Решение № 12939 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2009 г.

Решение № 12939 от 3.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7973/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 211к от Закона за митниците. Образувано по касационна жалба на Митница Кюстендил против Решение № 101 от 13.04.2009 г. на Кюстендилски административен съд по адм. д. № 164 по описа за 2009 г., с което по жалба на Любомир Йорданов Гаврилов и Благойка Йорданова Николова от гр. Дупница е отменено Решение № 8202-0086/18.12.2008 г. на началника на Митница Кюстендил, с което на адресата на акта са определени нова митническа облагаема стойност на внесен в страната употребяван лек автомобил и мито и ДДС и продуктова такса за внасяне съответно в размер на 775 лв., 1 519 лв. и 80 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в нарушаване на разпоредбите на чл. 753, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците /ППЗМ/ и тази на чл. 4, ал. 1, т. 1 или 2 на ПМС № 2/1993 г. и несъобразяване на личния характер на правото на ползване на безмитен внос от страна на лица-инвалиди, което поради това е непрехвърлимо по повод на наследствено правоприемство. Ответниците Любомир Йорданов Гаврилов и Благойка Йорданова Николова от гр. Дупница, чрез адв. Здравко Бойков Василев, оспорват жалбата по съображения в писмен отговор. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима против подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване в производството пред Кюстендилски административен съд е посоченото Решение на началника на митницата за определяне на допълнителен размер митни сборове, задължаващо ответниците по касационната жалба да заплатят посочените по-горе суми върху митническата стойност на внесения от наследодателя им Йордан Гаврилов Въжаров на 17.10.2005 г. лек автомобил марка "фолксваген", модел "голф", при който внос е ползвана преференция за безмитен внос на автомобил от инвалид. Постановеното от административния съд решение, с което жалбата е уважена и атакуваният митнически акт е отменен, се основава на правилни фактически и материалноправни изводи. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че чл. 753 от ППЗМ не може да намери приложение предвид обстоятелството, че смъртта на наследодателката Ангелова не представлява разпоредителна сделка, за да породи посочените в текста правни последици. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд разглежда касационната жалба на посочените в нея основания. Неоснователни са изложените в жалбата съображения, свеждащи се до нарушение на чл. 4 от ПМС № 2/1993 г. Създадената от чл. 721 от Правилника за прилагане на Закона за митниците преференция ползва лицата по ал. 1, т. 1 на чл. 720 - инвалидите - в случаите, когато самите те внасят за тяхна лична употреба пътнически автомобилни превозни средства. Предвидено е освобождаването от вносни митни сборове да се извършва в съответствие с разпоредбите на Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г. за облагане вноса на автомобили (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.1993 г., в сила от 16.01.1993 г.). Разпоредбата на чл. 753 ал. 1 от ППЗМ създава забрана в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони или в приети до 1.01.1999 г. постановления на Министерския съвет, да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. По делото не съществува спор, че наследодателят Йордан Въжаров, починал на 1.02.2006 г., попада в кръга на лицата по чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ и чл. 4 от ПМС № 2/1993 г., поради което митническите органи не са определили задължения за вносни митни сборове за внесения на негово име на 17.10.2005 г. лек автомобил. Съгласно чл. 753, ал. 2 от ППЗМ митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. Разпоредбите, които създават митнически задължения, следва да бъдат тълкувани и прилагани стриктно според смисъла, който произтича от текста им. В случая няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на лицето-инвалид не е предвидена от хипотезата на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ като правопораждащ факт на митническо задължение. Случаят се отнася до това дали са налице основания за възникване на митническо задължение в тежест на наследника, а не дали правото на безмитен внос е "intuito personae"/ с оглед на личността/ на наследодателя. По гореизложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение