Решение № 6898 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15203/2013 г.

Решение № 6898 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15203/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ОДМВР-гр. Шумен чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт Ивалина Иванова срещу решение № 71 от 17.10.2013 г. по адм. дело № 178/2013 г. по описа на Административен съд Шумен. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По-конкретно изтъква, че съдът неправилно е извел извод, че в оспорената заповед не са изложени фактическите и правни основания за издаването й, които да са свързани с личното поведение на лицето. Процесната ПАМ, видно от съдържанието й, препраща към мотивирано предложение на органа, в чиито правомощия е да сезира директора на ОДМВР - гр. Шумен да наложи такава мярка по реда на чл. 78а от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Заявява също така, че при издаване на цитираната ПАМ не са допуснати нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Неоснователно било позоваването на Дело С-430/10 на Съда на ЕС, който визира фактическа обстановка, различна от настоящия случай. Иска се отмяна на първоинстанционното решение с постановяване на ново по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на Елкан Касимов срещу заповед рег. № 1803 от 4.07.2013 г. на ВНД Директор на ОДМВР-гр. Шумен. Претендират се разноски и за двете инстанции в размер 150 лв., представляващи минималното адвокатско възнаграждение. Ответникът - Елкан Касимов Касимов от гр. Върбица, редовно призован, не се явява и представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от фактическа страна, че с определение № 39 по НОХД N 217/2013 г. по описа на Великопреславския районен съд Елкан Касимов е осъден за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК и му е наложено наказание "пробация" с определени пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с продължителност една година, периодично два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" с продължителност една година и "поправителен труд" със същата продължителност, като присъдата е приведена в изпълнение на 11.06.2013 г. Във връзка с изпълнение на наказанието началник група "БДС" е направил предложение пред директора на ОДМВР-Шумен за прилагане на ПАМ по чл. 76, т. 1, предл. 2 от ЗБЛД по отношение на лицето до изтърпяване на наложените наказания, въз основа на което и събраните по административната преписка доказателства, административният орган е издал процесната заповед. При така установените факти, административният съд е извел извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в писмена форма, но при липса на конкретни мотиви относно фактическите и правни основания за издаването му, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, вследствие на което в нарушен и материалният закон, и неговата цел. Решаващият състав е изложил съображения, че в мотивите на заповедта не е посочена конкретната цел, която се преследва от гледна точка на личното поведение на оспорващия, поради което се налага заключението, че същата е наложена по мотиви за обща превенция и такива, несвързани с личността на Касимов. Мотивиран по този начин, административният съд е отменил оспорената заповед на директора на ОДМВР-Шумен. Решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Безспорно е, че ответникът по касационната жалба е осъден за извършено от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като му е наложено наказание "пробация" с определени пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" с продължителност една година, периодично два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" с продължителност една година и "поправителен труд" със същата продължителност. Не се спори също, че към датата на прилагане на процесната ПАМ наказанието не е изтърпяно. Спорът по делото е относно правната квалификация на установените факти и техните правни последици. Необоснован е изводът на административния съд, че процесната мярка е приложена спрямо ответника по мотиви за обща превенция и такива, несвързани с личността му. Както правилно е посочил и решаващият състав, релевантният вторичен Общностен акт, който регламентира ограниченията и условията, при които гражданите на Съюза упражняват правото си на свободно движение и пребиваване в рамките на територията на Държавите-членки, е Директива 2004/38/ЕО. Съгласно чл. 27 на същата Държавите-членки могат да ограничават свободата на движение и на пребиваване от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве. Европейският законодател, допускайки ограничение при упражняване на правото на европейските граждани на свободно движение, установява ясни гаранции, които следва да са налице при тяхното прилагане. Това са забрана за позоваване на съображения за икономически цели, изискване мерките да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на адресата, както и личното поведение да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Българският законодател, в съответствие с тези изисквания, е предоставил на компетентния държавен орган - чл. 76, т. 1 ЗБЛД, дискрецията да прецени възможността за налагане на принудителната мярка при наличие на осъждане за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, до изтърпяване на наложеното наказание. Тази разпоредба, за разлика от нормата на чл. 75 от ЗБЛД, дава възможност на органа да прецени всички относими за конкретния субект факти, обуславящи необходимостта от налагане на ограничението. С оглед на това за законосъобразността на наложената мярка е необходимо да се установи в интерес на обществения ред ли е наложено ограничението, т. е. какви обществени отношения засяга, пропорционално ли е, представлява ли субектът истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото. Безспорно е, че съгласно чл. 27, § 2 от Директива 2004/38/ЕО наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемане на такива мерки. В случая, при издаване на процесната заповед административният орган се е позовал на предложението на началник група "БДС", в което искането за прилагането на ПАМ по чл. 76, ал. 1, пр. 2 от ЗБЛД е мотивирано с "обезпечаване изпълнението на наложеното наказание "пробация" по НОХД N 217/2013 г. по описа на Великопреславския районен съд". Ответникът по касация е осъден на пробация - 1 г. задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител и поправителен труд. Изпълнението на наказанието е започнало на 11.06.2013 г. и към датата на издаване на оспорената заповед - 4.07.2013 г. не е било изтърпяно. Следователно, приложената ПАМ е средство за обезпечаване изпълнението на наложеното наказание и противно на приетото от административния съд, преследваната с прилагането на същата цел е тясно свързана с личността на Касимов и не може да се определи като обща превенция. В допълнение следва да се изтъкне, че множеството осъждания на Касимов (общо четири), сочат на поведение, трайно несъобразено със зачитането на установените в обществото правила за поведение и изисквания за спазване на установения правен ред. Именно демонстрираното от същия трайно незачитане на установения ред законосъобразно обосновава изводът на органа за необходимостта от налагането на мярката, т. е. личното поведение на Касимов е истинска, достатъчно сериозна и реална заплаха за обществения ред. Наложената мярка е и пропорционална. На първо място, тя не ограничава правата на ответника по касационната жалба повече, отколкото постановената присъда - с оглед необходимостта от явяването в съответната служба два пъти в седмицата, и на следващо място - тя е наложена за срока на изтърпяване на наказанието. Следователно, преценена, с оглед изискванията на Правото на ЕС, наложената мярка е законосъобразна, същата не нарушава правата на Касимов повече, отколкото е допустимо за постигане законовата цел - спазване на правовия ред и като приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Последното следва да се отмени и като се пререши спора по същество - да се отхвърли като неоснователна жалбата на Касимов срещу заповед рег. № 1803 от 4.07.2013 г. на ВНД Директор на ОДМВР-гр. Шумен. Съдът счита за необходимо да посочи, че с изтърпяването на наложеното наказание, така установеното основание за налагане на принудителната административна мярка ще отпадне. За наличие на основанието за налагане на принудителната мярка органът е длъжен да следи служебно и при отпадането му да предприеме необходимото за нейната отмяна. Предвид крайния изход на спора и изричното искане на процесуалния представител на касационния жалбоподател Елкан Касимов Касимов следва да бъде осъден да заплати на Областната дирекция на МВР-Шумен разноски по делото за двете инстанции в общ размер 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,