Решение № 13758 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2013 г.

Решение № 13758 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 403/18.01.2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 9336 по описа за 2011 г., с което е отменен ревизионен акт № 2001010961/25.03.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, в частта относно извършеното увеличение на ФР за данъчен период 2007 г. на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО за сумата над 47 230.67 лева, ведно със съответните лихви. Общо заявеното оплакване на касатора е за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, а конкретните му доводи са основани на несъгласието му с възприемането от съда на заключенията на оценителните експертизи при определяне на действителните условия на сключени между свързани лица сделки. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на оспорването срещу РА и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касация "Кепитъл Маркетс" АД, чрез повереника си адв. Савов, отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени задължения за корпоративен данък на "Кепитъл Маркетс" АД за отчетната 2007 г. в размер 8 480.50 лева и за закъснителна лихва в размер на 2 047.72 лева. Източник на задължението е извършено на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО увеличение на ФР за отчетния период със сумата 156 383.34 лева, представляваща разлика между продажната цена по фактури на две МПС и апартамент в гр. София извършени между свързани лица и пазарната им цена по заключения на приетите в ревизионното производство експертизи. След приспадане на загуби за 2006 и 2007 г. е изчислена данъчна печалба в размер на 84 804.95 лева и данъчното задължение от 8 480.50 лева. В обхвата на проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в дължимата форма и при съобразяване с процесуалните правила. Дефинирал е спора не като такъв относно предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, а за размера на данъчната основа и на данъка като функция от пазарните цени на сделките. Относно пазарната цена на автомобилите предмет на две от сделките съдът е ценил експертизата от извънсъдебната фаза на производството, тъй като е установил, че оценката по нея е по-ниска от тази дадена от в. л. Шонева в съдебното производство. Съдът е дал вяра на повторната експертиза, извършена от в. л. Таня Кошева-Кръстева, за оценка на процесния недвижим имот - апартамент в гр. София, ул. "Ген. Гурко" № 42, ап. 7, стар вход № 40. Аргументирал е възприемането на пазарната цена от 123 464 лева с основаването на заключението на данни за осъществени реални продажби. Изчисленото от съда увеличение на ФР е 47 230.67 лева. Липсват съждения дали в резултат на това увеличение възниква данъчно задължение, като не е обективиран и диспозитив за отмяна на разпоредителната част на РА относно установеното с него публично задължение. Решението е правилно по разпоредения с него краен правен резултат, макар да е далеч от прецизността. Оспорения пред АССГ ревизионен акт е издаден в хипотезата на чл. 118, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ДОПК и с него се установяват публични задължения. Това предполага в производството по оспорването на акта съдът да реши спора относно съществуването на тези задължения, което е обусловено от преценката за законосъобразност на утежняващия административен акт. Първостепенния съд не е довел до край правораздавателната дейност, тъй като не е обективирал извод за това, дали в резултат на извършеното от него изменение на извършената с РА корекция на ФР се запазва и в какъв размер установеното задължение за корпоративен данък. Всъщност приспаднатите с РА загуби за 2006 и 2007 г. /общо 71 578.39 лева/ са в по-голям размер от определеното от съда увеличение на ФР, поради което резултатът за периода е данъчна загуба и липсва данъчна основа за облагане с корпоративен данък - вж. чл. 18, ал. 3 и чл. 19 от ЗКПО. След като волята на съда може да се изведе от решението му, то преодоляването на опущението да заяви отмяна на декларативния административен акт относно установеното с него задължение се извършва по реда на чл. 175 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата. За да се основе на конкретна приета в хода съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчната дейност по чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 от ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК. Оспорването на акта обективиращ специални знания се извършва докато трае изслушването. Последващото оспорване /като това с касационната жалба/ е преклудирано. Наред с горното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на в. л. Кръстева. Горното мотивира оставянето в сила на оспореното решение. При този изход на спора на ответника по касация се следва деловодни разноски в размер на 700 лева - платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение