Решение № 469 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2008 г.
ВКСII гражданско отделение30.09.2009 г.докладчик Елса Ташева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Г. Ш. от гр. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 244/16.10.2007 г. по гр. дело № 328/2007 г. на Габровския окръжен съд, на основание чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.). ОСЪЖДА М. Г. Ш. от гр. Г. да заплати допълнителна държавна такса за настоящето производство, в размер на 5/пет/лева по сметка на ВКС на РБ.
Мотиви
Решение № 469 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Елса Ташева Производството е по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.), образувано по молбата на М. Г. Ш. от гр. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 244/16.10.2007 г. по гр. дело № 328/2007 г. на Габровския окръжен съд. Молителката твърди, че има качество на съсобственик, по отношение на процесния недвижим имот, за чиито собственик е признат единствено ищецът по насрещния иск С. С. М., но качеството й на съсобственик и необходим другар в процеса не е зачетено от съдебните инстанции и тя е била лишена от възможността за участие и защита на нарушеното й право. В подкрепа на твърденията си молителката представя доказателства за смърт и наследници на своята майка Т. От ответниците по молбата за отмяна Г. М. М. от с. С., общ. Дряново и С. С. М. от гр. Д., последният изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационният съд счита, че молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 232 ГПК (отм.), но при разглеждането й по съществото на оплакванията в нея я намира неоснователна, по следните съображения: Обстоятелството, че Г. М. М./баща на молителката/ се е снабдил с нот. акт № 13/1993 г. за правото си на собственост върху процесния имот, придобит от него по давност, както и обстоятелството, че нотариалният акт е издаден по време на брака му с майката на молителката Т. М. /починала през 2003 г./, като единствен наследник на двамата е молителката, не създава за последната процесуалната възможност да реализира правото си на участие в процеса, в който не е била конституирана, по пътя на отмяната по чл. 233, ал. 2 ГПК (отм.). Молителката не се явява необходим другар в спорното правоотношение, каквото качество би притежавала нейната майка, като съпруга на ищеца по главния иск /баща й Г. М. /, която обаче е била вече починала към момента на предявяването на иска му на 23.08.2006 г., защото съсобствениците на един недвижим имот не са необходими другари, по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.). Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна молбата за отмяна, която остави без уважение и като констатира, че молителката следва да внесе допълнителна държавна такса, по сметка на касационния съд, я присъди и