Решение № 10255 от 14.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на културата, подадена чрез юрисконсулт Кацарова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 85/ 21.01.2022 г. по административно дело 767/ 2021 г. на Административен съд- София- област (АССО). В касационната жалба са развити доводи, че съдебното решение е недопустимо, необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл.209, т.2 и т.3 АПК. Оспорват се изводите на съда, с които се приема, че Народно читалище Градище е институция, свързана с опазване на археологическото наследство. Твърди се, че от лицето е представен договор с предмет регистрация на обществена колекция, като нейното регистриране било дейност, която по никакъв начин не можело да бъде част от теренно археологическо проучване. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че Община Своге е поела ангажимент да предостави финансиране на разкопките, тъй като нейното писмо не представлявало доказателство, удостоверяващо необходимото финансиране на за провеждане на теренни археологически проучвания. Моли да се отмени като недопустимо и неправилно решението на АССО. Претендират се сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът- К. Тодорова в писмен отговор, подаден чрез адвокат Ю. Раданова от САК, моли да се приеме, че съдебното решение е допустимо, правилно и обосновано. Иска да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и необоснована, а постановеното решение да се остави в сила. Моли да се присъдят направените разноски. По делото е постъпила и касационна жалба от Заместник- министъра на културата, приподписана от юрк. Кацарова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 85/ 21.01.2022 г. по адм. дело 767/ 2021 г. на Административен съд- София- област, с която се моли за отмяна като недопустимо и неправилно на решението на АССО. Доводите и исканията са идентични с тези в първата жалба. Претендират се сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател- Заместник- министър на културата, в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ничева моли да се уважи касационната жалба. Иска да се отмени постановеното от АССО съдебно решение, като недопустимо, неоснователно, необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Счита за неправилно, приетото от съда, че оспорената заповед не е в съответствие с материално- правни разпоредби. Смята, че съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а оспорването на заповедта отхвърлено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт на АССО се ОТМЕНЯ по жалба на К. Тодорова, Заповед РД09-43 от 14.01.2020г. на Заместник министъра на културата и се връща делото, като преписка на министъра на културата за ново произнасяне по Заявление с вх. 331/ 30.04.2019г. на К. Тодорова, в 14-дневен срок, считано от влизане в сила на решението. Освен това се осъжда Министерство на културата да заплати на К. Тодорова направените разноски по водене на делото в размер на 810 лв. /осемстотин и десет/ лева. За да достигне до този резултат адм. съд е приел, че по делото е обжалвана Заповед РД09-43 от 14.01.2020г. на Заместник- министъра на културата, с която на основание чл. 148, ал. 1, вр. чл. 156, ал. 1, т. 1 от ЗКН е ОТКАЗАНО издаването на разрешение на К. Тодорова за редовни археологически разкопки в обект Късноантична крепост Градището в [населено място], община Своге, на територията на манастира Св. Никола". На база фактическото установяване в административното и съдебно производство, съдът е преценил жалбата на Тодорова, против Заповед РД09-43 от 14.01.2020г. на Заместник министъра на културата за допустима, като подадена от легитимно лице, адресат на акта и в законовия срок. Разгледана по същество, съдът е намерил жалбата за основателна. Преценил е, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, като при издаване на същата е спазена предвидената процедура. От друга страна, съдът при преценка на съответствието й с материалноправни разпоредби е намерил, същата за незаконосъобразна. Подчертал, че за съда остава неясно, защо адм. орган приема, че Народно читалище Градище 1907, не представлява институция по смисъла на чл. 150, ал.1, т.4 от ЗКН и не може да бъде страна по договор за провеждане на редовни археологически проучвания. Посочил, че по силата на чл. 2, ал.1 от Закона за народните читалища, същите са български културно- просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно- просветни задачи". В ЗКН, както и в другата нормативна уредба лисва дефиниция за културна институция, в това число и такава дейността на която да е свързана с опазване на археологическото наследство. След анализа на законовата регламентация, това основание, посочено от органа намерил за неправилно. Решаващият съд счел и че по отношение на второто основание по чл. 151, ал.3, т.3 от ЗКН, изводът на адм. орган е неправилен. В тази връзка се позовава на чл. 18, ал.1 от Закона за закрила и развитие на културата - Общините формират и реализират своята политика за закрила и развитие на културата, като съчетават принципите на националната културна политика с местните условия и традиции. Посочил, че в случая Община Своге е поела ангажимент да предостави финансиране на разкопките, за които е поискано разрешението от заявителя. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като допустимо и валидно, но НЕПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на решението, развити в касационната жалба поради това, че е извършено разширително тълкуване на понятието институция, което било в противоречие и не отговаряло на целта на материалния закон, съответно в тази част съдебния акт бил недопустим. Неправилното приложение или тълкуване на закона води до неправилност по чл.221, ал.2 АПК, а не до недопустимост на съдебния акт. Жалбата на К. Тодорова срещу заповедта на Заместник- министъра на културата, е била допустима и подлежала на разглеждане, доколкото съдебното производство е административно и е подсъдно на административния съд. В случая не са налице пороци, които да определят съдебния акт, като недопустим по чл.221, ал.3 АПК, свързани с неговото валидно сезиране, редовност на жалбата и предмета на разглеждане. Липсват и пороци свързани със състава на съда и изразената от него правораздавателна воля. Решението е постановено, след анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните в изпълнение на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. В тази връзка съдебният акт на адм. съд е допустим и валиден. Решението на административния съд, обаче е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон. Адм. съд е изяснил всички правнорелевантни факти по спора, но изводите му относно, допуснатите от административния орган нарушения на закона не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Правилна е преценката на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл. 148, ал.1 от ЗКН и Заповед РД09-268/ 19.05.2017г. на министъра на културата, при условията на законовоустановена делегация. Обоснован е и извода, че при издаване на същата са спазени процесуалните правила. От адм. орган е осигурена възможност на лицето да представя допълнително документи и са обсъдени конкретно неговите възражения. От друга страна, неправилно, съдът е приел, че оспорената заповед не е в съответствие с материално- правни разпоредби. С оспорената Заповед РД 09-43/14.01.2020 г., Зам.- министърът на културата на основание чл. 148, ал. 1 вр. чл. 156, ал. 1, т. 1 от Закона за културното наследство, е отказал издаването на разрешение за редовни археологически разкопки в обект Късноантична крепост Градището в [населено място], Община Своге, на територията на манастира Св. Никола". От адм. орган са изложени доводи, че формално законовите изисквания не са изпълнени. За да постанови оспореният отказ, административният орган е приел, че народно читалище Градище 1907", с което Тодорова е сключила договор, не представлява културна институция, по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 4 от ЗКН и не може да бъде страна по договор за провеждане на редовни археологически проучвания, поради което е прието, че липсва документ, който да изпълнява изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 4 от ЗКН. Било уточнено, че заявителят не е представил документ, удостоверяващ финансиране от институция по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 4 от ЗКН. Тези мотиви на адм. орган са правно обосновани. Нормата на чл. 150, ал.1, т. 4 от ЗКН разпорежда, че разрешение за извършване на теренно- археологическо проучване се издава на лице, което е в договорни отношения с българска културна, научна или университетска институция, дейността на която е свързана с опазване на археологическото наследство. Не е спорно по делото, че Тодорова е сключила договор с Народно читалище Градище 1907, което да извърши регистрация на обществена колекция, т.е. за регистрация и опазване на откритата при разкопките колекция. В случая Народно читалище Градище 1907 не покрива фактическия състав на културен институт, по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 4 от ЗКН и чл. 4 от Закона за закрила и развитие на културата, тъй като същото не е създадено със специален закон или с акт на орган на изпълнителната или местната власт. Освен това категорично дейността му не е свързана с опазване на археологическото наследство. Съответно към искането не е представен документ с институт, дейността на които е свързана с опазване на археологическото наследство по чл.151, ал.2, т.1 ЗКН. Липсва и документ за финансова обезпеченост с конкретна финансова рамка- чл.151, ал.3, т.3 ЗКН. Представеното писмо от Община Своге представлява намерение, което е общо и неясно, като параметри. В него липсва изходящ (идентификационен) номер и е с автор заместник кмета на общината, без да е посочено на какво основание се замества кмета. Правилно административният орган е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 150, ал. 1, т. 4 от ЗКН за издаване на разрешението за теренно- археологическо проучване и законосъобразно е отказал издаване на същото. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и от анализа на посочените по- горе доказателства следва, че жалбата на К. Тодорова- срещу Заповед РД09-43 от 14.01.2020 г. на Заместник- министъра на културата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 270 лева, от които юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева за всяка от инстанциите и внесена държавна такса в размер на 70 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,