Решение № 5502 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2021 г.

Решение № 5502 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2021 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. срещу Решение № 1148 от 5.11.2020 г. на Административен съд София-област по адм. дело № 448/2020 г. в частта, с която е отменено негово Решение от 3.04.2020 г. в частта по т. 1, 2 и 3, приложено към писмо изх. № 2-002-0009-3-89/3.04.2020 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила сочи неизпълнението на задължението на съда да обсъди доказателствата по делото, приложимия закон и да изложи собствени мотиви въз основа на извършената проверка за законосъобразност на административния акт. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - община Костинброд, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Със съдебното решение в обжалваната му част административният съд е отменил Решение от 03.04.2020 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. в частта по т. 1, 2 и 3, приложено към писмо изх. № 2-002-0009-3-89/3.04.2020 г. Административният акт в отменената част съставлява отказ за верификация по постъпило от община Костинброд искане за междинно плащане на средства по договор № 189/06.12.2018 г. с "РОЕЛ-98" ООД (т. 1), фактура № 0140027842/15.11.2019 г.; договор № 118/3.09.2019 г. с "ТЕРА ПРИНТ ПЛЮС" ООД, фактура № 0000002985/9.12.2019 г. (т. 2) и договор № 150/8.10.2019 г. с "ТЕРА ПРИНТ ПЛЮС" ООД, фактура № 0000002986/09.12.2019 г. (т. 3). За да го отмени в посочената по-горе част, съдът е приел, че актът е издаден в противоречие с материалноправните предпоставки. Този негов извод е мотивиран, че бенефициерът е представил всички изискуеми документи за установяване на допустимостта на разходите, поради което отказът за верификацията им е незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а именно - нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Съдът не е обсъдил представените по делото доказателства и относимите факти по спора. В съдебното решение единствено е инкорпориран описът на доказателствата, съставен от жалбоподателя. След изброяването на доказателствата, без да анализира тяхното съдържание и доказателствена стойност, съдът бланкетно е посочил, че бенефициерът е доказал изпълнението на договора за доставка и цитираните в административния акт разпоредби ЗДДС. Правните изводи на съда за незаконосъобразност на отказа за верификация в частта му по т. 1, 2 и 3 дословно възпроизвеждат доводите от жалбата, с което съдът не е изпълнил задължението си да обсъди становищата на страните и да изложи собствени мотиви по приложението на закона. Решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение