Решение № 4044 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2014 г.

Решение № 4044 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14191/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Шумен срещу решение № 49 от 29.09.2014 г. по адм. дело № 151/2014 г. на Административен съд - гр. Шумен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните не е имало спор по фактите. Спорът между страните е бил правен и е бил по тълкуването и прилагането на чл. 24а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД), при безспорните между тях факти:

1. Детето Мария Сашева Костадинова е родено на 7.04.2002 г.

1. С ЕР № 173 от 29.01.2014 г. на ТЕЛК й е призната 44% вид и степен на увреждане за срок от три години (до 1.01.2017 г.).

1. С ЕР № 265 от 14.04.2014 г. НЕЛК е отменила ЕР на ТЕЛК по оценката на степента на увреждане и е определила 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ за същия тригодишен срок (до 1.01.2017 г.).

Датата на инвалидността, според двете решения, е датата на раждане на детето - 7.04.2002 г.

1. С молба-декларация вх. № 1319-1 от 14.05.2014 г. майката Зоя Стефанова Серафимова е поискала месечна добавка по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца.

1. Със заповед № 1319-1 от 20.05.2014 г. директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Шумен е отпуснал месечна помощ в размер на 240 лв. за срок от 1.05.2014 г. до 31.01.2017 г.

Зоя Стефанова Серафимова е оспорила тази заповед по административен и съдебен ред, като е изразила несъгласие с началния момент на отпускане на помощта. Изложила е аргументи, че тази помощ следва да бъде отпусната от 1.01.2014 г., която дата се явява първо число на месеца, през който е започнала медицинската експертиза по освидетелстването на детето, предвид приложеното по делото ЕР № 173 от 29.01.2014 г. на ТЕЛК. Зоя Стефанова Серафимова е оспорила и крайния срок, до който е отпусната помощта, с твърдение, че не желае да получава помощ, която не й се следва, доколкото ЕР визира краен срок на определения % степен на увреждане до 1.01.2017 г., а директорът на ДСП е отпуснал месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД до 31.01.2017 г.

С обжалваното съдебно решение Шуменският административен съд е приел, че въз основа на ЕР № 265 от 14.04.2014 г. на НЕЛК, установяващо освидетелстване на дете с увреждане и определящо 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, постановено по повод започнало освидетелстване на детето с ЕР № 173 от 29.01.2014 г. на ТЕЛК, за жалбоподателката е възникнало право да получава семейна помощ от 1.01.2014, а не както е приел административния орган - от 1.05.2014 г.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че този извод следва да бъде споделен.

В случая освидетелстването на детето е започнало с ЕР № 173 от 29.01.2014 г. на ТЕЛК и е завършило с ЕР № 265 от 14.04.2014 г. НЕЛК, с което за първи път е определен 50% вид и степен на увреждане и дата на инвалидизиране 7.04.2002 г. А според чл. 24а, ал. 6, изр. 1-во ППЗСПД месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молба-декларацията е подадена в 3-месечен срок от датата на решението. Датата 1.01.2014 г. е значително след датата на инвалидизиране (07.04.2002 г.), определена и в двете ЕР, и се включва в 3-годишния срок по чл. 24а, ал. 6, изр. 1-во ППЗСПД. Молбата-декларация за отпускане на помощта е подадена в 3-месечния срок пак по чл. 24а, ал. 6, изр. 1-во ППЗСПД. Следователно искането на майката тази помощ да бъде отпусната от 1.01.2014 г. съответства на правилото по чл. 24а, ал. 6, изр. 1-во ППЗСПД и правилно е било уважено от съда.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на Шуменския административен съд за крайния срок, до който следва да бъде отпусната помощта по чл. 8д ЗСПД, но поради липса на касационна жалба от майката на детето, в чиято полза и по чието искане е направен този извод, той не следва да бъде обсъждан.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,