Решение № 11647 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2016 г.

Решение № 11647 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12074/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Н. К." ЕООД - гр. П. чрез адв. С. Х. срещу решение № 1407/11.07.2016 г., постановено по адм. дело № 2740/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001614000680-091-002/06.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 773/30.09.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за отказано право на данъчен кредит в размер на 250 840,19 лв. и начислени лихви - 53,89 лв. по доставки на ДМА - материали, стоки и машини, митническо и спедиторско обслужване по фактури, издадени от "Фортиф груп" ЕООД, "М. С." ООД и "А. К." ООД. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства, които са представени от дружеството и неговите доставчици, удостоверяващи приемо-предаването на стоките, респ. извършените от доставчиците услуги, разплащането на доставките и извършването на последващи облагаеми доставки. Сочи, че още в ревизионното производство са представени приемо-предавателните протоколи, договори за наем на недвижими имоти, документи за извършените пращания и прихващания, извлечения от счетоводни регистри на жалбоподателя и доставчиците му, както и заявки за транспорт, фактури за транспорт, ведно с товарителници и пътни листове. Касаторът излага доводи, че тези доказателства не са изследвани от съда, както и не е оспорена тяхната автентичност от ответника по делото, а и съдебно- счетоводната експертиза е анализирала целия писмен доказателствен материал, относим към всяка от процесните доставки, но и това заключение не било коментирано от съда с аргумент, че не установявало нови факти по делото. В касационната жалба се твърди, че макар съдът да е декларирал в мотивната част на решението, че реалността на доставките се доказва с влагането на стоките в определена продукция или реализация към трети лица купувачи, съдът бил оставил без коментар доказването на това обстоятелство по отношение доставките от "А. К." ООД. Твърди се също, че е аналогично положението и по доставките от "М. С." ООД - услуги по митническо обслужване и "Фортиф груп" ЕООД. Касаторът твърди, че неизпълнението на законовите изисквания, обуславящи правото на данъчен кредит по конкретна доставка, не се влия от неизпълнението на същите изисквания от страна на предходните доставчици, за което единствено може да се използват способите, регламентирани в чл. 177 ЗДДС, но в настоящия случай тази разпоредба не била приложена от съда, а неправилно отказът на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт по подробни изложени съображения, обосноваващи посочените оплаквания. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. С. Х., която е представила и писмена защита, както и се претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции по представения списък на разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита от юриск. П. Бонева я оспорва по подробно изложени в нея съображения и с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер от 10 077,28 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставките на стоки и услуги от "Фортиф груп" ЕООД, "М. С." ООД и "А. К." ООД. Съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че стоките, предмет на доставките не са напускали реално и физически своето местонахождение, както и че всички контрагенти по установената верига от доставки, не са представили документи и не доказват мястото на предаване/приемане на стоките, лицата, упълномощени да извършат действията по предаване/приемане на същите, самото предаване/приемане на стоките в склада за отговорно пазене. на стоките "Прибор инвест" ЕООД. Относно позоваването на жалбоподателя на чл. 177 ЗДДС, съдът е изложил мотиви, че посочената разпоредба е специална и касае солидарна отговорност, която позволява кредиторът да насочи изпълнение срещу избран от него длъжник. Изводът, направен от съда е, че законосъобразно приходните органи са отказали право на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За успешното доказване на правото на приспадане на данъчен кредит от получателя на стоки и услуги, които са му фактурирани, следва да се установи по безспорен начин предаването на стоката и осъществяването на услугата, предвид разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. Възникването на фактурираното данъчно събитие чрез представяне на убедителни писмени доказателства за това винаги води до успешното приспадане на ДДС за получателя по доставката. Формалното писмено отчитане на доставките, без да се установи, че те реално са изпълнени, винаги пък е основание за непризнаване на получателя на посоченото материално право. Първоинстанционният съд подробно е описал фактите в ревизионното производство и изводите, до които са достигнали приходните органи, за да направят извод, че незаконосъобразно ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит по доставките от посочените доставчици. В същото време обаче в мотивната част на съдебното си решение първостепенния съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Първоинстанционния съд, пред който се оспорва ревизионния акт и с който не е признато посоченото материално е задължен съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК след преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност да се произнесе дали оспореният пред него ревизионен акт е материално законосъобразен или не. В процесния случай първоинстанционният съд в нарушение на тези си правомощия, които са му вменени от закона е направил обобщено изброяване, а не обсъждане на относимите за спорното право доказателства. Наистина по делото са представени договори, приемателно-предавателни протоколи, пътни листове, товарителници, заявки и др., но те не са обсъдени от решаващия съд поотделно и в тяхната съвкупност, каквито задължения има първоинстанционният съд. По доставките от "Фортиф груп" ЕООД с предмет по 5 бр. фактури ДМА и материали, от "М. С." ООД - 6 бр. фактури за ДМА - 3 бр. машини, както и спедиторски услуги, митническо и спедиторско обслужване и от "Аудакс корп" ООД - 15 бр. фактури за ДМА, стоки и материали, но съдът не е обсъдил поотделно всяка една от фактурираните доставки, а е направил обобщени извод, без съответната преценка. По фактурите, издадени от "Фортиф груп" ЕООД съдът е направил извод за нереалност на доставките, но няма обсъждане на всяка една от доставките по издадени общо от този доставчик 5 бр. фактури. По фактурите от "М. С." ЕООД са изброени доказателствата за доставки на 3 бр. машини, но от тях не следват обосновани изводи, а само, че се споделят от съда констатациите на приходните органи. Относно фактурираните доставки от "Аудакс" ООД съдът е обсъдил само фактура № 10000031/26.05.2014 г. за доставка на машина ""Алет 30 съдът е констатирал противоречие между представените документи и обясненията, дадени в хода на ревизионното производство, но липсват мотиви в обжалваното решение какви са тези противоречия, които да формират извод за нереалност на доставката. Относно останалите 14 бр. фактури съдът схематично е отбелязъл, че не е установен произходът на стоките (без това да се изисква от сега приложимия ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г.). Законът държи сметка за реалност на пряката доставка и преценката на съда е свързана с доказателствата за нея. Предвид изложеното по-горе настоящия съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено без обсъждане на всички относими по спорните доставки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, поради което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК то подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на Административен съд - гр. П. за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. и доказателственото средство, каквото представлява съдебно-счетоводната експертиза и да формира съответните фактически и правни изводи, след като отговори на всички доводи и възражения на двете страни по делото. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не присъжда разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение