Решение № 4062 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2018 г.

ВАСIV отделение13.04.2020 г.докладчик Владимир Първанов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Стехова от [населено място], срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта, касаеща отказ да бъдат включени в допустимия слой заявени от жалбоподателката за подпомагане два парцела: № 69016-1374-3-2 със заявена площ от 6, 74 ха, от които определени като недопустими 5, 24 ха и парцел № 69016-218-2-1 със заявена площ от 15, 75 ха, изцяло определена като недопустима и двата парцела в землището на с. Старосел, общ. Хисаря. ОСЪЖДА Г. Стехова от [населено място], да заплати на Министерството на земеделието, храните и горите разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 4062 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба подадена от Г. Стехова от [населено място], срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта, касаеща отказ да бъдат включени в допустимия слой заявени от жалбоподателката за подпомагане два парцела: № 69016-1374-3-2 със заявена площ от 6, 74 ха, от които определени като недопустими 5, 24 ха и парцел № 69016-218-2-1 със заявена площ от 15, 75 ха, изцяло определена като недопустима, двата парцела в землището на с. Старосел, общ. Хисаря. Релевирани са оплаквания за допуснато при постановяване на заповедта противоречие с материалноправните разпоредби - основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. От съда се иска да отмени заповедта в оспорената и част. Ответникът - Министърът на земеделието, храните и горите, чрез редовно упълномощени процесуални представители изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Г. Стехова е подала заявление за подпомагане относно горепосочените парцели за кампания 2017 г., с УИН 16.13.0617/75973. Със своя заповед № РД 46-428/13.12.2017 г., министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е одобрил проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за кампания 2017 г. В раздел IV от тази заповед е дадена възможност на земеделските стопани, след като се запознаят с проекта да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Г. Стехова е подала съответно възражение, изтъквайки, че в специализирания слой неправилно не са включени парцел № 69016-1374-3-2 със заявена площ от 6, 74 ха, от които определени като недопустими 5, 24 ха и парцел № 69016-218-2-1 със заявена площ от 15, 75 ха, изцяло определена като недопустима. Със заповед № РД 46-139/28.02.2018 г., министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от СИЗП, като не е уважил подаденото възражение. Към делото е приложено писмо изх. № 94-911/13.04.2018 г. на Директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в МЗХГ, според което заявената от жалбоподателката площ попада в частта от страната, извън извършеното през годината самолетно заснемане. Посочено е, че актуализацията на СИЗП и на специализирания слой площи допустими за подпомагане за кампания 2017, е извършена чрез теренни проверки, включително на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване "допустим слой", съгласно заповед № РД 09-614 от 04.08.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. По делото са предоставени протоколи от специализирана теренна проверка на място №№ PDV-08-KK-14803 от 25.10.2017 г., извършена на 05.10.2017 г. и PDV-08-KK-14938 от 27.10.2017 г. извършена на 11.10.2017 година. В протокол PDV-08-KK-14803 от 25.10.2017 г., за извършена теренна проверка на място на 05.10.2017 г. в графата "Метод" по отношение на физически блок 69016-1374, част от който е парцел с идентификатор № 69016-1374-3-2 е записано, че теренната проверка е извършена чрез визуален метод, а в графата "Причини за недопустимост" е посочено чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 "площта е неизползваема/пустееща земя". В протокол PDV-08-KK-14938 от 27.10.2017 г. за извършена теренна проверка на място на 11.10.2017 г. в графата "Метод" по отношение на физически блок 69016-218, част от който е парцел с идентификатор № 69016-218-2-1 е записано, че теренната проверка е извършена чрез визуален метод, а в графата "Причини за недопустимост" е посочено чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 5, ал. 1 "площта е неизползваема/пустееща земя". За изясняването на спора съдът е допусната и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението на вещото лице се установява, че за процесните парцели с идентификатори № 69016-1374-3-2 и № 69016-218-2-1 теренните проверки са извършени коректно, като причините за недопустимост вписани в протоколите се потвърждават – налице е бил по-висок от допустимия тревостой и липсват следи от стопанска дейност - коситба. Вещото лице сочи, че е направил сравнение и дешифрация на снимките от сървърите на Google Earth Pro и е направил проверка на място на двата парцела, като след съответния анализ и изчисления потвърждава изцяло констатациите на административния орган относно определената като недопустима площ на двата парцела, за които е извършена теренна проверка. Поради това съдът приема за недоказано твърдението на оспорващия, че границите на специализирания слой ПДП са некоректно определени от административния орган с атакуваната част от заповедта, касаеща размера на определената за недопустима за подпомагане площ от парцели с идентификационни номера 69016-1374-3-2 и 69016-218-2-1 за кампания 2017 г. Предвид горната установеност, при извършения контрол по реда на чл. 168 АПК, настоящият съдебен състав приема, че заповедта на министъра на земеделието и храните, в обжалвана и част е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и без да са налице данни за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При съобразяване с наличната пред административния орган и относима към конкретното производство информация, оспорения пред съда акт е издаден при съобразяване с приложимия материален закон и неговата цел. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, в т. ч. и системата за идентификация на земеделските парцели, създавана и поддържана от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 ЗПЗП. Данните включени в СИЗП са посочени в чл. 33 ЗПЗП, като според ал. 4 на същата разпоредба се актуализират ежегодно, чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с Наредбата по чл. 30, ал. 6. Прегледът на приложимата нормативна уредба налага извода, че заповед № РД 46-139/28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16а и чл. 16б от Наредба № 105. Осигурена е възможност за участие на Стехова в административното производство и същата е упражнила правото си на защита на претендираните права и интереси в максимална степен. Лицето е било надлежно уведомено за становището на органа, свързано с определяне на границите на допустимите за подпомагане площи и изключване от тях на част от заявените от него 25 парцела. В законоустановения срок е подадено възражение с вх № 16-00-36 от 02.01.2018 г., но същото не е било уважено. Неоснователно е и твърдението за издаване на обжалваната част от заповедта на министъра на земеделието, храните и горите при допуснато нарушение на приложимите материалноправни норми. От представения по делото от страна на издателя на оспорената заповед снимков материал се установява местонахождението, размерите и състоянието на заявените за подпомагане площи. Недопустимата за подпомагане площ от двата парцела е определена след извършени специализирани теренни проверки. Към протоколите за теренни проверки са представени на магнитен носител и снимки от извършено заснемане. От приложените снимки ясно се вижда, че определената за недопустима площ съответства на констатациите в съставените протоколи от теренните проверки, в какъвто смисъл е и приетото от съда заключение на вещото лице. При изготвяне на експертизата е даден конкретен и ясен отговор на изразените от жалбоподателката възражения, свързани с липсата на посочване на посоката и ъгъла на заснемане. При отговора на въпрос № 5 от експертизата, вещото лице е дало категорично заключение, че е вида, състоянието и височината на тревната и друга растителност е конкретна за всеки физически блок и може да бъде установена на по късен етап по височината на трайни за района елементи /единични дървета, храсти, отделни скали и др./, изобразени едновременно на снимките от GPS устройството и актуални снимки от времето на изготвяне на СТЕ. Експерта е определил и възстановил ъгъла и посоката на заснемане на терена при извършените теренни проверки, при което е установил, че същите дават достатъчно информация за състоянието на площите, заявени за подпомагане от жалбоподателката към релевантния за определяне на допустимостта им за подпомагане момент. Представените от издателя на оспорената заповед доказателства за извършени проверки и за резултатите от тях не са оборени от жалбоподателката. Приетата по делото СТЕ не е оспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло, заедно с приложенията към нея и с уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание. Протоколите от извършени на двата парцела теренни проверки имат характер на официални документи и при липсата на надлежно и своевременно оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът следва да ги вземе предвид. С оглед на описаното, обжалваната от земеделския производител Г. Стехова част от процесната заповед следва да се приеме за правилна и обоснована, издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, определящи условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. При така установеното от фактическа страна спорните площи в двата процесни парцела правилно са останали извън допустимия слой, определен с обжалваната заповед. В чл. 15 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е разписан редът за извършване на специализираните теренни проверки. На интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите е публикувано съобщение за теренните проверки и жалбоподателката е имала възможност да се запознае с датата на извършването им. Отделно от това в чл. 15, ал. 7 е посочено, че земеделският стопанин може да присъства при извършването й, от което следва, че присъствието му не е задължително, като във второто изречение на нормата се уточнява, че специализираната теренна проверка се извършва и без присъствието му. В конкретния случай от приложените протоколи на извършените специализирани теренни проверки се установяват факти, които се потвърждават напълно и от заключението на приетата по делото СТЕ. Поради описаното специализираните теренни проверки не са фрагментни и непълни, каквито доводи са наведени в жалбата. По изложените съображения, жалбата, по която е образувано настоящото производство, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено, своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Жалбоподателката следва да заплати разноски на Министерството на земеделието, храните и горите, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 34 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 16, ал. 4