Решение № 5309 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2011 г.

Решение № 5309 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15235/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, против решение № 90/07.10.2011 г. постановено по адм. дело № 116/2011 г. по описа на Административен съд - Търговище. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи по същество на спора. Считат, че неправилно се тълкува и прилага разпоредбата на чл. 73, ал. 1 на Регламент (ЕО) № 796/2004 г., която е ясна и недвусмислена, че ако е извършено неправомерно плащане, земеделският стопанин връща сумата ведно с лихвите. Ответната страна Керим Исмаилов Сеидов поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение също за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Керим Сеидов, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24684 от 14.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 8454.44 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 25/190609/34092. В подробно развити съображения съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт. Освен това са нарушени разпоредбите на чл. 34 и 35 от АПК и Регламент (ЕО)№ 796/2004 г., чл. 24, пар. 2, който изисква при констатирани нередности, произтичащи от кръстосани проверки, да се извършват и други подходящи административни процедури, дори и проверки на място за установяване на констатираното. Счетено е, че в нарушение на цитирания регламент административният орган не е събрал допълнителни доказателства и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 73 от същия регламент, съгласно който плащането не се извършва, ако е платено по грешка на органа и ако грешката е свързана с изчисляването на плащането, то трябва да бъде съобщено 12 месеца след плащането, още повече че при последните окончателни изчисления (л. 31 и л. 33) е отразено, че наддекларирането не е умишлено, т. е. не се дължи на виновно поведение на ответника. Решението на административния съд е законосъобразно, обосновано. Преценени са от съда доказателствата по делото, установени са правилно релевантните за спора факти и обстоятелства. Правилно е приложена нормативната уредба. Направен е от съда обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Обоснована и законосъобразна е преценката за немотивираност на акта в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото в него не са посочена кои са площите, приети за недопустими за подпомагане, техният размер и на какво основание са приети като попадащи в недопустимия слой. От доказателствата не е установено, а и не се твърди в оспорения АУПДВ, недобросъвестно поведение на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административния орган с деклариране на неверни данни в заявлението за плащане. Самият административен орган след съответни проверки по заявлението е преценил, че са налице законовите предпоставки за плащането. Извършените проверки, одобряването на допустимите площи и извършеното плащане са извън контрола на адресата на акта. Поради това не може да се приеме, че е налице недължимо плащане на суми и основания за възстановяването им. Затова правилно е прието от съда, че изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане е в резултат на грешка на административния орган, която не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Поради това задължението за възстановяване на недължимото плащане по чл. 73, § 1 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията не се прилага, съгласно чл. 73, § 4 от същия. С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Що се отнася до касационната жалба подадена от ИД на ДФЗ, същата се явява процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото за които то е неблагоприятно. ИД на ДФЗ не е участвал като страна по делото и няма право на касационна жалба. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК