Решение № 14629 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7266/2009 г.

Решение № 14629 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7266/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Виолета Венева Илиева и Стоилка Венева Младенова, против решение № 13/03.04.2009 год., постановено от Административен съд София-град, 29-ти състав по адм. дело № 5819/2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата им срещу заповед № РД-20-17 от 28.07.2008 год. на директора на Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община, издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, за премахване на лека ограда, изпълнена на неподходящо място - в улица между о. т. 208 и о. т. 209, пред УПИ ХХХ-147, кв. 1, съгласно действащия регулационен план на с. Железница, общ. Панчарево. Касаторите считат, че решението съдържа дълбоко неправилни и необосновани мотиви, претендират отмяната му. Навеждат оплаквания, че административният орган не е представил в цялост административната преписка по спора, включително одобряващото решение № 83 по Протокол № 24/30.03.2001 год., за да се приеме, че е налице приложена регулация по отношение на предвиденото с РП трасе на улицата; приложимата разпоредба е чл. 179 ЗУТ, а не чл. 195, ал. 5 ЗУТ, както сочи решението; неправилно е прието и че неизслушването на заинтересованите лица не съставлява съществено нарушение на производствените правила - направени са две проверки (през 2006 и 2008 год.), вторият протокол от които не е обявен на жалбоподателите, както и че не са изложени съображения защо не се кредитира повторно изготвеното заключение - това на вещото лице Коцева. В съдебното заседание касационните жалбоподателки, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Нишева, поддържаща жалбата по изложените в нея съображения. Претендират се разноски по делото. Ответната страна - Столична община, дирекция "Контрол по строителството", не изпраща представител, постъпило е писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба и възражение за прекомерност на разноските за защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба - допуснатото е нарушение от съда с приетото, че несъобщаването на констативния акт от 2008 год. не е съществено нарушение на процесуалните правила от страна на административния орган, а производство е започнало при действието на чл. 179, ал. 2 ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Не се споделят твърдяните касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта - че административният орган не е представил в цялост административната преписка по спора и че е нарушен приложимият материален закон, както и че не са изложени съображения защо не е възприето второто заключение по делото. Т. н. одобряващо решение № 83 на Столичния общински съвет, взето по Протокол № 24/30.03.2001 год., с което е одобрен проектът за ЗП, РП и КП на с. Железница, ведно с 2 броя графични приложения, се намира в кориците на делото (л. 77-82), приложено с придружаващо писмо от 23.02.2009 год. на процесуален представител на ответника. Затова не е вярно твърдението в касационната жалба, че одобряващото решение не е представено, още повече, че това е оборено със становището на адв. Нишева в последното по делото заседание. Решението е обнародвано в ДВ бр. 11/2002 год., обсъдено е в мотивите на съдебния акт, като действително неоспорено и влязло в законна сила. Предвид разпоредбата на § 8, ал. 7 от ПР на ЗУТ, решение № 83/2001 год. има сила, тъй като отчуждителното действие на одобрения с него регулационен план за обектите - публична собственост, (какъвто е проектираната улица), дори същият да не е приложен, не се прекратява. С оглед казаното, съдът с основание е приел и се е позовал на първото от двете експертни заключения, изготвено от инж. Найденова (л. 62) и е обосновал конкретно становището си по отношение на реализирана на място улица с адм. наименование "Ленище", асфалтирана в по-голямата си част, в останалата - с настилка от натрошени камъни, трасето на която съвпада с одобрения през 2001 год. РП и в което навлиза предметната лека ограда, по начина, отразен на изготвената скица. Във връзка с невъзприемането на повторната експертиза, назначена с определение от 21.01.2009 год., съдът е изложил обосновани мотиви, които също се споделят изцяло. При поставена задача "има ли одобрен РП от 2001 год." е следвало да се направи проверка в общината, а не да се излагат доводи за липса на доказателства за това по делото. В тази връзка с основание съдът е отразил, че констатацията по т. 1 от заключението се опровергава от наличните доказателства, още повече, че самият експерт е посочил наличието на заверена извадка от РП от 2001 год. на л. 29 по делото. Задачата му по пункт 2 действително е ирелевантна по спора - новият, влязъл в сила план отменя предходните. Затова и е без значение изследването на РП от 1996 год., както и сведенията за каменна ограда на друг парцел, който не е предмет на заповедта и на конкретната съдебна проверка за законосъобразност. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и досежно липсата на съществено нарушение на процесуалните правила, по отношение на неизслушването на заинтересованите лица във връзка с изготвения повторен констативен протокол. Действително разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ изисква това, но в случая нарушението не е съществено, тъй като констатациите за разположението на леката ограда, подкрепени и със скица, на практика са направени в КП от 2006 год., който е съобщен на страните и по който не са постъпили възражения, докато вторият, позован изцяло на предходния, само е потвърдил липсата на промяна във фактическата обстановка, в смисъла, че оградата не е премахната и не е осигурен нормален достъп до имотите по улица "Ленище" от о. т. 208 - о. т. 209, кв. 1, с. Железница. По този начин правата на заинтересованите лица не са нарушени, реализирани са и в съдебното производство, поради което и отменително за заповедта нарушение от страна на административния орган, в случая не е налице. С оглед тези съображения, решението, като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,