Решение № 12623 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6602/2024 г.

ВАСВторо отделение21.11.2024 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 4077 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 2548/2023 г. по описа на Административен съд Варна И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед ЗЦУ-2065/05.10.2023 г. и заповед З-572/09.10.2023 г., издадени от изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, с адрес: гр. София, [улица]да заплати на И. Б. Т., с [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 4570 (четири хиляди петстотин и седемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Б. Т., чрез адв. Жожев като процесуален представител, против решение 4077 от 18.04.2024 г., постановено по адм. дело 2548/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора изследваните в дисциплинарното производство протоколи представляват официални документи и доколкото не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, ответната страна признава тяхната автентичност и истинност. Възразява против едностранното обсъждане на отношенията на касатора с ръководството на НАП и игнорирането от съда на съдържащите се в неговото лично досие доказателства, които го характеризират като съвестен, честен и последователен в работата си, както и връчените награди и получени от него позитивни оценки. Навеждат се доводи за нарушение на принципа на съразмерност при издаване на оспорената заповед, тъй като е наложено най-тежкото наказание на служител, който с поведението си допринася за по-бързото приключване на ревизионното производство. Касаторът прави искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което да се отменят заповедите за налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът изпълнителният директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез пълномощника си юрк. Ноева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство са заповед ЗЦУ-2065/05.10.2023 г. и заповед З-572/09.10.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с първата от които на И. Б. Т., заемащ длъжността инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, дирекция Контрол, отдел Проверки, сектор Проверки с ранг IV-ти младши, поради извършени виновно нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл неизпълнение на служебните задължения, на основание чл. 92, чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение, а с втората на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за заеманата длъжност. В първата заповед е прието, че извършените от служителя деяния следва да се квалифицират като тежки нарушения на служебните задължения, изразяващи се в умишлено съставяне на протоколи от посещения на адреса на задълженото лице И. А. с невярно съдържание, за да се състави протокол от проверка по делегация, в който са отразени неверни правно значими факти, имащи резултат върху ревизионното производство, които обстоятелства обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. С обжалваното решение оспорването срещу двете заповеди е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че административните актове са издадени от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 97 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 ЗДСл, като по нареждане на ответника дисциплинарният съвет образува дисциплинарно дело, в което са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, служителят е изслушан и му е определен срок за писмени обяснения преди издаване на акта от дисциплинарно наказващия орган, каквито са представени. Обосновава извод за спазване на сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл и чл. 13а, ал. 2 ЗНАП за налагане на дисциплинарното наказание, считано от датата за узнаване за нарушението от органа по назначаването, тъй като по реда на чл. 94, ал. 3 ЗДСл сроковете за налагане на дисциплинарното наказание не текат, когато служителят е в платен годишен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност по реда на чл. 63 ЗДСл, каквито са използвани от Т. от 28.06.2023 г. до 18.07.2023 г. и от 19.07.2023 г. до 18.09.2023 г. Излага съображения, че служителят неколкократно променя защитната си теза относно отразеното в протокол 1659680/20.03.2023 г., установяващ извършена проверка от него и Н. Д., с направено отбелязване, че е инспектор по приходите (ИП) при посещение на адрес за връчване на искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) и 2 бр. уведомления, свързани с образувано ревизионно производство на И. А.. Позовава се на показанията на разпитаната св. Н. Д. - бивш служител на НАП към този момент, която заявява, че не е присъствала при проверката и положеният подпис не е неин. Посочва, че явните противоречия в обясненията на Т. не могат да бъдат установени с графологическа експертиза предвид установената в досъдебното производство липса на огигиналите на двата протокола. По отношение отразеното във втория протокол от 29.03.2023 г. участие на С. В. У. в качеството й на ГИП, съдът приема въз основа на дадените от нея показания като свидетел, че не е присъствала на проверката с жалбоподателя и не е била уведомена за вписването й в маршрутната книга за излизане в 16 ч. на посочената дата. Обосновава извод, че отразяването и в двата протокола на С. Б. Н. като свидетел - съсед противоречи на останалия доказателствен материал по делото. Според съда установените обстоятелства във връзка с извършените посещения и явните данни, че обективираните в протоколите действия не са реално осъществени или поне в тях не са участвали посочените лица, водят до извод за поведение, с което са нарушени служебните задължения на служителя. Излага съображения, че поведението на жалбоподателя нарушава определени в неговата длъжностна характеристика задължения по т.V, 1, тъй като използва цитираните протоколи, обективиращи участие на неприсъствали лица, за да състави протокол за извършена проверка по делегация от 30.03.2023 г., с отразена констатация в него, че задълженото лице не е открито на адреса му за кореспонденция и да се обезпечи процедурата по чл. 32 ДОПК. Посочва, че поведението на служителя е довело до уронване на престижа на администрацията. Наложеното наказание се приема от съда за адекватно и отговарящо на тежестта на осъществените деяния, предвид данните за редица предходни нарушения, наложени санкции и писма, в които е обръщано внимание на служителя за допуснати от него пропуски в работата му като инспектор по приходите. Обосновава извод за наличие на множество отегчаващи дисциплинарната отговорност обстоятелства, поради което наказващият орган правилно налага най-тежкото дисциплинарно наказание. По тези съображения достига до извод за законосъобразност на оспорените заповеди. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. След обстоен анализ на събраните в дисциплинарното производство, както и в хода на съдебното производство доказателства съдът достига до правилно заключение за издаване на оспорените заповеди от компетентен орган, в необходимата форма и при спазване на установената процедура по реда на чл. 92 и сл. ЗДСл. Законосъобразен и обоснован е изводът, че в случая задължението на органа по чл. 93, ал. 1 ЗДСл е изпълнено, като на Т. е дадена възможност да се запознае с материалите, въз основа на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, да даде писмени обяснения и същият е изслушан преди налагане на наказанието. Правилно е прието от съда, че са спазени сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, респ. чл. 13а, ал. 2 ЗНАП, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 ЗДСл. От данните по делото е видно, че дисциплинарното производство е образувано със заповед З-ЦУ-1182/06.06.2023 г. на изпълнителния директор на НАП, с която се нарежда на дисциплинарния съвет, назначен с негова заповед З-ЦУ-2553/22.07.2021 г., да образува дело срещу държавния служител И. Б. Т. за нарушения, обективирани в докладна записка с рег. М-94-И-282 #3 от 23.05.2023 г. на ръководителя на Инспектората на НАП, по повод подаден сигнал с вх. М-94-И-282 от 24.03.2023 г. срещу него за грубо поведение и отправяне на закани по телефон за принудително довеждане на задълженото лице И. А. за получаване на документи от органи на МВР или обявяване за издирване от Интерпол. В резултат на извършената от Инспектора проверка не се установява по категоричен начин превишаване на правомощията на служителя, свързано с употребата от него при телефонните обаждания на заплаха или дали поведението му е съобразено с нормите на Етичния кодекс на служителите в НАП. Установени са обаче нарушения, допуснати при съставянето от Т. на документи с невярно съдържание протокол 1659680/20.03.2023 г. и протокол 0437854/29.03.2023 г., установяващи извършени от него действия чрез посещение на адрес за връчване на ИПДПОЗЛ и 2 бр. уведомления по делегация, свързани с образувано ревизионно производство на лицето И. А.. В първия протокол като проверяващи са посочени той като служител, на когото е възложено да извърши връчването на документите и Н. Д. в качеството й на инспектор по приходите (ИП), посещението е извършено в интервала от 12.00 ч. до 13.00 ч. на 20.03.2023 г., в присъствието на С. Б. Н. - съсед. От данните по делото се установява по безспорен начин, че служебното правоотношение на Н. Г. Д. е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед 3-1796/13.12.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, считано от 31.12.2022 г. Видно от дадените обяснения и сведения в хода на дисциплинарното производство и в досъдебното производство, както и при разпита му като свидетел в съдебно заседание това лице заявява, че не е участвало при проверката на 20.03.2023 г. и не е подписвало съставения от тази дата протокол. Обясненията на наказания служител до Инспектората на НАП съдържат защитна теза, че името на колежката му Н. Д. е попълнено в протокола преди няколко месеца при предходна проверка, когато са работили заедно, като изрично пред наказващия орган сочи, че Н. Д. не е участвала в проверката на 20.03.2023 г. В дадените в съдебно заседание на 19.02.2024 г. от Т. отговори на поставени въпроси от процесуалния представител на наказващия орган по реда на чл. 176 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, същият твърди, че в протокола от тази дата отразява участието в извършените действия на случаен минувач със същото име като бившата служителка на ТД на НАП Варна, но допуска грешка при вписването й на длъжност ИП. Вторият изследван при проверката на Инспектората на НАП и в дисциплинарното производство документ е протокол 0437854/29.03.2023 г. от извършена от И. Б. Т. и С. В. У. проверка, при второ посещение на адреса за кореспонденция на И. А.. Видно от неговото съдържание проверката започва в 16:00 ч. и завършва в 17.30 ч. на 29.03.2023 г., в присъствието на С. Б. Н. - съсед. В писмените обяснения до наказващия орган Т. твърди записване от него на У. в маршрутната тетрадка за излизане за проверка, както и нейната невъзможност да излезе в