Решение № 9416 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13296/2012 г.

Решение № 9416 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13296/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ф-х Брадер" ЕООД със седалище в гр. София и адрес на управление бул. "Рожен" № 31, ТЦ "Илиянци", маг. 4010, ЕИК по Булстат: *********, представлявано от Абдул Илах Али Хамуд, подадена чрез пълномощника адв. Айдарова, срещу Решение № 4712 от 14.08.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 7016/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 9600-0192/01.06.2011 г. на и. д. Началник на митница Столична, за установено митническо задължение - мито в размер на 4410,31 лв. и ДДС в размер на 882,06 лв., ведно с лихва за забава считано от датата на възникване на задължението до момента на погасяване на задължението, по ЕАД № 09BG005000Н0120548/20091117, вследствие на определен нов тарифен код за внесена стока "ориз". Изложени са доводи за неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и отмяна решението на митническия орган. В с. з. касационният жалбоподател чрез адв. Айдарова поддържа жалбата. Ответникът - Началник на митница Столична, в с. з. се представлява от юк. Осенов, който оспорва касационната жалба и желае обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение на Началника на митница Столична, с което в резултат на последващ контрол по реда на чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаването на Митнически Кодекс на Общността, е определен нов код по ТARIC за внесени стоки "ориз" по ЕАД № 09BG005000Н0120548/20091117, както следва: за стока № 1 - 1006306790 вместо декларирания 1006201713; за стока № 2 - също 1006306790 вместо декларирания 1006201790, като са установени задължения за мито и ДДС. Основанието за промяната на кода са установени обстоятелства при изследване на стоката в Централната митническа лаборатория, при което е установено различно тарифно класиране. При вноса на стоките от тях са взети проби с протокол рег. № 50 от 18.11.2009 г. Прието е от митническия орган, че внесените стоки представляват бланширан (избелен) ориз, пропарен, с дълги зърна (дължина над 6 мм) и със съотношение между дължината и широчината на зърната повече от 3. Оризът е бил в опаковки, превишаващи 5 кг, поради което е класиран в ТАРИК код 1006306790. Административният орган се е позовал на резултатите от извършената експертиза № 10_23.11.2009 за първата стока и № 11_23.11.2009 за втората, като е достигнал до извода, че стоките некоректно са класирани в подпозиция 100620, която обхваща олющен ориз - такъв с отстранена обвивка, обаче в конкретния случай оризът освен с отстранена обвивка е и с премахнат околоплодник (перикарп). За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че са били налице предпоставките по чл. 78 МКО за извършване на последваща проверка - наличие на данни за невярно или непълно деклариране. По съществото на спора Съдът след анализ на събраните по делото данни е направил извода, че внесената стока е неправилно класирана. Административният съд се е позовал на заключението на СТЕ, приета по делото, както и на свидетелски показания. Съдът е формирал извода, че след като при вноса е била взета проба и е извършена митническа лабораторна експертиза, установяваща различни показатели на стоките, промяната в кода е законосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Спорният въпрос по делото е за характеристиките на внесената стока и правилността на извършеното ново тарифиране на същата от митническия орган. За да извърши ново тарифно класиране, митническият орган се е мотивирал с писмо № 4425/10 от 06.01.2009 г., в което е посочено, че съгласно резултатите от експертизите, както и данните от придружаващите документи, стоките представляват бланширан (избелен) ориз, пропарен, с дълги зърна (дължина над 6 мм) и със съотношение дължина/широчина на зърната повече от 3. Съгласно чл. 4, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г., при внос на стоки в Общността се прилага Комбинираната номенклатура, заедно с размерите на митата и другите съответни такси, и тарифните размери, включени в TARIC или в други споразумения на Общността, които представляват Общата митническа тарифа. Според Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура, класирането на стоките се подчинява на следните принципи: т. 1. "Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите..."; т. 6. "Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите...". Съдът е издирил и правилно е приложил относимите към казуса разпоредби. Издирил е легалните дефиниции на понятията "олющен ориз", "бланширан ориз" и "полубланширан ориз" в Регламент (ЕО) № 1785/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно общата организация на пазара на ориз, като е установил, че определенията за олющен и за бланширан съвпадат с тези от Допълнителна забележка 1, б. "д" и "ж" към Глава Х от Комбинираната номенклатура. Според тях "олющен" е оризът, на който е отстранена само обвивката, а "бланширан (избелен)" - оризът с премахнати напълно обвивката, външните и вътрешните слоеве на перикарпа, целият кълн на ориза с дълги и средни зърна, най-малко една част от кълна на ориза с кръгли зърна, но могат да останат бели надлъжни бразди върху максимум 10 % от зърната. Отново според посочения регламент "полубланширан е оризът с премахната обвивка, част от кълна и целия околоплодник или част от външните му слоеве, но не и вътрешните. За целите на извършения внос оризът като стока се класира в код по ТАРИК 1006. Съответните подпозиции разкриват разликата в характеристиките му, като 100620 е за олющен ориз, а 10063017 - за полубланширан или бланширан (избелен). В случая тарифният код 1006306790 се прилага за ориз, полубланширан или бланширан (избелен), дори полиран или гланциран, със съотношение дължина/широчина три или повече (т. е. с дълги зърна), който е опакован в големи опаковки (превишаващи 5 кг). Заключението на ЦМЛ сочи, че процесният ориз е бланширан (избелен) и пропарен; със съотношение дължина/широчина на зърната 3 или повече, в опаковки, превишаващи 5 кг; оризовите зърна са очистени от обвивките и са с изцяло премахнат околоплодник (перикарп). Правилен е изводът на Съда, че описаните белези определят ориза поне като полубланширан. По делото е допусната и приета СТЕ, която по същество е потвърдила констатациите на експертизата, приета в административното производство. Макар жалбоподателят и настоящ касатор да е направил възражения, искането за тройна експертиза е оттеглено. Поради това няма пречка съдебната експертиза да бъде кредитирана. Според нея обработката на ориза може да е термична или механична, поради което не се изключва пропареният ориз да бъде бланширан, олющен или неолющен. Сертификатът на износителя също определя ориза като пропарен и заедно с това - бланширан. Като се е позовал на експертизата и след анализ на всички събрани по делото доказателства, Съдът е достигнал до верния извод, че новото тарифно класиране на стоката е правилно извършено по тарифен код 1006306790. Касационният довод за непредставителност на взетите проби не намира опора във фактите по делото. Административният съд е обсъдил показанията на свидетелите Къртев и Хамуд, които е намерил в унисон и правилно ги е кредитирал. Пробите са взети от няколко чувала от двата вида ориз - стока № 1 и стока № 2, като действията по вземането на поби е надлежно документирано. Неоснователно е и оплакването за приложимост на реда за вземане на проби по Наредба № 22 от 13.10.2003 г. за условията и реда за вземане на проби от храни, издадена от министъра на здравеопазването. Нормата на чл. 2, ал. 2 от наредбата предвижда проби от храни да се вземат и в следните случаи: при сигнали за наличие на опасни и некачествени храни на пазара; при разследване на възникнало хранително заболяване; при съмнение за замърсяване на храни вследствие природни бедствия, промишлени аварии и други извънредни инциденти; при провеждане на съдебни експертизи; по молба на физически и юридически лица. Вземането на проби за целите на митническия контрол не е сред изчерпателно описаните случаи, поради което редът по наредбата е неприложим. При това положение се налага изводът, че оспореният административен акт е законосъобразен. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора на ответника по касация не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като пред първата инстанция вече му е присъдено такова. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,