Решение № 270 от 13.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 764/2012 г.

Решение № 270 от 13.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 764/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Г. Б. Б. срещу въззивно решение № 512 от 12.01.2012 г. по внохд № 1120/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, нак. отделение, втори състав, с което е потвърдена изцяло присъда от 28.09.2011 г. постановена по нохд № 5278/10 от Софийски градски съд, НО, 30 състав. В жалбата се поддържат отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Иска се преквалифициране на деянието и намаляване на наказанието. Частните обвинители по делото молят жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че квалификацията на деянието е в противоречие с Пос. № 1/83 г. на Пл. ВС. НРБ. Счита, че в случай на преквалифициране на деянието, следва да се намали наложеното наказание. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийският градски съд е признал жалбоподателя - подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 2.05.2010 г. около 23.15 ч. в гр. София по пътното платно на бул. "Цариградско шосе", с посока на движение от бул. "Брюксел" към бул. "Евлоги Георгиев", на 215.00 м. след Площад на "Авиацията", при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка "Рено" модел 5 с ДК № С **** ВМ нарушил правилата за движение - чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смърт на едно лице - пешеходеца Х. Г. С. на 59 години, както и средна телесна повреда на пътничката, возеща се в автомобила - С. Й. Д. на 19 години, като след извършване на деянието деецът избягал от местопроизшествието и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3 пр. последно, б. "б", пр. 2 вр. с ал. 1, б. "в" вр. с чл. 342, ал. 1 пр. 3 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения обуславящи основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК за изменяване на съдебния акт. По делото не се спори за авторството на деянието. Същото е доказано от фактическа и правна страна, както от гласните доказателства, така и от заключението на приетата по делото КМАТЕ анализираща поведението на водачите и пътя на превозните средства, приетите комплексни експертизи, установяващи идентичност между частиците боя и автомобила, управляван от подсъдимия. В депозираните на съдебното следствие обяснения /л. 124/ от първ. дело, подсъдимият е признал извършеното деяние. При оценката на доказателствата, преценени поотделно и в съвкупност, двете предходните съдебни инстанции са достигнали до верния извод, че смъртта на починалия Х. С. е резултат от удара с автомобила, управляван от подсъдимия. Множеството съставомерни телесни увреждания на пострадалата св. С. Д., пътувала в автомобила на подсъдимия, също са в пряка причинно-следствена връзка с нарушенията на правилата за движение по пътищата. В пряка връзка с нарушението на подсъдимия са и телесните увреждания причинени на св. П. П., която пътувала в л. а. "Хонда Акорд" и св. Д. А., пътувала в лек автомобил "Рено 19", които по своя характер ангажират друга наказателна отговорност. Фактическите обстоятелства, приети по делото, които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция са обусловили и съставомерността на деянието по повдигнатото обвинение. Подсъдимият оспорва правната квалификация на деянието. Поддържа се, че деянието следва да се преквалифицира като извършено по чл. 343, ал. 1 б. "б" и "в", тъй като случаят не е особено тежък по смисъла на чл. 93, т. 8 и не е налице квалификацията "бягство от местодеянието". Неправилно съдилищата приели, че подсъдимият е напуснал мястото на произшествието и не е изчакал компетентните органи. Нямал намерение да се укрива, а единствено се притеснил за състоянието на приятелката си С., поради което тръгнал да я търси в медицинските заведения. Счита, че правната квалификация по чл. 343, ал. 3 НК е неправилна. Оказал финансова подкрепа на пострадалата, като заплатил операцията й на стойност 7 000 лева, с което направил всичко зависещо от него за преодоляване на настъпилите телесни увреждания на св. Д. Оспорва се също така и квалификацията на "особено тежък" случай. Поддържа се, че тази квалификация изисква наличието на последици, при които са увредени повече от едно лице с причиняване на средни или тежки телесни повреди и смъртта на повече от едно лице. Доводите са неоснователни. Същите са обсъдени от въззивния съд, който в мотивите си на л. 46 и сл. е изложил съображения, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Възраженията в тази насока се били обсъдени и от първоинстанционния окръжен съд. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК и е дал отговор на поставените въпроси. Правилно е прието, че е налице бягство от местопроизшествието. Подсъдимият е напуснал местодеянието не за да помогне на пострадалата С. Д. или на другите пострадали лица. По делото е установено, че на мястото на инцидента е пристигнала кола на спешна помощ, която е транспортирала пострадалите до съответното медицинско заведение. Обяснението на подсъдимия, че бил притеснен и тръгнал да търси С. Д. в Окръжна болница и впоследствие в други болници не е прието от съдилищата. Установено е, че той отишъл във ВМА в доста по-късен момент, а междувременно провел разговори, в които настоявал да не става ясно, че той е управлявал автомобила. С оглед на категоричните факти, че той не е транспортирал пострадалата Д., нито я придружил до болничното заведение, не е оказал никаква помощ на нея и на другите пострадали лица, правилно е прието, че напускането на мястото на произшествието не е свързано с уважителна причина, която да изключи умисъла в неговото действие. Напротив, напускането на местопроизшествието, безсъмнено манифестира желанието му да се укрие от органите на полицията. Подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, което обяснява действията му - напускане на местодеянието, респ. опит да снеме отговорността от себе си. Без значение е обстоятелството, че сутринта се явил доброволно пред органите на МВР и че оказал финансова помощ на св. Д. Съгласно константната съдебна практика, напускането на мястото на произшествието, без уважителна причина за това, представлява бягство, което обстоятелство обуславя квалификация по чл. 343, ал. 3 НК. Практиката на съдилищата е съобразена и със задължителните указания в т. 4, б. "и" на Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пл. на ВС. Доводът, че неправилно деянието е квалифицирано като "особено тежък случай" на престъпление по смисъла на чл. 93, т. 8 НК също е неоснователен. Както се посочва в т. 4, б. "к" на цитираното постановление, квалифициращият признак на "особено тежък случай" на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. "а" и "б" НК /стари чл. 343, ал. 2, б. "а" и "б" НК/ се конкретизира по своето съдържание за всеки отделен случай, като се преценява степента на обществена опасност на деянието и тази на дееца. Въззивният съд е обсъдил възражението на л. 48 от делото. Приел е, че в случая е налице едновременно, както изключително висока степен на обществена опасност на деянието, така и на подсъдимия. На първо място инцидентът е настъпил в резултат на драстично нарушение на правилата за движение. Съгласно Комплексната медико авто-техническа експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил "Рено 5" непосредствено и към момента на първия удар била от порядъка и не по-малка от 110 - 111 км/ч., при разрешена максимална скорост на движение от 80 км/ч., означена със забранителен знак В26 по бул. "Цариградско шосе", включително в участъка на Площад на авиацията. В резултат на високата скорост на движение, подсъдимият късно видял пострадалия Хр. С. служител на фирма "Титан", облечен в светлоотразителни дрехи, застанал на около 100 метра от товарния автомобил на фирмата, за да сигнализира и да отбива движението. Настъпил удар между автомобила на подсъдимия "Рено 5" и пешеходеца Х. Г. С., последван от удари между л. а. "Рено 5" и л. а. "Хонда Акорд" и между л. а. "Хонда Акорд" и л. а. "Рено 19". Експертизата е посочила, че ако подсъдимият е управлявал автомобила с разрешената скорост от 80 км/ч., той е имал възможност да спре автомобила на значително разстояние преди мястото, където се намирал починалият Х. С. Установено е също така, че автомобилът на подсъдимия е бил модифициран - с увеличена мощност и пригоден за участие в състезания. На следващо място, подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС. От приложените по делото документи от СДВР - КАТ, копия от Заповед № 99214/2009 г. и от Наказателни постановления, разпечатки от личен картон на подсъдимия е установено, че със ЗПАМ е иззето свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ на подс. Б., че същият има множество нарушения на правилата за движение по пътищата и наложени наказания по административен ред. Въпреки отнетото право да управлява МПС, поради извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, той е продължавал да управлява МПС. Нещо повече - независимо от отнемането на СУМПС, подсъдимият е продължил да управлява автомобила и след извършване на деянието, което по същество сочи на упоритост и трайност при нарушаване на правилата за движение по пътищата. На последно място, настъпилите вредни последици - смърт на едно лице, пет средни телесни повреди всяка с характеристика по чл. 129, ал. 2 НК на друго лице, както и по-леки телесни повреди на още две лица, които също утежняват вредоносния резултат, обуславят извод за значително по-висока степен на обществена опасност на деянието от обичайната за този вид престъпления. В този смисъл съвкупната преценка на изложените обстоятелства е обосновала правилен извод че случаят е "особено тежък" по смисъла на чл. 93, т. 8 НК. Неправилно се поддържа, че тази квалификация изисква наличието на последици, при които са увредени повече от едно лице с причиняване на средни или тежки телесни повреди и смъртта на повече от едно лице. Разпоредбата на чл. 343, ал. 4 НК указва, че наказанието по буква "б" на предходната алинея се налага и когато е настъпила смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. Това означава, че за да се наложи наказание по чл. 343, ал. 3, б. "б" при квалификация "особено тежък случай" е достатъчно да е причинена смърт на едно лице, както и телесна повреда на едно лице. Като е потвърдил присъдата в частта за наказателната отговорност на подсъдимия и правната квалификация на деянието, съдът не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НК. Приложен е закона, който следва да се приложи. Съдебният акт е законосъобразен и в санкционната му част. При решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК съдебните инстанции са обсъдили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието. Последното е отмерено при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в близост до минималния размер предвиден в закона. Наказанието е съизмеримо с тежестта на деянието и настъпилите последици. Основание за изменяване на решението и намаляване на наказанието не е налице. Не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 3 НПК. По изложените съображения решението, с което е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и справедливо и следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение