС. Несъответствието в описанието относно характеристиките на обекта на дейностите по инвестиционния проект в частта за направата на отвори и действителното положение, в което вероятно се изразява порока на РС според издалия го орган, не поражда по подразбиране абсолютно основание за отмяна на разрешението.

б. Липсва съотнасяне на проектните предвиждания към конкретни нормативни изисквания по ЗУТ или подзаконов нормативен акт, неспазването на които да аргументира позицията за неправомерно издаване на разрешителното. В частност, заповедта не обективира твърдения нито за отсъствието на воля от страна на Матев за издаване на РС и съответно правните последици от този факт, нито по отношение дължимостта от участието в административното производство на етажните собственици в контекста на евентуално засягане на общи части на сградата, респ. необходимостта от съгласието им за осъществяване на преустройството.

От друга страна, доколкото отмяната почива на засягане само на един от обектите по РС, остава открит и въпроса дали предмета на разрешението е (не)делим, т. е. дори и да е осъществено основание за отмяна, следва ли актът да бъде отменен в неговата цялост или само частично.

в. Констатации в обсъдените релевантни за упражняването на правото на отзив насоки заповедта не съдържа. Волята за оттегляне на РС е изразена по начин, който не позволява индивидуализацията на нарушения, които да бъдат предмет на изследване в съдебното производство.

1. а. Недопустимо първата инстанция в действителност е извела предполагаемата воля на органа и е формирала самостоятелно липсващите в акта по чл. 91, ал. 1 АПК мотиви, вместо да ограничи дейността си до проверката дали те са налице или за тяхната достоверност (в случай че формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, противно на съжденията на съда, беше спазена). Основанията за отмяна на РС – отсъствието на съгласие от Матев като титуляр на РС, на останалите собственици в сградата и нарушенията по чл. 169, ал. 1, т. 1 и чл. 185, ал. 1 и 2 ЗУТ, са формулирани за първи път от съда, а не от органа, издател на акта.

б. Следователно, правото на отзив по чл. 91, ал. 1 АПК е упражнено процесуално незаконосъобразно. Само на това основание заповедта е подлежала на отмяна, правомощието на гл. архитект да оттегли РС е изчерпано, а проверката за законосъобразността му ще се осъществи от съда в производството по адм. дело № 228/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, образувано по оспорването на самото разрешително.

1. а. Изложеното мотивира отмяната на оспореното решение и произнасянето по същество с отмяната на потвърдената от административния съд заповед - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. Резултатът от спора пред настоящата инстанция е основание за възстановяване в полза на касатора на своевременно заявените и платени разноски в размер на 370 лв. за внесена държавна такса по касационната жалба.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение