Решение № 14567 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2020 г.

Решение № 14567 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4059/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието подадена чрез процесуалните му представители Н. Михайлов – старши юрисконсулт и Л. Димов – главен юрисконсулт срещу решение № 1990/7.02.2020 г. постановено по адм. дело № 12455/2017 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, с което е: 1) отменена заповед № ЧР-03-59/29.09.2017 г. на министъра на правосъдието, с която е наложил на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на К. Трифонова дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратил служебното й правоотношение за длъжността директор на дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието 2) осъдено Министерството на правосъдието да заплати на К. Трифонова сумата от 1610 лева разноски по делото. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – К. Трифонова чрез процесуалния си представител адв. В. Бучкова с писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание излага съображения за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд, пето отделение, е образувано по жалба на К. Трифонова срещу заповед № ЧР-03-59/29.09.2017 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложил по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗДСл дисциплинарно наказание "уволнение". Тричленният състав е отменил оспорения акт с мотивите, че материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед по отношение на част от дисциплинарните нарушения води до немотивираност и незаконосъобразност на решението на дисциплинарно наказващия орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" на служителката. За да постанови този резултат е приел, че не се установява да са извършени от служителката описаните в заповедта дисциплинарни нарушения по т. 1 (по отношение актуализиране на вътрешните правила в съответствие с УПМП), т. 2, т. 5 и т. 8 като част от тях приема за несъставомерни, а за други - че няма аргументи за извършването им или се опровергават от доказателствения материал по делото. Изложил е мотиви, че забавяне произнасянето по постъпилите преписки от една страна се дължи на прекомерно големия брой молби през 2015 г. и 2016 г., големият брой преписки от предишни години, забавяне на справките, издавани от ДАНС и МВР, както и заради решенията на Съвета по гражданство да се изискват за някои лица допълнителни проверки. В доклада на инспектората не се сочат конкретни действия и бездействия на директорката, които да са довели до забавяне на преписките. Приел е обаче, че забавянето се дължи на пропуски в организацията на работа на дирекцията – налице били постоянни опашки пред министерството, лоша организация на работа на гише, разглеждане на молбите извън посочените в закона срокове, както и неизползване на целия предоставен на дирекцията ресурс-сграден и човешки. По т. 5 е счел, че няма извършено нарушение като се е позовал на заключението на вещото лице и на материалите по делото, а именно: че не е налице неизпълнение на служебните задължения, не е налице неефективно използване на щатните бройки. Установено е, че служителката е предприела всички мерки за заемане на свободните длъжности. По т. 8 е отбелязал, че към дисциплинарната преписка не са приобщени материалите по досъдебното производство, нито са събрани други доказателства и е останало недоказано от фактическа страна по какъв начин служителката е уронила престижа на Министерството на правосъдието. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав изцяло споделя приетата за установена от административния орган и потвърдена от тричленния състав фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата. Правилно съдът е приел, че предвид разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл едногодишният срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката относно вменените й нарушения на служебни задължения от 1.01.2014 г. до 06.04.2016 г. е изтекъл. Следва да бъде споделен и изводът на тричленния състав, че дисциплинарните нарушения по посочените точки 1, 2, 5 и 8 от заповедта не се подкрепят и установяват от доказателствата по делото като съдът е изложил мотиви, които не следва да се повтарят. Също така обосновано съдът е приел, че административният орган имайки дискрецията да определя вида на дисциплинарното наказание на служителката не е мотивирал избора си с излагане на конкретни мотиви, с което да индивидуализира тежестта на всяко едно от нарушенията и настъпилите последици, за формата на вината и не е взето предвид цялостното служебно поведение на служителката, което обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт. Най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" е наложено в резултат на обща преценка на вменените нарушения, но както е приел и съдът след като за част от тях не са налични доказателства, които да ги подкрепят, то наложеното наказание "уволнение" се явява несъразмерно тежко предвид критериите по чл. 91, т. 1-4 от ЗДСл. По отношение на нарушението по т. 1 от заповедта в касационната жалба се оспорва само извода на съда в частта относно неизпълнение на задължението служителката в качеството и на директор на дирекция "Българско гражданство" да актуализира Вътрешните правила за работа в дирекцията и да ги приведе в съответствие с Устройствения правилник на Министерството на правосъдието. Съдът е приел, че функциите на дирекция "Българско гражданство" уредени в чл. 29 от действащия УП на МП са идентични с тези предвидени в чл. 33 от отменения УП на МП приет с ПМС № 215 от 23.09.2013 г. В случая по тази точка няма противоречие в изводите на съда, както се твърди в касационната жалба – независимо от промяната на разпоредбите от чл. 33 в чл. 29 функциите на дирекцията в двата устройствени правилника са идентични и не е изяснено в какво се заключва неизпълнението на служебните задължения на служителката да актуализира вътрешните правила след като няма промяна в нормативната уредба, а не е посочен друг нормативен акт, за който да се твърди, че не съответства на вътрешните правила. Тричленният състав обаче е отбелязал, че нарушение има, тъй като Матева не е актуализирала вътрешните правила в съответствие с новата Автоматизирана информационна система за администриране на производствата по Глава пета от Закона за българското гражданство. По отношение на нарушението по т. 2 описано в т. 2 от заповедта, че в архива не се съхраняват оригинални или копия на подадени молби, по които няма образувани преписки при неотстраняване на нередовностите в определения срок съдът правилно е приел, че по тази точка незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на К. Трифонова за неизпълнение на служебно задължение, което не се установява да й е вменено с нормативните и вътрешнослужебни актове цитирани в заповедта. В чл. 33, т. 3 от УП на МП изрично е посочено, че дирекцията изготвя заповеди за връщане на нередовните молби и предложения, а в чл. 8 от Вътрешните правила е уредена процедура по връщане на документите на кандидати, когато същите са нередовни или нередовностите не са отстранени в срок – следователно нормативната уредба не предвижда задължение за съхраняване на документи на кандидати за българско гражданство, които са приети за нередовни. По отношение на нарушението по т. 5 съдът приема за неоснователно ангажирана дисциплинарната отговорност на К. Трифонова за нарушението по т. 5 от заповедта изразяващо се в неизпълнение на задълженията й като директор на дирекция да обезпечи кадровия ресурс на дирекцията и увеличаване на нейната численост. Настоящият състав напълно споделя мотивите и по тази точка, а именно, че липсва неизпълнение на служебните задължения на служителката. Още повече, че не е налице неефективно използване на щатните бройки. Видно от приетото и неоспорено заключение на вещото лице през 2016 г. в дирекцията са отработени допълнително 577 човекочаса от хора извън щатното разписание, а свободната една щатна бройка през 2016 г. е заета чрез провеждане на конкурс иницииран от директорката. През същата година е проведена процедура за конкурентен подбор и са назначени двама души. Щатната численост на дирекцията е била 19 бройки, но Матева не е имала правомощието да я променя. Видно от установеното по делото служителката е предприела всички мерки за заемане на свободните длъжности. По отношение на нарушението по т. 8, а именно поведение, което уронва престижа на МП ВАС и тук споделя извода на тричленния състав за материална незаконосъобразност на оспорената заповед по тази точка поради отсъствието на относимите фактически обстоятелства за извършени нарушения на чл. 2, ал. 5, чл. 5, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Правилно е приел, че фактът на образувано срещу служителката наказателно производство не обективира поведение от нейна страна, което да е в разрез с етичните правила най-малкото поради установената презумпция за невинност. По делото са представени доказателства, видно от които повече от две години след писмото, на което се позовава министъра на правосъдието в т. 8 от заповедта срещу служителката няма повдигнато обвинение и не е привлечена като обвиняема за престъпления по служба. Не фактът на образуване на наказателното производство е укорим, а действията и бездействията довели до това, но за тях няма данни по делото. Самото образуване на досъдебното производство, в което следва да се докаже извършването на престъпление не е достатъчно да се приеме, че с поведението си е извършила и нарушение на етичните норми. Безспорно се установява по делото, че е останало неясно и недоказано от фактическа страна по какъв начин служителката е уронила престижа на Министерството на правосъдието. Действията и бездействията е следвало да бъдат индивидуализирани по време, място и начин, така че служителят да знае за какво е привлечен към дисциплинарна отговорност, така че и по тази точка от заповедта няма нарушение, както правилно е приел и съдът. Така установените дисциплинарни нарушения не обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Същото е наложено най-вече заради твърдяното нарушение на Етичния кодекс, но то не се доказва от материалите по делото. Действително органът разполага с оперативна самостоятелност да определи вида на наказанието, но е длъжен да изложи конкретни мотиви за това. След като не се установява извършването на всички твърдяни нарушения, то съдът правилно е приел, че в случая налагането на най-тежкото наказание се явява несъразмерно на извършеното и доказано. В тази връзка са неоснователни изложените доводи в касационната жалба за нарушения на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба не се сочат обстоятелства водещи до промяна на изводите формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите посочени като правно основание за неговото издаване обуславящи разпоредените правни последици. Наведените в касационната жалба доводи повторно излагат тезата на касатора по законосъобразността на административния акт, но сочените от него факти и съждения са подробно обсъдени в обжалваното решение, не са представени допустими доказателства, сочещи на друг правен извод. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на адвокатско възнаграждение (видно от приложения договор за правна защита и съдействие на л. 28 и списъка на разноските на л. 74) в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,