Решение № 12601 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2011 г.

Решение № 12601 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8531/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Eкрем Дурсум Джафар против решение № 6737 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 5914/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата му против заповед № РД-44-165/26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и е необоснован, тъй като оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган и реално съкращаване на заеманата от него длъжност не е извършено. Твърди също, че при постановяване на решението са допуснати и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на относими към спора доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва касационната жалба и моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, пето отделение, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № РД-44-165/26.02.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган и не е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в ред. до ДВ, бр. 62/2010 г. от 10.08.2010 г., министърът на земеделието и храните е орган по назначаването на служителите в общинските служби по земеделие. Този извод се налага и от тълкуването на нормата на § 1 на допълнителната разпоредба от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" (Обн. - ДВ, бр. 7 от 2010 г., в сила от 26.01.2010 г.), отменена ДВ бр. 73 от 2010 г., считано от 17.09.2010 г., действаща към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, съгласно която директорът на съответната областна дирекция "Земеделие" упражнява правомощията си по чл. 3, ал. 3, т. 6, 8 и 9 по отношение на общинските служби по земеделие само в случай на упълномощаване от министъра на земеделието и храните по реда на чл. 33, ал. 4 ЗСПЗЗ с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяване на правоотношението, както и налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗДСл за държавните служители в общинските служби по земеделие. Следователно правомощията по назначаване и освобождаване на държавните служители в общинските служби по земеделие към датата на издаване на процесната заповед остават вменени изцяло на министъра на земеделието и храните, като упълномощаването по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ е изключено. Правилно е преценено, че са спазени и изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - административният акт е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от ЗДСл. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Жалбоподателят е назначен на длъжност "старши експерт" в Общинска служба по земеделие - Сунгурларе, областна дирекция "Земеделие" - Бургас, и заема една от двете бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 13.01.2009 г. С ПМС № 265/10.11.2009 г. областните дирекции "Земеделие" в структурата на Министерството на земеделието и храните са преобразувани, като се създават областни дирекции "Земеделие" като специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните (чл. 2, ал. 1 от постановлението) и е приет устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие", в сила от 26.01.2010 г. (чл. 2, ал. 2 от ПМС № 265/2009 г.), според който общинските служби по земеделие са включени като териториални звена в състава на главна дирекция "Аграрно развитие" на всяка областна дирекция (чл. 9, ал. 2 от правилника). На 5.02.2010 г. директорът на Областна дирекция "Земеделие" - Бургас в изпълнение на правомощието по чл. 3, ал. 3, т. 6 от устройствения правилник утвърждава, след съгласуване с министъра на земеделието и храните, ново длъжностно разписание на областната дирекция. С новото длъжностно разписание в Областна дирекция "Земеделие" - Бургас са извършени структурни и длъжностни промени като единствената бройка за длъжността "заместник-началник" и двете бройки за длъжността "старши експерт" в Общинска служба по земеделие - Сунгурларе са премахнати. Общата численост на персонала в общинската служба е запазена като са създадени 3 бр. за длъжността "главен експерт". Последната длъжност не е идентична с изпълняваната от жалбоподателя, тъй като включва по-широк обем служебни задължения и правомощия (длъжностни характеристики). При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени в Областна дирекция "Земеделие" - Бургас длъжността, заемана дотогава от жалбоподателя е премахната. Съкратени са двете бройки за длъжността, а функциите, изпълнявани от жалбоподателя като "старши експерт" не съвпадат със задълженията на длъжността "главен експерт", тъй като последната длъжност включва по-широки задължения и правомощия. Констатираните различия във функциите на сравняваните длъжности, заедно с различните длъжности нива по Единния класификатор на длъжностите в администрацията и различните изисквания за заемането им, налагат извода, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност като единство от нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания съгласно дефиницията на чл. 2 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (НПЕКДА), е премахната. Ето защо като достига до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, първоинстанционният съдебен състав постановява съдебен акт в съответствие със закона. Обстоятелството, че задълженията, изпълнявани от жалбоподателя са запазени, не може да обоснове различен извод. С утвърденото ново длъжностно разписание дейността на общинската служба е организирана по различен начин, като функциите, изпълнявани дотогава от жалбоподателя са включени в правомощията на новосъздадените длъжности "главен експерт", които обхващат и други задължения, различни от изпълняваните от служителя, т. е. няма идентичност между компетенциите на закритата длъжност и новосъздадените. Ето защо следва да се приеме, че длъжността, заемана от жалбоподателя като система от функции, задължения и изисквания е премахната. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на тричленния състав е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда изцяло кореспондират с ангажираните писмени доказателства. Приетият с ПМС 265/2009 г. Устройствен правилник на областните дирекции "Земеделие", предприетите на тази база структурни и длъжностни промени и утвърденото във връзка с това ново длъжностното разписание от 5.02.2010 г. на Областна дирекция "Земеделие" - Бургас обосноват извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателя длъжност като нормативно определена позиция и система от функции е премахната. Представените длъжностни характеристики и подробният анализ на задължения на закритата длъжност и на новосъздадените длъжности в Общинска служба по земеделие - Сунгурларе обосновават заключението, че съкращаването е реално, тъй като длъжността, заемана от жалбоподателя не съществува като наименование и като функционално единство. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доводът на жалбоподателя в този смисъл е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК тричленният съдебен състав проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, а съдебният акт е постановен след обсъждане всички доводите на страните и събраните доказателства и съдържа подробни мотиви за липсата на основания за отмяна на оспорената заповед като издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е преценено, че релевантни за спора са промените в длъжностното разписание, засягащи заеманата от жалбоподателя длъжност "старши експерт", както и документите, установяващи характера и вида на изпълняваните от него служебни задължения и не се налага събиране на доказателства относно целия служебен стаж на служителя. Ето защо отказът на съда да изиска цялото служебно досие на жалбоподателя със съдържащите се в него заповеди за изменение на служебното правоотношение, такива за отпуск, за налагане на наказания и др., не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед събраните относими към правния спор доказателства е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение, е упражнено и при спазване на материалноправните изисквания на закона. Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,