Решение № 15351 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2011 г.

Решение № 15351 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2119/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Радев Гълчавов от с. Кайнарджа, общ. Силистра срещу решение № 2645 от 23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2558 по описа за 2010 г. на Варненски административен съд, в частта с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 190900484 от 12.04.2010 г. на ТД на НАП град Варна, офис Силистра, потвърден с решение № 446 от 01.07.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-Варна, с което са определени задължения по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ за 2005 г. в размер на 2972,74 лева, за 2006 г. в размер на 88,43 лева и за 2008 г. в размер на 575,00 лева и съответните лихви, както и в частта, с която е осъден да залати на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП град варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 453,43 лева. . Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалният закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания на чл. 209, ал. 3 от АПК. Развива кратки доводи и иска решението да бъде отменено, да се уважи жалбата и се отмени РА в тази му част. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административният съд е бил РА № 190900484 от 12.04.2010 г. на ТД на НАП град Варна, офис Силистра, потвърден с решение № 446 от 01.07.2010 г. на директора на Д"ОУИ"-Варна, с което на жалбоподатела са установени задължения по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ за 2005 г. в размер на 2972,74 лева, за 2006 г. в размер на 230,90 лева и за 2008 г. в размер на 575 лева и са начислени съответните лихви . РА е отменен в частта с която на Красимир Гълчавов е определено задължение по ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. за разликата над 88,43лева до определения от органа по приходите размер от 230,90 лева и съответните лихви. В тази част като необжалван е влязъл в законна сила. За да отхвърли жалбата срещу РА в останалата му част, съдът е посочил, правилно са били определени данъчните задължения за посочените периоди тъй като били налице обстоятелства по реда на чл. 122 от ДОПК, а именно декларираните и /или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период. Възприел е както доказателствата, събраните по време на ревизията, така и посочените в съдебното производство и е стигнал до извода, че действително лицата, посочени от жалбоподателя като заемодатели по сключените договори за заем са разполагали с тези средсва. Не са установява обаче от събраните доказателства къде и кога са били предадени паричните средства, както и, че въобще са били предадени реално. Няма и безспорни доказателства за това, че към момента на сключените договори заемодателите са разполагали реално с тези средства. Решението е правилно. Настоящият състав се произнася предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, където е предвидено, че за валидността, допустимостта и съотвествието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В касационната жалба няма и никакви доводи, които биха били относими към правилността на съдебното решение. Оспорва се преценката на събраните доказателства в съдебното произвосдство принципно. Възраженията са неоснователни. Съдът е обсъдил всички налични доказателства подробно и е приел, че те не са достатъчни да обосноват друг извод от така вече направения от органите по приходите. Правилно е отбелязано в решението, че единствено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК е придвидена възможност в производство по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него да се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от с. к. е подкрепено със събраните доказателства. Следователно само в това производство в изключителна тежест на данъчно задълженото лице е както да докаже положителните си твърдения, така и да обори констатациите на органите по приходите в актовете, издадени по повод ревизионното производство. Правилно е разпределена доказателствената тежест в настоящето производство. След обширен анализ на всички доказателства обосновано в решението е посочено, че не са представени годни доказателства за това дали и кога реално са получени паричните средства в заем за които се твърди и се представят договори. Такова фактическо предаване не е установено и от разпита на свидетелите пред първостепенния съд. Изводите на съда в този смисъл са съобразени и с обстоятелството, че част от сочените от ревизираното лице заемодатели не са се намирали на територията на страната към момента отразен в договорите за заем. За част от лицата не са ангажирани безспорни доказателства, че са притежавали процесните суми, за да ги предоставят на жалпоподателя към датите посочени в договорите за заем. В проведената ревизия по чл. 122 от ДОПК органите по приходите са отчели всички необходими обстоятелства и са посочили, че декларираните и /или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период. Правилно е прието, че няма доказателства, че към 22.10.07 г. касаторът е разполагал със сумата от 135 хил. лева, която твърди, че е предоставил в заем на своята майка. Не е доказано и обстоятелството, че е разполагал със средства за които твърди, че е върнал на лицата Мехмед и Михалев по договорите за заем. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че в съдебното производство не са представени или събрани доказателства, които да формират друг извод, различен от този на ревизиращите. Необосновани са и твърденията в жалбата относно неспазване на процесуалните правила при възлагане на ревизията водещи до нищожност на РА. Правилно е констатирано, че ревизията е извършена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за пероид в който е възложена ревизията, поради и което не може да се приеме, че страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение