Решение № 9268 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2009 г.

Решение № 9268 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2009 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Карад 50" ЕООД, гр. Аксаково, обл. Варна, срещу Решение № 1327/22.07.2009 г. по адм. дело № 270/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 030801557/15.10.2008 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърдено с решение № 681/18.12.2008 г. на зам. директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения на дружеството - корпоративен данък за данъчен период 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 259 667.20 лв., определена е сума за довнасяне в размер на 54 667.20 лв. и лихви за забава в размер на 4 531.59 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, не е изразил становище по същата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от надлежно определен компетентен орган. С акта законосъобразно, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО, не са признати за данъчни цели разходи в размер на 497 840 лв., които не са документално доказани, по фактури на "Вилстрой" ЕООД, "Колеви" ООД, "Равет" ЕООД, ЕТ "Етис комерс", "Акорд транс" ЕООД, ЕТ "Сотал", ЕТ "Румен Русев", "Лидер" ЕООД, "Фортуна 13Д" ЕООД, ЕТ "Сарк", ЕТ "Фактум- Иринка Георгиева", ЕТ "Карад - 50 - Хр. Петрова", които в преобладаващата си част са с предмет извозване на строителни отпадъци, една фактура е с предмет "услуга автобагер" и една фактура е с предмет "изменение на ПУП, кв. 191". Съдът е възприел като законосъобразен извода на органите по приходите, че след датата 05.04.2007 г., на която жалбоподателят е продал на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД недвижим имот, материализиран в нотариален акт № 7/05.04.07 г., ревизираното лице не притежава земя в землището на гр. Димитровград, т. е. направени са разходи за почистване на чужд имот. Предвид извода, че осчетоводените разходи в размер на 497 840 лв. не са свързани с дейността на лицето, то съдът е преценил, че законосъобразно счетоводният финансов резултат е преобразуван в посока увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Относно увеличението на финансовия резултат със сумата от 788 875.98 лева съдът отново е приел, че е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като е установено, че процесната сума представлява разходи, несвързани с дейността. Прието е, че ЕТ "Естати - Естати Димитров" е извършил услуги по взривяване на комин и производствено хале на свързаното лице Христина Михова Недева, действаща като ЕТ "Карад - 50 - Христина Петрова", документирани с фактура № 73/04.12.2006 г., като от своя страна ЕТ "Карад - 50 - Христина Петрова" е префактурирала извършената услуга по взривяване на стоманен комин и производствено хале в следващата година с фактура № 16/18.04.2007 г. на "Карад-50" ЕООД на обща стойност 78 000 лв., след като е дарил имота, в който е извършена услугата на едноличното дружество на стойност 95 961.10 лв. Споделен е изводът на органите по приходите, че разходите по фактурите, издадени от ЕТ "Карад - 50 - Пр. Петрова" са извършени в предходен период и са префактурирани без основание на ревизираното дружество; възприет е като неоснователен доводът на жалбоподателя за неприложимост на СС 20 по отношение на сумата 95 961 лв., представляваща стойността на имота, съгласно извършеното дарение. Постановеното решение е правилно. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, събрани по време на данъчното производство и в съдебната фаза на процеса и е приложил точно материалния закон. От приетата за установена фактическа обстановка по делото, съдът е обосновал правен извод за правилно приложение на материалния закон при извършеното увеличение на финансовия резултат на ревизирания данъчен субект. Съдът е обсъдил много подробно всички доказателства по делото и е приел за установено, че документираните разходи за получени услуги - почистване на терен и извозване на строителни отпадъци, не са документално оправдани и не са отчетени съобразно счетоводното законодателство. Този извод първоинстанционният съд е основал на обстоятелството, че съгласно нот. акт № 7/05.04.2007 г., том II, рег. № 3544/2007 г. между касатора и приобретателя "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД е постигната договореност продавача да продаде на купувача описаните недвижими имоти, ведно с всички подобрения и приращения в тях, за посочената в нот. акт сума, като плащането е по банков път; в т. III от нот. акт купувачът е заявил, че се съгласява и купува имота за договорената цена. Законосъобразно предвид тези клаузи на договора и факта, че в хода на ревизията не са представени доказателства за други писмени съглашения с купувача на имота, например задължение на ревизираното дружество да разчисти терена до определена дата, протоколи, от които да е видно, че теренът не е бил във вид, уговорен в договора за покупко- продажба, първостепенният съд е достигнал до извода, че след датата 05.04.2007 г. ревизираното лице е направило разходи за почистване на чужд имот в размер на 497 840, които не са свързани с неговата дейност, и счетоводният финансов резултат е преобразуван в посока на увеличение на основание чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО с осчетоводени разходи за извозване на строителни отпадъци. Не следва да бъде споделена тезата на касатора за липса на логическа връзка между разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. от ЗСч и възприетото от органите по приходите становище, че извършените от "Карад -50" ЕООД разходи не са свързани с неговата дейност. Законосъобразани са изводите на съда, свеждащи се до това, че касаторът е игнорирал принципа на текущото начисляване, като един от основите принципи в счетоводството съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч. Съгласно цитираната норма, приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства, поради което и осчетоводените след датата на продажбата на земята разходи не следва да се считат свързани с дейността на дружеството през ревизирания период. В реда на изложеното следва да се посочи, че съдът правилно не е кредитирал изслушаните свидетелски показания на Недялко Димов досежно факта, че продажната цена по нотариален акт включвала и разчистването на терена. Правилно в същия контекст е отчетен и фактът, че оспорените писмени доказателства, по отношение на чиято автентичност е изслушана съдебно- графическа експертиза, макар и действително подписани от лицата, сочени за техни автори, не обуславят различен извод от гореизложения, доколкото почистването на терена е извършено след продажбата на имота на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД. Законосъобразно АС е приел за неоснователен и довода за неприложимост на СС 20 "Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ", приложение към ПМС № 46 от 21.03.2005 г., ДВ, бр. 30 от 07.04.2005 г., действащ през процесния период от време. Според определенията, съдържащи се в т. 2 от стандарта, правителственото дарение е предоставянето на средства на предприятие като компенсация за спазване от негова страна в миналото или в бъдеще на определени условия, отнасящи се до текущата му дейност. Според т. 3.2. от стандарта, правителствените дарения се отчитат като финансиране, което финансиране се признава като приход в текущия период. При получаване на парични средства за финансиране на текуща дейност, същите се отразяват като дебит на сметка от група 50 "Парични средства" и кредит на сметка от група 75 "Финансиране на текуща дейност". Признаването на прихода се извършва в края на текущия период като се дебитира сметка от група 75 /сметка 754 "Финансиране на текуща дейност"/ и се кредитира сметка от група 70 /сметка 705 "Приходи от финансирания"/ с размера на направените за периода разходи. Такова отчитане на приходите и разходите, ако беше направено от дружеството-жалбоподател не би повлияло на крайния финансов резултат, тъй като едновременно ще се отчетат приходите и разходите. Безспорно обаче по делото е установено, че в счетоводството на дружеството са намерили отражение само разходите, а получената сума в размер на 95 961 лв. не е отразена като приход. Именно поради това, без да се извършва корекция на отчетените разходи, органът по приходите е взел предвид сумата 95 961 лв. - неотчетен приход от финансиране като приход при формирането на облагаемата основа и на основание чл. 22, т. 3 вр. чл. 78 ЗКПО е увеличил финансовия резултат на дружеството за данъчни цели, определяйки данък за довнасяне в размер на 54 667.20 лв. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че решението на съда, с което е потвърден РА и в тази част, е правилно. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване приложимите материалноправни норми и на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. При това положение обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение