Решение № 15013 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2012 г.

Решение № 15013 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Емил Тодоров от град София против решение № 71 от 6.01.2012 г. по адм. дело № 1059 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град. В касационната жалба конкретно се поддържат доводи за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Счита се, че съдът неправилно и стеснително прилага ЗОДОВ, тъй като той не изключва отговорността на администрацията, включително и при незаконосъобразни наказателни постановления. Макар че НП съдържа елементи на правораздавателен акт, то е част от административната дейност, поради което и изводите на съда за неоснователност на предявения иск са неправилни. Ответната страна не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че отговорността по реда на чл. 1 от ЗОДОВ може да се ангажира при незаконосъобразни актове и действия на администрацията по повод административна дейност. Наказателното постановление по своя характер е издадено от административен орган, но в качеството му на наказващ такъв, и затова е израз на правораздавателна дейност, а не на административна. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в размер общо на 1600 лв., които са в причинна връзка с отмененото със съдебно решение наказателно постановление № 108117 от 23.09.2009 г. на ВНД директор при СДВР. Прието е, че не е налице предварително отменен акт на администрация, което е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Постоянната практика на Върховния административен съд - III отделение, е, че отмененото наказателно постановление не може да се приравнява на отменен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налагането на административно наказание с издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност. В доктрината се приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Материята се урежда от ЗАНН. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Липсата на този елемент от трите посочени в текста е напълно достатъчно основание за отхвърляне на иска, както законосъобразно е приел първоинстанционният съд. Следва да се отбележи, че жалбоподателят разполага с възможността да потърси правата си, но по общия исков ред, пред гражданския съд относно репариране на претендираните имуществени вреди, вследствие на платена наложена с НП глоба, адвокатска защита в съдебното производство по обжалването и неимуществените вреди. В тази връзка неоснователно е възражението му, че е налице отказ от правораздаване. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,