Решение № 6105 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2016 г.

Решение № 6105 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Е. Ц." гр. К., срещу Решение № 27/07.01.2016 г. на Административен съд - гр. П., постановено по а. х. д. № 1527/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт (РА) № 161305853 от 07.02.2014 г. издаден от В. К. К. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-П., ръководител на ревизията и В. Н. Н.-началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол"-възложил ревизията, потвърден с Решение № 423 от 29.04.2014 г. на и. д. Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., при Ц. У. на Национална агенция по приходите, с който му е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 45 525.70 лв. за отчетни периоди 01.07.2009 г. -31.08.2010 г. и 01.04.2013 г. -31.05.201Зг., ведно с прилежащи лихви за просрочие общо в размер на 18 527,27 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда не почиват на писмените и гласните доказателства и изслушаната съдебно- счетоводна експертиза. Счита, че постановеното решение е в противоречие с Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и на решения по дела С-285/11 и С-273/11 г. на СЕС. В тези насоки излага подробни доводи и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения РА, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП"- П., чрез пълномощника си юрк. Е., в депозиран писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност. Отправя искане решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е потвърден отказа на приходната администрация да признае на ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 45 525.70 лв. за отчетни периоди 01.07.2009 г. -31.08.2010 г. и 01.04.2013 г. -31.05.201Зг., ведно с прилежащи лихви за просрочие общо в размер на 18 527,27 лв.. След като е обсъдил сбраните по делото доказателства и съдебно- счетоводната експертиза, съдът е стигнал до извод, че процесните фактури, издадени от преките доставчици "Е.- Б."ООД, ЕТ"К.- З. З.", "В. С. 2008"ЕООД, "П. С."ЕООД и "Д. П. Л."ООД., с предмет на доставките: "предпечатна подготовка", "печат върху фолио триплекс", "изработка на клишета" -"профилактика и ремонт на различни машини- машина за мокри кърпи, машина за шампоан пликове, хоризонтална машина за пликове "рекламни чанти", "тефтер с дати и без дати", "рекламен календар", "химикал в метална кутия" не удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен неправомерно- при ненастъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което води до извода за ненадлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за правилно постановен отказ на същото на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В мотивите на постановения съдебен акт е обсъдена и релевантната практика на СЕС, като съдът е намерил аргументите на жалбоподателя, основани на визираната практика за неоснователни и е изложил съображения за това. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против РА в частта му относно непризнатия данъчен кредит, административният съд подробно е обсъдил доставките на всеки един от посочените доставчици и е приел, че липсват доказателства фактурите да отразяват реално осъществени данъчни събития, което е пречка за признаване на претендираното право на данъчен кредит. Този извод на съда е правилен, тъй като изцяло съответства на доказателствата по делото. Правилно съдът е установил, че в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на всички преки доставчици, за резултатите от които са съставени протоколи по реда на ДОПК, от които е видно, че на декларираните адреси за кореспонденция не са открити представители на "Е.-Б."ООД, ЕТ"Катя - З. З.", "В. С. 2008"ЕООД, "П. С."ЕООД и "Д. П. Л."ООД, съответно след прилагане на процедурата по чл. 32 ДОПК не са представени никакви документи и писмени обяснения . Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно аргументите на първоинстанционния съд по доказателствата за плащане, издаване на част от процесните фактури след дерегистрирането на доставчиците по ДДС и невключването им в дневниците за продажби и в отчетните регистри по ЗДДС. Тези аргументи на съда не дават самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит, а са в допълнение на основните мотиви във връзка с невъзможността за проверка на счетоводствата на доставчиците и категоричното установяване на обстоятелствата за извършено плащане и редовно счетоводство. Съдът е изложил подробни мотиви за всеки един от доставчиците и е извършил анализ на всички обстоятелства, като е стигнал до правилния общ извод, който се споделя от настоящата инстанция, че по процесните фактури не е установено да е налице реална доставка, за да възникне за получателя по тези фактури правото на данъчен кредит. Правилно е прието, че от разпита на свидетелите на ревизираното лице Стоянов и Кънев не се потвърждава реалността на конкретните доставки, тъй като показанията им са твърде общи и дават само информация за начина им на работа. В допълнение първоинстанционният съд правилно е изтъкнал относно извършения ремонт на машини от "П. С."ЕООД съществуващите несъответствия между описаните ремонтни работи и стойността на извършения ремонт, като подробно ги е описал. В същото време от показанията на свидетеля Гугушев, подкрепени от писмени доказателства - декларация и писмо до НАП, се установява, че доставчикът "Д. П. Л."ООД никога не е имал доставки към жалбоподателя и дружеството е било обект на измама чрез подаване от негово име на фалшиви справки - декларации и счетоводни документи. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза в светлината на съвкупния доказателствен материал също не доказва поддържаната теза за реалност на спорните доставки, тъй като поставените задачи се свеждат единствено до счетоводното отразяване на процесните доставки в счетоводството на ревизираното лице и извършени последващи доставки. Относно извършените последващи доставки вещото лице изрично е заявило, че тяхното отделяне е станало след разговор със собственика и счетоводителя, като не е изследвало другите доставчици, но такива има. Следователно не е категорично доказано, че последващите доставки са осъществени точно с материалите, доставени от процесните доставчици. Правилно в допълнение към останалите аргументи е посочено в мотивите на първоинстанционното решение неустановяването, което е в доказателствена тежест за жалбоподателя, на наличието на каквато и да е кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците. Изясняването на тези обстоятелства са важни предвид предмета на някои от доставките - транспортните услуги и извършения ремонт на специализирани машини. Признаването на право на данъчен кредит само по данъчни фактури, при липса на откриване на доставчиците и на допълнителни доказателства относно реалното изпълнение на доставките, противоречи както на разпоредбите на ЗДДС, така и на тези на общностното право. Последното изисква кумулативното изпълнение на двете условия - наличие на фактура и осъществено данъчно събитие, за признаване на претендираното право. Съдебната практика на СЕС е непротиворечива, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (в този смисъл Решение от 13 декември 1989 г., G. H. (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. (C - 454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). Административният съд правилно е подчертал, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон и преценката на доказателствата е в компетентността на националния съд. Правилно административният съд е приел, че съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 06.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани стоки и услуги от доставчиците, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да се изпълнени услугите. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед своевременно направеното искане в отговора на касационната жалба на данъчна администрация се дължат разноски за касационната инстанция за осъществената юрисконсултска защита в размер на 2451.58 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение