Решение № 11275 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2015 г.

Решение № 11275 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10749/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на затвора - Л. срещу решение № 65 от 24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 278/2014 г. на Административен съд - Л., с което по жалба на П. М. П. е отменена издадена от касатора заповед № 2176/12.11.2014 г. за наложено й дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. О. П. оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Правилно съдът е приел, че заповедта за наказание не е надлежно мотивирана, като не е доказано по безспорен начин и виновно извършено от П. дисциплинарно нарушение. Според дисциплинарно наказващия орган служителката като инспектор режимна дейност в затвора е допуснала лишено от свобода лице да бъде освободено на 30.09.2014 г. при неоснователно задържане над срока на наложеното наказание с девет дни. Това нейно поведение е квалифицирано като небрежност в служебната дейност, пропуски в прилагане на разпоредбите, регламентиращи служебната дисциплина, неизпълнение на служебни задължения по длъжностна характеристика. Цитирани са в заповедта съответните правни норми от ЗМВР, но без да е конкретизирано какво тя е била длъжна да направи и не е направила. Установено е по делото, че грешният анализ, довел до невъвеждане в информационната система на затвора на пълния обем данни по прокурорската преписка, е извършен от други негови служители по време, когато П. е била в отпуск. В резултат на неупражнен контрол от страна на инспектор Д., който я е замествал, на 10.07.2014 г. не е забелязан и отстранен пропуска на техническия сътрудник (анализатор на досиета) от общия срок за изтърпяване на наказанието от 6 месеца на лишения от свобода да бъде приспаднат зачетения от съда период от 4 месеца и 10 дни. Обстоятелството, че седмица по-късно в помощ на машинописеца П. е направила препис от определението на съда, не означава, че тя не е могла да не забележи факта на приспадането на изтърпяна част от наказанието до момента, както и че е била длъжна да провери правилно ли е анализиран и приведен в изпълнение съдебния акт, когато е била в отпуск, тъй като това конкретно досие е попаднало в групата, подлежаща на контрол от нея. Това са мотивите в заповедта, обосноваващи персоналното ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Очевидно е обаче, че пропускът в случая е бил вече осъществен в резултат на небрежна служебна дейност на други лица, като от съдържанието на определението тя не е могла да узнае, че е допуснат грешен анализ при привеждането на акта в изпълнение. Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, поради което незаконосъобразно и необосновано извършено от другиго дисциплинарно нарушение е вменено в нейна вина. Като е констатирал това, както и редица други пороци при издаването на процесната заповед, първоинстанционният съд правилно я е отменил и решението му следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на П. за присъждане на разноски и ГДИН следва да се осъди да й заплати сумата 600 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,