началото й поради необходимост от довършване на други проверки, т. е. не оспорва факта, че тази служителка не е участвала при извършване на проверката. Според показанията на У. от 19.02.2024 г. същата не е присъствала на проверката на 29.03.2023 г., не е била уведомена, че е вписана в маршрутната книга за излизане в 16.00 ч. и не си спомня да е подписвала изготвения протокол. Посоченият като свидетел - съсед и в двата протокола от 20.03.2023 г. и 29.03.2023 г., към тези дати не е бил служител на НАП. В обяснение на С. Н. от 19.05.2023 г. до директора на ЦУ на НАП, същият твърди, че няма спомен на 20.03.2023 г. и на 29.03.2023 г. да е участвал в извършени процесуални действия от И. Т.. Свидетелските показания на Н. пред съда за присъствие на проверките с жалбоподателя на 20.03.2023 г. и на 29.03.2023 г. напълно противоречат на дадените от него такива пред Инспектората на НАП и на тези пред разследващия орган по воденото ДП 530/2023г. на ОД на МВР - Варна, пред когото изрично заявява, че не е присъствал при съставяне на двата протокола за извършена проверка от служители на НАП, не ги е подписвал и положеният подпис не е негов. В съдебно заседание при поставен от съда въпрос дали са негови подписите по протоколите, лицето не може да прецени, но дава показания в насока, съответстваща на защитната теза на жалбоподателя. По делото е установено, че адресът на Н. е на значително разстояние от адреса на задълженото лице, т.е. безспорно не е съсед, каквото обстоятелство е отразено в двата протокола. В представената по делото длъжностна характеристика за заеманата от служителя длъжност, в т. V.1, като негово задължение е посочено извършването на проверки по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство съгласно утвърдените процедури и инструкции, а т. 1.12 изрично е предвидено задължение за предоставяне и връчване на документите на проверяваното лице по реда на ДОПК. При тези данни е правилен изводът на съда, че е осъществен от обективна страна състава на нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения, както и на принципите за законност и обективност, регламентирани в чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 ДОПК. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят нарушава служебните си задължения поради това, че в съставените от него протоколи вписва като инспектори по приходите лица, първото от които не е служител на НАП и същите не са присъствали при извършените две посещения на място на адреса за кореспонденция на задълженото лице И. А.. Показанията в съдебното производство на св. С. Н., отразен като съсед, напълно противоречат на дадените от него сведения пред Инспектората на НАП и пред разследващите органи по досъдебното производство, поради което разколебават тезата на Т., че и това лице също е присъствало при извършените две посещения, обективирани в протоколите от 20.03.2023 г. и 29.03.2023 г. Безспорно е установено, че тези протоколи са използвани от жалбоподателя, за да състави протокол от извършена проверка по делегация от 30.03.2023 г., в който е направена констатацията, че задълженото лице не е открито на адреса му за кореспонденция, с оглед прилагане на процедурата по чл. 32 ДОПК. Настоящият състав споделя извода на съда, че нарушението е доказано и от субективна страна - извършено е виновно от наказания служител, доколкото по несъмнен начин се установява удостоверяване на неверни данни относно вписаните органи по приходите като участвали при отразените в протоколите действия. Без значение в случая е това дали действително С. У. е подписала протокола от 29.03.2023 г. на следващия ден, след като е безспорно доказано, че не е била при извършване на проверката. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, който и пред настоящата инстанция изрично заявява, че "тя не дойде на обекта, а на другия ден подписа протокола". Неоснователни се явяват възраженията на касатора по оценката на събраните доказателства, тъй като съдът изрично констатира противоречията в показанията на разпитаните пред него свидетели и дадените в дисциплинарното производство, пред Инспектората на НАП и в досъдебното производство обяснения и сведения на отразените в протоколите като участващи в проверката лица, което сочи на кредитиране на една част от гласните доказателства във връзка с конкретно изяснените факти, като възприемането на направените от дисциплинарно наказващия орган фактически констатации не сочи на допуснато съществено процесуално нарушение. Противно на доводите в писмената защита на касатора в обжалваното решение са изложени аргументирани съображения относно приетата за установена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните доказателства. Действително съставени по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им протоколи, се ползват с материална доказателствена сила за извършените действия и за установените факти и обстоятелства съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК, като тежестта на тези протоколи ще бъде преценявана в ревизионното производство, съответно при обжалване на издадения ревизионен акт. В случая обаче редовността при съставянето им е проверена във връзка с изпълнението на служебните задължения на наказания служител в хода на проведеното дисциплинарно производство по реда на ЗДСл. В съдебното производство административният орган дължи доказване на фактическите и правни основания, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, поради което не е необходимо съставените от държавния служител протоколи, на неистинността по отношение на вписаните в тях лица, на които се основава заповедта за уволнение, да бъдат оспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В случая наказващият орган цели установяване на констатираното от него дисциплинарно нарушение именно въз основа на тези протоколи, съставени от служителя при неспазване на възложените му с длъжностната характеристика служебни задължения. В този смисъл е неоснователно възражението на касатора, че тяхното неоспорване в съдебното производство има за последица зачитане на формалната им доказателствена сила. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че те отразяват неверни факти, което обуславя извод за допуснато нарушение на служебните му задължения. Неправилен е обаче изводът на съда, че в случая заповедта е постановена в съответствие с разпоредбата на чл. 91 ЗДСл. Изложените в нея мотиви за основанията по ал. 1, т. т. 1 - 4 формално изпълняват изискванията на закона за налагане на най-тежкото наказание. Неправилно съдът приема, че нарушението на служебната дисциплина е довело до уронване на престижа на администрацията, тъй като такова фактическо основание не се съдържа в административния акт. По делото не се доказва настъпване на вредоносни резултати от действията на държавния служител нито за държавната служба, нито за гражданите. С оглед спецификата на заеманата длъжност дисциплинарно наказващият орган е следвало да докаже настъпили конкретни негативни последици, а не да посочи в акта си единствено, че изложената в протокола от проверката по делегация констатация е от съществено значение за ревизията на задълженото лице, тъй като обективира правно значим факт за резултата от производството. Доказването на извършените от жалбоподателя дисциплинарни нарушения и тяхната тежест не е достатъчно, за да обоснове извод за налагане на най-тежкото наказание. От съда не е съобразено, че в случая не е спазено изискването на чл. 91, ал. 1, т. 4 ЗДСл, тъй като не е преценено цялостното поведение на държавния служител. Административният орган неправилно съобразява наложеното през 2014 г. на касатора дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 98, ал. 1 ЗДСл дисциплинарните наказания, с изключение на уволнението, се заличават с изтичането на една година от налагането им. Заличаването на дисциплинарното наказание означава премахване на неговите правни последици. От това следва, че неправилно от органа е отчетено като отегчаващо вината обстоятелство наложеното през 2014 г. дисциплинарно наказание, потвърдено с влязло в сила съдебно решение на 27.07.2015 г., тъй като по силата на закона е заличено към датата на издаване на оспорената заповед. Неправилно са отчетени и другите две дисциплинарни наказания уволнение, наложени със заповеди от 20.02.2014 г. и от 21.01.2016 г., които са отменени с влезли в сила съдебни актове. От изложеното следва, че дисциплинарно наказващият орган нарушава принципите за обективност, безпристрастност и съразмерност, приложими в административното производство, съответно и в дисциплинарното, уредени в АПК, както и целта на ЗДСл. Липсва конкретизация на степента на значимост на нарушенията спрямо изискванията на закона предвид факта, че в проведеното по отношение на лицето И. А. ревизионно производство е издаден ревизионен акт, който е оспорен от нея. Към момента на постановяване на оспорените заповеди административният орган не би могъл да знае какъв ще бъде изходът от това ревизионно производство, поради което не може да се изведе еднозначен извод, че нередовно съставените от наказаното лице протоколи от 20.03.2023 г. и 29.03.2023 г. са пречка за реализиране правата на задълженото лице. Дадените от прекия ръководител на служителя в хода на проверката пред Инспектора на НАП обяснения са обсъдени едностранно от органа. Освен заявеното от Н. П., че на Т. многократно му е обръщано внимание да изпълнява прецизно процесуалните действия при извършване на възложените му производства, в обясненията е посочено, че той полага старание да изпълнява поставените цели в работния план, коментира събрани доказателства по реда на ДОПК с оглед предприемането на правилни последващи действия, което не сочи на цялостно немарливо изпълнение на служебните му задължения, както е прието в заповедта за уволнение. Поради това е неправилен изводът на съда за съразмерност на наложеното наказание. В случая най-тежкото такова, предвидено в ЗДСл се явява несъразмерно спрямо извършените от служителя дисциплинарни нарушения, определени като толкова сериозни, че са несъвместими с продължаване на изпълнението на държавната служба, без да се вземе предвид и обстоятелството, че за 2022 година той получава оценка на изпълнението на длъжността "изпълнението напълно отговаря на изискванията". Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отменят оспорените заповеди като незаконосъобразни. При този изход на делото на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции - 70 лева държавна такса за касационното производство, 2000 лева заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция, 2500 лева заплатен адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция, или общо 4570 лева, платими от Национална агенция по приходите. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 5 във вр.с чл. 144 АПК, направено в първоинстанционното производство от процесуалния представител на ответника, поради което същият не следва да се редуцира. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение