Решение № 3753 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8836/2017 г.

Решение № 3753 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8836/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), подадена чрез процесуалния представител - юрисконсулт Славова, против решение № 437 от 22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 506/2017 г. по описа на Административен съд -Х.. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска от съда да отмени решението на АС-Х.. Твърди се, че не е допуснато соченото нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД, тъй като лично на П. Ю., действаща лично за себе си и за малолетнвите си деца на 26.08. 2016 г. е връчен препис от Указанията относно реда за подаване на молба, процедурата, която ще се следва и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в РБ. Необоснован е извода на съда, че административния орган не е разгледал молбата на чужденката и нейните деца в съответствие с тази на съпруга и. В конкретния случай при зачитане на правото на семейно положение и при постановен отказ за съпруга и, правилно административния орган е отказал предоставяне на статут на ответницата и децата и. Ответницата - П. Ю. лично за себе си и за малолетните си деца, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Предлага на касационния съд да го остави в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, Административния съд - Х. е отменил по жалба на П. Ю., гражданка на Авганистан, действаща лично за себе си и за малолетните си деца А. Ю. и З. Ю., решение № 8488 от 10.04.2017 г. на председателя на ДАБ и постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата и за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентния орган, но при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен е чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Не са представени доказателства, че в хода на административното производство на майката на децата е било изяснено правото на правна помощ и редът за получаване на такава. Съдът е дал подробни указания в мотивите на решението за тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, както и указания да не се нарушава правото на семеен живот и запазване целостта на семейството, след като са налице данни, че Юнуси е пристигнала в страната заедно със съпруга си и едното дете, а другото е родено в България. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. От представените доказателства не може да се формира извод за това, че в хода на административното производство на П. Ю. в качеството и на законен представител на малолетните си деца е разяснявано правото им на правна помощ по реда на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Това задължение на административния орган е императивно и като е лишил лицето от възможността да знае за правата и на правна помощ е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са нарушили право на страната да вземе активно участие в производството в защита не само на своите права, но и на тези на малолетните деца, които представлява в качеството и на родител. Подаването на жалба и предоставянето евентуално на правни консултации от неправителствена организация каквито възражения се правят от касатора не игнорират правото на П. Ю., относно възможността в качеството си на законен представител на малолетните си деца да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови или техни права или интереси. В тази връзка неоснователни се явяват и доводите на касатора, че П. Ю. е получила на разбираем език - дари Указанията за правата и задълженията и като подател на молбата. Правилно съдът е констатирал видно от текста на указанията, че в тях липсва информация относно възможностите за получаване на помощ във връзка със защита правата на децата. В административното производство а и в касационното липсват дани за спазване и на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД- липсват данни за уведомяване на Дирекция "Социално подпомогане ". Първоинстанционния съд обосновавайки решението си правилно е посочил, че в съответствие с КРБългария и нормите на действащото законодателство и правото на ЕС, административния орган не е съобразил в проведеното административно производство и при издаването на акта принципа за "висшия интерес на детет ". Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, като малолетните и непълнолетните деца се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на техните права. Приемайки, че са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, съдът правилно не е обсъждал въпросите по прилагането на материалния закон, а именно дали са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставянето на съответния статут. Този въпрос следва да се разреши при охраняване правата на молителката лично за нея и за малолетните и деца. Административния орган следва да обсъди всички обстоятелства и да вземе решение дали са налице предпоставки за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут на търсещата закрила, като не се допусне нарушаване на правото на семеен живот и целостта на сейството (известен факт е, че П. Ю. е пристигнала в България с цялото си семейство), както и да се прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаване на това право. С оглед изложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение