Решение № 5876 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1818/2009 г.

Решение № 5876 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1818/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 814 от 20.10.2008 г., постановено по адм. д. № 2243/2008 г. Административен съд-София град, I-во отделение, 9-ти състав, е отменил решение № 0202-0546/14.01.2008 г. на Началника на Митница-Кюстендил, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - гр. София, с което е отказано възстановяване на "Балканфарма Дупница" - АД платен акциз в размер на 12 331, 95 лв. за етилов алкохол 96% и е изпратил преписката на Началника на Митница-Кюстендил за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението съдът е осъдил РМД-София и Митница-Кюстендил да заплатят на "Балканфарма Дупница" - АД разноски по делото в размер на 550 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Кирил Боянов Калфин в качеството му на началник на Митница - гр. Кюстендил. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-София град е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд-София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница-Кюстендил. Ответното по касационната жалба дружество "Балканфарма Дупница" - АД - гр. Дупница чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-София град следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. С решението си Административен съд-София град е отменил Решение № 0202-0546/14.01.2008 г. на Началника на Митница-Кюстендил, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - гр. София, с което е отказано възстановяване на "Балканфарма Дупница" - АД платен акциз в размер на 12 331, 95 лв. за етилов алкохол 96% и е изпратил преписката на Началника на Митница-Кюстендил за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Първоинстанционният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните в хода на административното производство доказателства, мотивите на митническия орган, поради което е отказано възстановяването на акциз, събраните доказателства в хода на съдебното производство. Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в определената от закона форма, но при постановяването е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС. Съдът е дал тълкуване на въпросната разпоредба и на реда по който се извършва възстановяването на акциза, след което е обсъдил въпроса дали по отношение на дружеството са налице условия за възстановяване на заплатения акциз. В тази насока са изложени мотиви, че събраните доказателства по делото установяват, че "Балканфарма Дупница" - АД е производител на лекарства, за което притежава съответните разрешения, издадени от Изпълнителна агенция по лекарствата-София и от Национална ветеринарно-медицинска служба - гр. София, като дружеството е закупило етилов алкохол 96% по фактура № 352/22.10.2007 г., като дължимият акциз е внесен изцяло в приход на републиканския бюджет. Съдът е посочил, че спорът между страните се свежда до това дали почистването и дезинфекцията на производствените мощности с етилов алкохол води до възникване на правото на възстановяване на заплатения акциз. В тази насока административният съд подробно е анализирал изводите на митническия орган и е изложил подробни мотиви защо приема същите за неправилни. Специално внимание е отделено на изискванията на Наредба № 12 от 26.03.2001 г. на Министерство на здравеопазването за утвърждаване на добрата производствена практика, като въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата техническа експертиза е прието, че почистването на машините и съоръженията със спирт (етилов алкохол) е съставна част от производствения процес на крайния лекарствен продукт и използваният за почистване етилов алкохол отговаря на разходните норми и на броя на машините. На база на изложеното е направен краен извод за наличието на условията по чл. 22, ал. 4, т. 4 за възстановяване на заплатен акциз, което определя необходимостта от отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че цитираната Наредба № 12 от 26.03.2001 г. на министъра на здравеопазването не следва да се счита като основание за започване на процедура по възстановяване на заплатен акциз по чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, тъй като тази разпоредба, както и тези на ППЗАДС не предвиждат възстановяване на акциз за етилов алкохол, употребяван за почистване и дезинфекция на машини и производствено оборудване. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на "Балканфарма Дупница" - АД е подадено искане до Митница Кюстендил за възстановяване на акциз вх. № 0202-0546/17.12.2007 г., с което на основание чл. 22, ал. 4 от ЗАДС е поискано възстановяването на 12 331, 95 лв., представляващ заплатен акциз за спирт (етилов алкохол 96% об), вложен за дезинфекция при производството на лекарствени продукти. Митническият орган е приел, че Наредба № 12 от 26.03.2001 г. на Министерство на здравеопазването за утвърждаване на добрата производствена практика при производството на лекарства не е основание за започване на процедура по възстановяване на заплатен акциз при условията на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, тъй като тази разпоредба не предвижда възстановяване на акциз за етилов алкохол, употребяван при почистване и дезинфекция на производствено оборудване. Посочено е още, че за възстановяване на акциз на алкохол, вложен в производство на лекарства, в закона е предвидена хипотезата на чл. 22, ал. 3, т. 2, каквото искане не е направено, поради което направеното искане е оставено без уважение. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че този отказ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Този негов извод е правилен като обоснован на фактите по делото и закона. В разпоредбите на чл. 22 и 23 от ЗАДС са правно регламентирани случаите на възстановяване акциз, заплатен за алкохол и алкохолни напитки, вложени в определени производства. От тълкуването на разпоредбите на аления втора и трета на чл. 22 от ЗАДС следва изводът, че в законът са регламентирани конкретни хипотези, при които се възстановява заплатен акциз за алкохол и алкохолни напитки. Така в чл. 22, ал. 4, т. 4 от закона е регламентирано възстановяването на платения акциз за алкохол и алкохолни напитки, когато те са използвани в производствен процес, при условие че крайният не съдържа алкохол, а в нормата на чл. 22, ал. 3, т. 2 от същия закон е регламентирано възстановяването на платения акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на лекарства по смисъла на ЗЛПХМ и ветеринарно медицински продукти по смисъла на ЗВМД. В разпоредбата на ППЗАДС е регламентиран редът за възстановяване на акциза и необходимите документи, които се прилагат към искането, като в чл. 7 и 8 е регламентиран редът за възстановяване на акциз при хипотезите на чл. 22, ал. 3 и 5 от ЗАДС, а в чл. 9 от правилника е регламентиран редът за възстановяване на акциз при хипотезите на чл. 22, ал. 4 от ЗАДС. В конкретния случай от данните по делото се установява, че заявителят "Балканфарма - Дупница" е подал искане по реда на чл. 9, ал. 4 от ППЗАДС за възстановяване на акциз при условията на чл. 22, ал. 4 от ЗАДС и по специално за хипотезата по т. 4 - възстановяване на акциз, заплатен за алкохол, използван в производствен процес. При безспорната фактическа обстановка правилно и обосновано административният съд е приел, че всъщност спорът между страните се свежда до това дали използването на етилов алкохол при почистването и дезинфекцията на машините и оборудването за производство на лекарства (не съдържащи алкохол като краен продукт) попада под понятието "производствен процес". Даденият положителен отговор на този въпрос също е правилен и обоснован. Същият е съобразен и с вече установената съдебна практика, като например решение № 1568 от 12.02.2008 г. по адм. д. № 11801/2007 г. на ВАС, първо а отделение, което е между същите страни, както и решение № 3990 от 4.04.2008 г. по адм. д. № 238/2008 г. на ВАС, първо а отделение. В последното решение е обсъден подробно въпросът за понятието "производствен процес", като на база на даденото определение в Българския тълковен речник, както и на разпоредбата на § 1, т. 52 от Допълнителните разпоредби на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е направен извод, че няма основателни причини да се приеме, че почистването със спирт на машините и оборудването за производство на лекарства, не съставлява част от производствения процес за производството на лекарствени средства, каквато теза се поддържа от жалбоподателя. С въпросната Наредба № 12 са утвърдени производствени правила, които правила са задължителни за съответния производител на лекарства, като не Наредбата, а обстоятелството, че производствения процес включва и използването на етилов алкохол като почистващо средство, е основание за подаване на заявление по реда на чл. 22, ал. 4, т. 4 от ЗАДС, поради което направените оплаквания в обратния смисъл се явяват неоснователни. Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно, Административен съд - София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо а отделение,