Решение № 15306 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2014 г.

Решение № 15306 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10425/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Рачо Стефанов Тосунов, представляван от адв. Жерков, против решение № 3811/09.06.14 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Георги Василев Попадински в писмен отговор, изготвен от пълномощник, адв. Москов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Румен Тотев Баев в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната оспорване и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Пълномощникът му, адв. Стоев, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на нормативноопределения минимален размер. Ответниците Ваня Илиева Чакърова и Стефан Илиев Чакъров, представлявани от адв. Гечева, оспорват касационната жалба, излагат доводи за нейната неоснователност. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендират разноски за касационната инстанция. Ответниците Петър Василев Велев и Елица Петрова Славкова молят решението като правилно да бъде оставено в сила. Ответниците, Главен архитект на Столична община, Искрен Маринов Симеонов и Стефан Стефанов Тосунов, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град по оспорване на Ваня Илиева Чакърова, Стефан Илиев Чакъров, Румен Тотев Баев, Георги Василев Попадински, Искрен Миронов Симеонов, Петър Василев Велев и Елица Петрова Славкова е отменил Заповед № РД-09-50-732/30.07-12 г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрено изменение на плана за регулация на м. "Гео Милев", кв. 104, изразяващо се в изменение границите на УПИ I-"за ОЖС", УПИ II-"за ОЖС" и УПИ ХII-308, който се преотрежда в УПИ ХII-1013 по кафяви и зелени линии, цифри и текст с корекциите в оранжево, виолетово и розово в графична част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта, в нарушение на материалния закон, чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е издадена преди влизане в сила изменението на кадастралния план. Решението е допустимо и правилно. Заповед № РД-09-50-732/30.07.12 г., противно на посочената в диспозитива необжалваемост на основание Пар. единствен от Допълнителните разпоредби на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и пр. / ДРЗВСВНОИ, не е окончателна. Съгласно Пар. единствен, ал. 2, предл. 2 ДРЗВСВНОИ не подлежат на обжалване промените на застроителния и регулационен план относно образуването на парцел от дворното място и включване на сгради в режима на бъдещо застрояване тогава, когато реституционната процедура е проведена в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от този закон. Това са случаите, в които към датата на влизане в сила на закона сградата в имота, предмет на отчуждаването е съборена, строителството по отчуждителното мероприятие не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел /ал. 2/ и случаите, в които към датата на влизане в сила на закона сградата е с временен режим, налице са условия да бъде включена в режим на бъдещо застрояване и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел /ал. 3/. видно от мотивите в Заповед № РД-43-177/21.04.1994 г. на Кмета на Столична община отчуждителна процедура е била извършена само по отношение дворно място пл. 8, кв. 104, отредено "за кооперативно жилищно строителство" Съществуващата в това дворно място жилищна сграда не е била отчуждавана и е запазена като част от жилищния комплекс, предмет на отчуждителното мероприятие. При издаване на тази заповед е преценено, че част от дворното място с площ 840 кв. м. е останала незасегната от осъщественото мероприятие и отчуждаването е отменено с възстановяване на собствеността върху тази част от имот пл. № 8, кв. 104. на основание чл. 2 ЗВСВНОИ. Ето защо, изводът относно допустимостта на оспорванията срещу процесната заповед, е законосъобразен. В текста на Пар. единствен ДРЗВСВНОИ изрично са посочени случаите, в които устройствените процедури, последвали отмяната на отчуждаването, не подлежат на обжалване, а именно в случаите по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗВСВНОИ. В конкретния казус отмяната на отчуждаването е процедирана на основание чл. 2, т. е на основание извън изрично посочените в ал. 2 на Пар. единствен ДРЗВСВНОИ и оспорванията, по повод които е образувано първоинстанционното производство законосъобразно са преценени като процесуално допустими. Обжалваното решение е постановено в унисон с материалния закон. Процесната заповед е издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно който влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, кагато при изменение на кадастралния план имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните такива. По делото е установено, че след отмяна на отчуждаването върху част от 840 кв. м. от имот пл. 8, кв. 104 по заявление на реституираните собственици е проведена процедура за нанасяне на имота в действащия кадастрален план, приключила със Заповед № РД-09-81/13.03.07 г., с която Кметът на район "Слатина" е попълнил кадастралния план на м. "Гео Милев", кв. 104 с нов поземлен имот 1013 съгласно скица-проект. За да представлява тази заповед основание за изменение на действащия подробен устройствен план, тя трябва да е влязла в сила. Съдът е указал на административния орган представянето на доказателства относно съобщаването на тази заповед на заинтересуваните лица и влизането й в сила. Указанието, надлежно съобщено, не е изпълнено, поради което съдът обосновано и в съответствие с материалния закон е приел, че обжалваната заповед, с която на основание невлязла в сила заповед за изменение на кадастъра е изменен подробния устройствен план е незаконосъобразна. Предвид изложеното касационните доводи за недопустимост и неправилност на решението, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, се явяват неоснователни изцяло. Решението като постановено при липса на пороците, твърдяни в касационната жалба, следва да бъде оставено в сила. С оглед направените искания претенциите за присъждане на разноски за настоящата инстанция на Георги Василев Попадински и на адв. Гечева, пълномощник на Ваня Илиева Чакърова и Стефан Илиев чакъров, като своевременно заявени и надлежно доказани с представени Договори за правна защита и съдействие от 01.08.14 г. и от 20.11.14 г. следва да бъдат уважени. Претенцията на адв. Стоев, пълномощник на Румен Тотев Баев, да му бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение е неоснователна. По делото липсват данни за заплатено от представлявания от адв. Стоев ответник по касационната жалба Румен Тотев Баев адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, а пълномощникът се е явил по делото въз основа на представените в първоинстанционното производство пълномощно и договор за правна помощ. Адвокатското възнаграждение в случай, че е доказано заплащането му от страната се присъжда на последната като разход за съответната инстанция, а не на адвоката-пълномощник. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение