Решение № 116 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2010 г.

Решение № 116 от 29.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от Г. И. В. от [населено място] - чрез процесуалния му представител адвокат И., молба с вх. № 1021426 от 11.06.2010 г. за отмяна на решение от 12.05.2009 г. по гр. д. № 31678 по описа за 2007 г. на С. районен съд. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие и защита в делото поради нередовно призоваване, извършено по реда на чл. 50 от ГПК /отм/, при положение, че не е бил с неизвестен постоянен адрес и в продължение на един месец не е бил призоваван на постоянния му адрес, за да се направи извод, че призоваване по този ред не е възможно. Твърди, че постановения съдебен акт е узнал, след изпратена му призовка от съдия изпълнител за доброволно изпълнение. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК от [фирма], представлявана от управителя Х., с който изразява становището си за неоснователност на молбата за отмяна. Счита, че процедурата по чл. 50 от ГПК (отм.) е приложима към конкретния случай и молителят не е бил лишен от възможност да участва в първоинстанционното производство. В съдебно заседание молителят се явява лично. Страните се представляват, като пълномощниците им пледират съответно - за уважаване и за отхвърляне на подадената молба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за основателна по следните съображения: Искането е за отмяна на решение на СРС по гр. д. № 31678/07 г., с което е осъден Г. И. В. да заплати на основание чл. 286 от ЗЗД на [фирма] сумата от 4 645.10 лв. без ДДС /левовата равностойност на 2 375 евро/, представляваща уговорено, но незаплатено възнаграждение по договор за поръчка за покупко-продажба на недвижим имот от 29.05.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.05.07 г., както и на основание чл. 92 от ЗЗД да заплати сумата от 2 322.50 лв. без ДДС /левовата равностойност на 1 187.5 евро/, представляваща уговорена неустойка за неизпълнение на т. 16 от договора за поръчка, както и сумата от 721.80 лв. -разноски по делото. В производството по делото до настоящият молител е била изпратена само една призовка, която не е подписана от получател. Тя съдържа следното отбелязване от призовкаря: "Адреса посетен многократно, по различно часово време на деня, но лицето не го намирам. По сведение на К. Д. Д. - ет. 3 /пълнолетна/, председател на УС на етажната собственост [улица], търсеното лице е напуснал посочения адрес и не живее на адреса". На призовката е посочена дата - 15.01.2008 г., подпис на свидетеля К. Д. Д. и отбелязване: "Не живее на този адрес, лицето Г. В. напуснал". Следва запис от връчителя, че "Лицето К. Д. написа информацията собственоръчно". В производството пред първата инстанция е било представено и Удостоверение № 6420 от 19.11.2008 г. на С. дирекция на вътрешните работи, С. "Б. документи за самоличност", съгласно което "за лицето Г. И. В. има регистрирани данни за обявен постоянен и настоящ адрес към 19.11.2008 г." и това е адреса, на който е била изпратена призовката с гореописаното съдържание - [населено място] [улица] ет. 5 ап. 15. На този адрес повторно съобщение не е изпращано. Съдът е постановил в открито съдебно заседание на 24.11.2008 г./в което не е даден ход на делото/-ответникът да бъде призован по реда на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.)-чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ. След като това е било направено- му е назначен особен процесуален представител, чрез който е бил призоваван, включително и чрез него му е съобщен постановения съдебен акт. Пред касационната инстанция са разпитани в качеството на свидетели - К. Д. Д. /свидетелката по връчването на съобщението от 15.01.2008 г./ и Д. П. Д. /приятел на настоящия молител/, който също живее на [улица], но на ет. 1. Свидетелката Д. потвърждава, че ответникът в производството по гр. д. № 31678/07 г. на СРС- Г. И. В. не е живял на адрес: [улица] ет. 5 след месец март 2006 г., включително и че към 15.01.2008 г. Към тази дата - на адреса са живеели две други наемателки. Според свидетеля Д. - Г. И. В. е живял на адрес: [улица] ет. 5 от 2004 г. до 2008 г., като след 30.01.2008 г. той е живял в неговия дом, в същата сграда, но на ет. 1. При тези факти, настоящият съдебен състав приема молбата за отмяна за основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 50 от ГПК (отм.) - реда за призоваване чрез ДВ -се прилага в два случая. Първият е когато - при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен, която хипотеза не е приложима в настоящия случай, тъй като с представено У. № 6420 от 19.11.2008 г. на С. дирекция на вътрешните работи, С. "Б. документи за самоличност" е удостоверено, че ответникът е с известен постоянният адрес. Вторият е когато в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес. В случая няма данни - съдът в продължение на един месец да е правил безуспешни опити да призове ответника на постоянния му адрес. Еднократно е била изпратена една призовка -само на дата 15.01.2008 г. Отбелязването от призовкаря, че "адреса посетен многократно, по различно часово време на деня" не дава основание за друг извод, защото липсва конкретизация-дали адреса е посетен многократно в един ден или в различни дни и няма удостоверяване по надлежния ред- в кои именно дни е бил посещаван, за да се провери дали е спазено законовото изискване -за призоваване в продължение на един месец. Неспазването на това законово изискване е особено съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано дори и с тезата, която ответникът в настоящето производс-тво се опита да установи, че дори и да е било спазено изискването на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.), то лицето не е било възможно да бъде редовно уведомено, защото то от 2006 г. не е живяло на посочения като постоянен адрес. Какъв би бил резултата, ако беше спазено изискването на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.)- в продължение на един месец ответникът да не може да бъде призован на постоянния му адрес -е ирелевнатно за извода, че в случая съдът не е следвало да призовава страната чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ, тъй като не са били налице предпоставките на закона за това. За проведеното съдебно заседание и за постановения съдебен акт -страната не е била надлежно уведомена, с което - вследствие на нарушаване на правилата за уведомяване е била лишена от възможност да участва в делото. Налице е хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Спазен е тримесечния срок, за подаване на искането за отмяна. Съгласно по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК - той тече от датата на узнаване на решението, чиято отмяна се иска. В случая е установено, че - това е станало чрез получаване на призовка за доброволно изпълнение - на 11.03.2010 г., а молбата е подадена на 11.06.2010 г./ В полза на молителя -с оглед направеното искане и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които възлизат на 139.50 - държавна такса пред касационната инстанция. Адвокатското възнаграждение по договор от 17.03.2010 г. от 900 лв. не следва да се присъжда, тъй като за него има доказателства, че само е уговорено, но не и платено /липсва нарочен документ за извършено плащане, а в договора за правна помощ -графата за плащане не е попълнена/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение