Решение № 8291 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2012 г.

Решение № 8291 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Деян Георгиев Чолаков, Желязко Красимиров Сарандев и Момчил Красимиров Сарандев срещу решение № 75/9.03.2012 г. по адм. д. № 560/2011 г. на Административен съд Добрич. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Североизточен район не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед № ДК-02-СИР-142/12.07.2011 г. на ответника, с която е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна постройка - снек-бар "Лаваца" с две пристройки - склад и тоалетна" - понастоящем УПИ VIII и IХ в кв. 1 по плана на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон: В случая са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ при следните съображения: Касае се за строеж, извършен преди 1986 г., видно от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност. На този строеж е извършено вътрешно преустройство през 1998 г. По действащия план от 2004 г. имотът попада в посочените УПИ-та, като изграденото попада в УПИ IХ - за ресторант. Изграденото се вмества по действащия ПУП в предвидените външни линии за застрояване. По начало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случая строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. Ето защо ирелевантно в случая е, че сградата не се запазва по плана. Материалноправните изисквания на § 16 ПЗРЗУТ се удовлетворяват от обстоятелството, че действащият ПЗ предвижда застрояване като изграденото. Предвид изложеното, като е приел оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът неправилно е приложил материалния закон. Следва обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отмяната на заповедта като незаконосъобразна - постановена спрямо търпим строеж. Разноски не се претендират. Воден от горното и на основание чл. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение