Решение № 13262 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г.

Решение № 13262 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4714/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. против решение № 450 от 23.01.2017 г. по адм. дело № 7482/2016 г. на Административен съд – С. град. В нея са правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците по касационната жалба – гл. юрисконсулт П. Р. и гл. юрисконсулт С. К. при Министерство на правосъдието, изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна. Пред касационната инстанция се представляват от юрисконсулт Д..

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – С. град е отхвърлил оспорването по жалба вх. № 95-00-35/19.07.2016 г. на С. Т. против писмо – отказ по Закона за достъп до обществена информация с изх. № 95-00-35/16.05.2016 г. на гл. юрисконсулт П. Р. и гл. юрисконсулт С. К. при Министерство на правосъдието по заявление по ЗДОИ вх. № 95-00-35/03.05.2016 година.

Съдът е установил правилно фактическите обстоятелства по делото и е извел правно издържани изводи.

С. Т. е подал заявление вх. № 95-00-35/03.05.2016 г. до Министерство на правосъдието, с което е поискал по реда на Закона за достъп до обществена информация да му бъдат предоставени отговори на въпросите:

1. Допустимо ли е наказващ /ПРБ/ да иска лечение. 2. Конституционни ли са ЗСВ и чл. 157 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗ. 3. По чия инициатива и кой е компетентен да установява /съответно съхранява и опазва тази информация/- държавен административен орган или... и частни "експерти". 4. Ако данните за психичното здраве на Г. П. на РБ са лични данни, т. е. тайна /виж АД 962/14 г на АС-П./, то защо моите също да не са такива /РП иска публично установяване на ЧНД/. 5. Нормално ли е санкцията за изтичане на изключително сериозна информация- за наличие у даден гражданин на освобождаващо от НК отговорност психично заболяване, да е адм. наказание в размер на 10 лв. 6. Кой и кога официално е поставял искане за създаване на задължителния електронен регистър /чл. 147 а, ал. 1 и 2 от ЗЗ/, позволяващ елементарен ред за контролиране и архивиране на достъпа и кой му е отказвал. Към заявлението са приложени 6 бр. приложения, като се моли отговорите да се изпратят на посочен в заявлението електронен адрес.

С обжалваното пред административния съд писмо, гл. юрисконсулт П. Р. и гл. юрисконсулт С. К. при Министерство на правосъдието, надлежно определени от министъра на правосъдието да вземат решения по Закона за достъп до обществена информация, са отговорил на заявителя, че исканата от него информация по същество не представлява официална обществена информация по см. на чл. 10 ЗДОИ или служебна обществена информация по см. на чл. 11 ЗДОИ, като същата не се съдържа в актовете на Министерство на правосъдието и не се съхранява от неговата администрация.

Съдът е обсъдил съдържанието на заявлението на жалбоподателя и обжалвания отговор от задължения субект, при което е достигнал до правилния извод, че търсената информация от С. Т. не покрива признаците на обществена информация. За да изведе този извод съдът точно се е позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, съгласно която обществена информация е тази, която е свързана с обществения живот в държавата и позволява на заинтересованите лица да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Видно от заявлението на жалбоподателя е, че търси отговор на поставените от него въпроси и изисква становище по визираните проблеми от административния орган. Предмет на заявлението не е конкретна, създадена и/или съхранявана обществена информация в Министерство на правосъдието, както правилно е преценил решаващият съд. Правилен е също изводът на съда, че в случая не са налице и законовите хипотезите по чл. 32 ЗДОИ - когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, при която е длъжен да препрати заявлението на съответния задължен субект, както и на чл. 33 ЗДОИ - когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, за които обстоятелства е длъжен да уведоми заявителя. Доводите в касационната жалба в тази насока са неоснователни. След като липсват обективни данни, които позволяват да се направи извод, че информация с търсеното съдържание е създадена и се съхранява в друг държавен орган, съдът обосновано е отхвърлил възможността за приложение на разпоредбите на чл. 32 и ЗЗ ЗДОИ.

В касационната жалба са релевирани също общи оплаквания за неправилност на съдебния акт и незаконосъобразност на оспорения отказ пред административния съд, които по съществото си не представляват конкретни касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон от първоинстанционния съд. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт, сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,