Решение № 3546 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7128/2015 г.

Решение № 3546 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7128/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба от "РТЛ-Естейт" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. "Александровска" № 17, ет. 2, ап. 6, с едноличен собственик на капитала и управляващ дружеството Игор Березовский, подадена чрез упълномощен адв. Хр. Коларова, против решение № 732/20.04.2015 г. по адм. д. № 823/2014 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № 021301916/21.12.2013 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Бургас, в потвърдената с решение № 83/17.03.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас част за установено задължение по ЗДДС в размер на 4956, 93 лв. за данъчни периоди от 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и в частта за присъдено в тежест на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение за ответната Дирекция в размер на 577 лева. Изложени са доводи за незаконосъобразно включване в данъчната основа за облагане по чл. 27, ал. 2, вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 ЗДДС амортизационни отчисления и разходи за ел. енергия за недвижим имот, който е включен в активите на дружеството, ползвал се е за икономическата дейност на дружеството, но по други лични семейни причини, се е ползвал и за жилищни нужди. Твърди се неправилност на решението в извода, че за периода не са отчетени приходи от дейността, които са установени с приетата по делото ССчЕ, като съдът е извършил неправилна преценка на събраните доказателства, изводите са необосновани и решението е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени РА. Застъпено е и алтернативно искане за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от нов съдебен състав. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас, чрез упълномощен представител юрк. Илиева оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършена ревизия по ЗДДС за ревизирани периоди, отразени в съответните актове, ревизиращият орган е извършил проверка и оглед на имот на дружеството, закупен с нотариален акт № 92 от 13.05.2008 г., том. V, рег. № 1474, дело № 877/2008 г. на нотариус с район на действие Районен съд-гр. Поморие, представляващ апартамент в сграда, находяща се в гр. Поморие, ул. "Европа" № 64, вх. Б, ет. 6, с площ 96,73 кв. м придобит за сумата от 53 029 евро. В счетоводството на дружеството имотът е бил заведен в амортизационния план по сметка 203 "Сгради", партида "Офис - Поморие" на 31.05.2009 г. с балансова стойност 123 279,95 лв. и годишна амортизационна норма 4%. Резултатът от проверката е отразен в протокол № 1308416/29.10.2013 г. с констатация, че имота представлява апартамент, напълно обзаведен, обитаем и пригоден за жилищни нужди, а не за търговски офис. Установено е след проверка в база данни на ЕСГРАОН, че управителя на дружеството Игор Березовский е с постоянен и настоящ адрес на адреса на процесния имот. Във връзка с изискана информация, от дирекция "Местни данъци и такси" при Община Поморие, в отговор на запитване на ревизиращ орган по приходите, е посочено, че за имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 4.06.2010 г., в която имотът е деклариран като жилищен, от дирекция "Строителство, устройство на територията, общинска собственост и управление на проекти" при Община Поморие, в отговор е посочено, че жалбоподателя не е депозирал искане за промяна на предназначението на декларирания имот. Самият управител в декларация пред данъчния орган е декларирал, че към м. 09.2013 г. притежава един офис в гр. Поморие - собственост на "РТЛ - ЕСТЕЙТ" ЕООД и офис в гр. Бургас на ул. "Александровска" № 17. Въз основа на тези данни ревизиращия орган е направил извод, че имота представляващ апартамент в гр. Поморие се ползва от собственика и управител на дружеството за лични жилищни нужди, а не се ползва като офис, т. е. за цели свързани с посредническата дейност на дружеството по покупко-продажба на недвижими имоти при което е обосновал извод, че се касае за безвъзмездни доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, които закона приравнява към възмездни и за това на основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗДДС е начислен ДДС върху данъчна основа по ревизирани периоди, включваща начислените месечни амортизации за имота и разходите за потребена ел. енергия. Според чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 27, ал. 2, предложение първо от ЗДДС данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС изисква регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем - да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Спорният факт по делото е дали имотът, представляващ самостоятелен обект, находящ се в гр. Поморие, ул. "Европа" № 64, вх. Б, ет. 6 е жилищен имот използван по предназначението си от управителя на дружеството или е имот, предназначен и използван за търговски офис, в който да се осъществява част от предмета на дейност на дружеството-собственик. Във връзка с възраженията срещу обжалвания съдебен акт в частта, съдържаща мотиви относими към приетата по делото ССчЕ, настоящата инстанция съобрази следното: Съдът е обсъдил, че вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, дава заключение, че по издадените от ЕVN 49 бр. фактури за офис Поморие, посочени в приложение № 23 към Ревизионния доклад, жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в посочените периоди, които съвпадат с процесните данъчни периоди. Според същата експертиза през процесния по делото период дружеството е извършвало брокерска дейност, рекламни услуги, туристически услуги и продажби на стоки. Вещото лице подробно е описало доходите от всяка от дейностите: брокерска дейност, рекламни услуги, туристически услуги и продажби на стоки, в периода 2009 - 2013 г., като е отграничил периоди от брокерска дейност от офис "Поморие", като в съдебно заседание вещото лице е заявило, че по данни от обслужващата жалбоподателя счетоводна кантора е описал в експертизата приходите от брокерската дейност от офис "Поморие", като уточнява, че от самите първични документи не могат да се извлекат тези данни, като осчетоводени от съответния счетоводител, който извършва осчетоводяването. вещото лице е установило, че дружеството има и друг имот в гр. Поморие, който използва за офис, но при изготвяне на експертното заключение този факт не е бил изяснен и вещото лице не може да разграничи доходите от дейностите, по-специално - тези от брокерската дейност, от дейността в кой от офисите в гр. Поморие са. По делото, в качеството на свидетел, доведен от жалбоподателя, е разпитано лице, работило по трудово правоотношение при жалбоподателя в периода 2006-2011 г., което към момента работи в друга фирма на същия собственик, и дава показания, че имота е закупен за офис, тъй като въпреки, че дружеството имало още два офиса, същите били преместваеми обекти и не било удобно да се правят срещи с клиенти там. Първоначално, към момента на закупуване, имота е ползван за офис в продължение около две години, но след това се наложило управителя да го ползва като собствено жилище, защото се развел и нямало къде да се установи да живее. Свидетелката не е работила в този офис, не е водила клиенти, но е ходила да носи само рекламни материали. Съдът е обсъдил установените с показанията на свидетелката и на вещото лице факти, от които е извел извод, че за ревизираните периоди не е безспорно установено закупеният от дружеството имот да е ползван за икономическата дейност на дружеството, а напротив - безспорни са доказателствата - писмени и устни, че имотът, представляващ апартамент е използван за лични жилищни нужди на едноличния собственик и управител на дружеството - Игор Березовский, което обосновава законосъобразност на установените задължения по ЗДДС на основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 3, т. 2 и чл. 27, ал. 2, предл. първо, ЗДДС. Решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответната Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Бургас за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 577 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение