Решение № 15549 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7472/2010 г.

Решение № 15549 от 16.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7472/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Пристанище Варна" ЕАД с адрес на управление гр. Варна, представлявано от юрк. С. Иванова, срещу решение № 681 от 30.03.2010 г., постановено по адм. дело № 3331/2009 г. от Административен съд Варна. В жалбата са мотивирани съображения за неправилност, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Ответникът - Кметът на община Варна, в писмено становище, по същество обосновава молба за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил заповед № 260 от 08.05.2009 г. на изпълнителния директор на "Пристанище Варна" ЕАД, с която е наредено да бъде преустановен достъпа на лица, занимаващи се с риболов в територията на пасажерския терминал с прилежащите кейови стени, издадена във връзка с ремонтни дейности, изисквания по ИБЗР, организационни мероприятия, предстоящо яхтено изложение и подготовка за летния сезон в пасажерски терминал "Морска гара" Варна, като незаконосъобразна. В мотивите е посочил, че приема оспорването за процесуално допустимо, тъй като със заповедта се засягат пряко права и интереси на жителите и гостите на гр. Варна, а съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗМСМА кметът следва да ги защитава. Приел е още, че по своята същност конкретната заповед е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, но при постановяването й не са спазени изискванията на процедурата, визирана в чл. 66 от АПК. Поради съществените нарушения в процеса на издаване на оспорвания административен акт съдът е счел, че същият следва да бъде отменен. Решението е постановено по процесуално недопустима жалба и следва да се обезсили при следните съображения: Заповед № 260 от 08.05.2009 г. е издадена от изпълнителния директор на Пристанище Варна ЕАД във връзка с ремонтни дейности, изисквания по ИБЗР, организационни мероприятия, предстоящо яхтено изложение и подготовка за летния сезон в пасажерски терминал "Морска гара" Варна. С т. 1 на същата е наредено "да се ограничи достъпа на лица, занимаващи се с риболов в територията на пасажерския терминал с прилежащи кейови стени"; с т. 3 е наредено в рамките на работния ден да се ограничи достъпа на леки автомобили до паркинга пред сградата на Морска гара, за да имат възможност да оперират работните групи, извършващи ремонтни дейности, като гостите на ресторант "Капитан Кук" да не се ограничават, а да бъдат насочвани за паркиране в безопасни зони отдалечени от сградата. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Тоест правото на оспорване принадлежи на тези физически и юридически лица или неперсонифицирани сдружения, чиито субективни права са нарушени или застрашени от административния акт и това е типичната процесуална легитимация. Само специални норми могат да я стесняват или разширяват. За да възникне правото на оспорване е достатъчен фактът на засягането, макар и правомерно. Прокурорът има право да оспори индивидуалния административен акт, ако той засяга важен обществен интерес и то само по изключение в случаите определени в АПК или друг закон. Това е предвидено изрично с нормата на чл. 126 от АПК - съдебните производства започват по искане на заинтересованото лице или на прокурора ... Общите административни актове, доколкото те са актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, могат да бъдат оспорвани от всеки, който има правен интерес, т. е. този общ акт засяга или застрашава негови субективни права, свободи или интереси. Държавните органи, както и кметът като орган на изпълнителната власт в общината, в това си качество нямат право да оспорват както индивидуални, така и общи административни актове. Могат да ги оспорват единствено в качеството си на юридически лица, но е необходимо да могат да бъдат носители на субективни права по силата на специален закон, понеже засягането именно на тези права поражда нуждата от защитата им. Това е така, тъй като тези производства са предназначени да решават спорове между частно-правни субекти и администрацията, а не между държавни органи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,