Решение № 13069 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2018 г.

Решение № 13069 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2188/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Баракзай, гражданин на Афганистан, против решение № 915 от 20.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1130 от 2017 г. по описа на Административния съд – Хасково с доводи, че е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Илиева, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че чужденецът е напуснал Афганистан поради безработицата там, а целта му е да достигне Германия, поради което в случая се касае за икономически емигрант. Също така, обстановката в Афганистан не се характеризира с безогледно насилие. Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд – Хасково, е отхвърлена жалбата на М. Баракзай, гражданин на Афганистан, против Решение № 16571/04.10.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо М. Баракзай по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съдът е приел, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд – Хасково, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В процесния случай, причините на чужденеца за напускането на страната му на произход са икономически. Видно от Протокол № УП 3589/25.08.2017 г. от проведено с чужденеца интервю, той е заявил, че не е арестуван или съден в Афганистан. Посочил е, че има двама по-малки братя, поради което талибаните поискали от баща му да го предаде да воюва на тяхна страна. Поради това, както и поради страх за живота му, той напуснал страната си на произход. Отделно от това посочил, че семейството му било бедно и той работел като продавач на борса за зеленчуци. Като цяло в Афганистан имало бедност и безработица, като също така той не можел да учи, поради което основаната му цел на пътуването му е Германия. Посочените от чужденеца причини за напускането на страната му на произход са извън приложното поле на ЗУБ. От изложеното следва, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот. Този факт се потвърждава и от обстоятелството, че преди да влезе нелегално на територията на Република България, М. Баракзай е преминал през още три държави – Пакистан, Иран и Турция, като даже в последната е пребивавал две години и половина. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, съдът правилно е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Въз основа на представените справки следва да се посочи, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По изложените съображения решението – предмет на касационната жалба, е правилно, и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,