Решение № 17156 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2013 г.

Решение № 17156 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 18.04.2013 г. по адм. дело № 1633/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е обявен за нищожен издадения от този орган акт № 01-6500/24670 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на Румен Емилов Марудов за сумата 7965, 05 лева във връзка с подаденото от него Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с уникален идентификационен номер 16/260509/49129. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Касационният жалбоподател прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което ще се претендира в това производство. Ответникът Румен Емилов Марудов не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен акт № 01-6500/24670 от 14.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за установяване на публично държавно вземане по отношение на Румен Иванов Марудов за сумата 7965,05 лева, недължимо платена за кампания 2009 г. за недопустими за подпомагане площи, заявени с подаденото от лицето общо заявление за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер 16/260509/49129. Съдът приел, че административният акт е издаден в нарушение на материалната компетентност на административния орган. Според изложените мотиви, заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" нямал правомощието да издаде акт за установяване на публично държавно вземане. Такова правомощие имал изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие" съгласно чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители. В разпоредбата на чл. 20а ЗПЗП изрично било посочено, че изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира и ръководи дейността й и я представлява. При положение, че законът не предвиждал възможност за делегирането на тези правомощия, издадената от изпълнителния директор заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г., с която той делегирал на заместник - изпълнителния директор правомощието да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания не създавала компетентност на издателя на оспорения акт. Заповедта се основавала на чл. 20а ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд Земеделие . Що се отнася до нормата на чл. 11, ал. 1 от устройствения правилник, тя давала възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от Управителния съвет на фонда правомощия, но правомощието за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания не било сред тях. Поради това административният съд обявил за нищожен оспорения административен акт. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че с решение по протокол № 17 от 7 април 2011 г. Управителният съвет на Държавен фонд " Земеделие " възложил на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публично държавно вземане по директни плащания. Със заповед от 08.04.2011 г., на посочените по - горе правни основания и решението на управителния съвет, изпълнителният директор на фонда делегирал правомощия на заместник - изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Закона за земеделските производители, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата препраща към чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. За разлика от първоинстанционния съд, касационната инстанция приема, че Законът за подпомагане на земеделските производители не съдържа правила за установяване на публичните държавни вземания, нито определя органа, компетентен да издава актове с такъв предмет. Поради това, съобразно чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" като ръководител на администрацията, следва да посочи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Както е установено по делото, със заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" възложил на Свилен Костов, заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по схемите и мерките за директни плащания, с което изискванията на процесуалния закон са били изпълнени. Макар в заповедта да се говори за делегиране на правомощия, в действителност е бил издаден различен по съдържание административен акт. Ръководителят на администрацията не прехвърля свои правомощия, а по силата на законова норма възлага на друг административен орган изпълнението на определена административна дейност. Компетентността за издаването на актове за установяване на публични държавни вземания следва от разпоредбите на Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, който урежда производствата по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания. Тъй като правомощието за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания е проявление на специализирана функция, то не може да се изведе от общата компетентност на изпълнителния директор, която той притежава като ръководител на Държавен фонд "Земеделие". При отсъствието на норма в Закона за подпомагане на земеделските производители, която изрично предвижда подобно правомощие на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", компетентен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания е този орган, който е бил определен от ръководителя на съответната администрация по реда на чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК. Въз основа на тези разсъждения следва да се направи извод, че именно заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е органът, в чийто правомощия попада издаването на актове за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на Общата селскостопанска политика. При постановяването на решението първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършил пълна проверка на законосъобразността на оспорения акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. Поради липсата на мотиви за такава проверка, решението следва да се отмени като неправилно и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. Тъй като разглеждането на делото продължава, направените от страните разноски не се възлагат. Поради липсата на разноски за адвокатско възнаграждение, направени от ответника в това производство, не следва да се разглежда и възражението на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд