Решение № 13961 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2019 г.

Решение № 13961 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2019 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ София, и на "Кафта" ЕООД, чрез адв. М. Чечова, против Решение № 1313 от 28.02.2019 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 3465 по описа за 2018 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт № Р-22002216007744-091-001 от 11.09.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 53 от 12.01.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, в частта на установени задължения по ЗДДФЛ, по КСО за ДОО и УПФ, както и по чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, вр. чл. 158 КСО за здравно осигуряване, за периодите от м. 01.2010 г. до м. 11.2010 г. в размер, както следва: = по ЗДДФЛ от 30 175. 84 лв., = за ДОО от 47 518. 89 лв., = за УПФ – 12 214. 05 лв. и = по ЗЗО - 24 986. 47 лв. и лихва за забава върху всички тях общо в размер на 72 808. 11 лв., и в тази, с която жалбата на дружеството против РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че съдебното решение, в отменителната му част, е неправилно, защото съдът неправилно приел, че ревизионното производство е започнало след преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. За отменените задължения за данък по ЗДДФЛ за 2010 г. се твърди, че срокът започва да тече на 1.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г. след издаването и връчването на първоначалната заповед за възлагане на първата ревизия, а за отменените осигурителни задължения за почва да тече на 1.01.2011 г. и изтича на 31.12.2015 г., след като приходните органи са предприели действия по връчване на издадената ЗВР от 22.12.2015 г. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 2 022 лв. за всяка съдебна инстанция. Ответникът по тази жалба "Кафта" ЕООД, чрез адв. М. Чечова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. В касационната жалба на дружеството, се твърди, че съдебното решение, в частта, с която е потвърден РА, е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът без основание и мотиви игнорирал наличието на съществено нарушение на процесуалните правила относно реда за провеждане на ревизията. При извършването й по общия ред, констатациите на РА не се ползват с презумпция за истинност; в съдебното решение има противоречие относно констатациите за изплащане на части от трудови възнаграждения от 2010 г. през м. 12.2011 г. Според касатора заплащането на аванс и заплата на работниците и служителите на предприятието през 2010 г. е ставало редовно и в срок. Съдът не съобразил и установеното от експертизата погасяване на главница от 3 254, 13 лв. на данъчното задължение по ЗДДФЛ за м. 12.2010 г. Иска се отмяна на решението и РА в посочената част и присъждане на разноски, съгласно представения списък. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" София не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По касационната жалба на ДД "ОДОП". Жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 65, ал. 10 ЗДДФЛ /в редакцията приложима за 2010 г. / данъкът, който платецът на дохода е задължен да удържа по чл. 42, 43 и чл. 49, ал. 2 и 5, се внася до 10-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. В касационната жалба не се твърди, че върху изплатените трудови възнаграждения дължимия данък не е удържан от платеца на дохода през 2010 г., а се поддържа, че по общото правило на чл. 109, ал. 1 ДОПК ревизионното производство е образувано преди да "са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. " Правилно административният съд е тълкувал и приложил за случая разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК. Задълженията за данък по чл. 42 ЗДДФЛ на ревизираното лице са подлежали на деклариране по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица с декларация обр. № 6 по приложение № 4 от Наредбата. На основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 1 от Наредбата Декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Обосновано, при това, съдът е приел, че данъкът върху доходите за периодите от м. 01.2010 г. до м. 11.2010 г. е следвало да бъде деклариран помесечно до края на м. 12. 2010 г., поради което преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 за тези задължения започва да тече на 1.01.2011 г. и изтича на 31.12.2015 г. За отменените осигурителни задължения в касационната жалба се поддържа, че срокът започва да тече на 1.01.2011 г. и изтича на 31.12.2015 г. В съгласие с практиката на Върховния административен съд първоинстанционният съд е приел, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл към момента на връчване на първата заповед за възлагане, която образува първото ревизионно производство. Издадената на последния работен ден за 2015 г. ЗВР на първоначалната ревизия е връчена на ревизираното дружество на 5.01.2016 г., поради което съдът законосъобразно е приел, че образуването на производството извън преклузивния срок опорочава издадения РА в тази част. По жалбата на ревизираното дружество. Предмет на оплакванията в тази жалба е частта на решението, с която е потвърден РА в частта му на установяване на данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения в размер на 3 254, 13 лв. главница и съответни лихви за м. 12.2010 г. и в размер на 14 390, 31 лв. главница и съответни лихви за 2011 г. За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че РА е издаден при спазване на процесуалните правила, при обосновани фактически констатации, потвърдени и от изслушаната пред съда експертиза и при правилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно и тази част. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на смесване между общия ред за извършване на ревизията и този по чл. 122 и сл. ДОПК. Първоинстанционният съд е направил този извод на базата на фактическите констатации за изплащане на трудови възнаграждения съгласно платежните ведомости на ревизираното дружество, което обосновава извода му, че ревизията не е извършена по аналог. Основното заключение на вещото лице е дало отговор на въпроса за коректното определяне на данъчното задължение за м. 12.2010 г. и съдът с основание е кредитирал заключението, доколкото никакви доказателства за погасяване на задължението не са събрани. При положение, че данъчната основа за облагане за 2011 г. е изчислена въз основа на данни от ведомости за заплати и предоставени от ревизираното лице справки, което е потвърдено и със заключението на експертизата, тежест на жалбоподателя е доказването на различен размер на данъчната основа. Вместо такова доказване, срещу тази част на РА не е имало конкретни оплаквания пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното, съдебното решение като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на "Кафта" ЕООД следва да се присъдят разноски в зависимост от материалния интерес на оставената в сила отменителна част на първоинстанционното решение в размер на 2 279, 88 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение