Решение № 3161 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13180/2008 г.

Решение № 3161 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13180/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава десета, раздел първи от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Евстати Василев Гавраилов от гр. Пловдив против заповед № РД 46-878/25.07.2008 г. на Министъра на земеделието и храните в частта по заявление № ОА-605/4.06.2007 г., с която се отказва правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Тодора Стратева Сгурова. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на заповедта в тази част, поради противоречие с материалния закон, процесуални разпоредби и с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК поради което се иска отмяната й, като бъде признато правото на обезщетение. Поддържа, че административния орган в разрез с доказателствата по делото е приел, че липсва молба за ликвидиране, а такава е посочена в картон опис на Емиграционна гръцко - българска подкомисия в Гърция, досие № 11119, рубрика I и в друг документ от Централен държавен архив е видно, че Тодора Сгурова собственоръчно е заявила, че "иска да се ликвидира. . . . чрез смесената комисия". Тези доказателства не са обсъдени от административния орган. Наред с това в чл. 19а, ал. 2, т. 1 наличието на молба за ликвидиране е алтернативно, а не кумулативно изискване за признаване на правото на обезщетение като от нея само се установява площта на имотите, собствеността и тяхната стойност. Ответникът, Министърът на земеделието и храните чрез процесуалния си представител, юрисконсулт Галя Василева е взел становище в писмена защита, представена след заседанието, за неоснователност на жалбата с подробни съображения. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена 14 дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е образувано по заявление № АО-605/4.06.2007 г. на жалбоподателя за признаване на право на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Тодора Стратева Сгурова. Във връзка с така подаденото заявление пред административния орган са представени картон - опис от досие № 11119 на емиграционна гръцко българска подкомисия в Гърция, картон на емигранта - II гръцко - българска подкомисия по емиграцията, досие № 11119, крепостен акт, свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец, декларация за изселване, като документите са от две различни досиета 4595, опис 12, А. Е. 93 и 20099, опис 1 от фонд 719к на Централен Държавен архив. С писмо изх. № АО 605/22.10.2007 г. на директора на на дирекция Поземлени отношения към Министерство на земеделието и храните Евстати Василев Гавраилов е уведомен да представи архивните досиета в цялост. Представени са две служебни бележки от Централен Държавен архив с уверение че съхраняваното досие № 4595 не съдържа молба за ликвидиране на имотите и свидетелство за етническо малцинство. При тези данни с обжалваната заповед е отказано признаване на правото на обезщетение поради това, че в архивите на Централен държавен архив не се съдържа молба за ликвидиране на имотите. Възраженията против нея за незаконосъобразност се свеждат до това, че са налице достатъчно доказателства за да бъде признато правото на обезщетение, които възражения са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно спогодбата за уреждане на висящите въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1913 - 1928 г. които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правоимащите лица, съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ следва да подадат заявления с приложени към тях молба за ликвидация, свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и други документи установяващи правата на собственика. По административната преписка и пред съда не се представя молба за ликвидация, а за наличието на такава не може да се направи извод от споменаване на такава молба в архивните документи. При тези данни са неоснователни възраженията и правилно министърът на земеделието и храните е отказал обезщетяване поради недоказаност на правото за това. Разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ урежда съдържанието на хипотезата в която българските граждани или техните наследници не са получили облигации и предпоставките при които им се признава правото на обезщетение. В чл. 19а, ал. 2, т. 1 и 2 се урежда редът и документите които следва да бъдат представени за признаване на правото на обезщетение, като по т. 1 се изисква представяне на един от документите - молба за ликвидиране, свидетелство за етническо малцинство или декларация за изселване, както и оригиналите на облигациите и неизплатените купони към тях, а по т. 2 трите документа следва да са налице, както и други архивни документи документи, установяващи правото на собственост. По делото не се представят изискуемите документи, относими към посочените хипотези по чл. 19а, ал. 2, т. 1 и 2, поради което правото на обезщетение не може да бъде признато, поради което правилно е отказано признаването на правото на обезщетение, заявено пред Министъра на земеделието и храните. Отказът с обжалваната заповед е издаден от компетентен орган при спазване на материалните и административните правила за издаването му и при служебната проверка за наличие на основания за отмяната му по чл. 146 от АПК такива не се констатират. При изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение