Решение № 8618 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2019 г.

Решение № 8618 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Рос-2013" ЕООД, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Р. Марков, лично и чрез процесуалния му представител адвокат А. Жожев, срещу решение № 12557/17.10.2018 г. по адм. дело № 9324/2017 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Релевирани са оплаквания за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в него са възпроизведени мотивите на КЗК, без да се направи необходимата проверка на фактите и обстоятелствата, като не са обсъдени и възраженията, релевирани с първоначалната жалба, срещу акта на КЗК, предмет на първоинстанционното производство. По подробно изложените от касатора съображения за неправилността на съдебното решение, се претендира отмяната му. Комисията за защита на конкуренцията и "Обреди" ЕООД, редовно призовани, не изразяват становища по касационната жалба. Другите ответни страни - първоначални жалбоподатели в първоинстанционното производство, редовно призовани /ДЗЗД "Ц." - при условията на отказ за получаване на призовката и наличието на данни за заличаване на гражданското дружество/, не се представляват в проведеното по делото открито съдебно заседание. В писмен вид изразяват становища за основателността на подадената от "Рос-2013" ЕООД, касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводи в жалбата и данните по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С решение № 12557/17.10.2018 г. по адм. дело № 9324/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, съдът е отхвърлил жалбата на "Рос-2013" ЕООД, ДЗЗД "Ц.", ЕТ "Магнолия-М. Недялкова", "Мистрал НД" ЕООД, "М. 09" ЕООД и "Уникат-Г. Маркова" ЕООД, срещу решение № 805/20.07.2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-460/2017 г. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК и в пределите на правомощията й като независим специализиран държавен орган. На следващо място е приел, че решението е обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити - КЗК е изложила конкретните фактически и правни основания за издаване на процесното решение, с което е изпълнила задълженията си по чл. 62, ал. 1, т. 2 ЗЗК. Наред с горното съдът е отчел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като по случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура - на страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката, а съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано и са обсъдени всички доказателства, съответно - направените възражения, относими към извършеното проучване. Относно твърденията за наличие на противоречие с материалния закон и несъответствие с целите му, първоинстанционният съд се е задоволил да посочи, че ги счита за неоснователни, доколкото в обжалвания акт са изложени подробни мотиви относно приетото за установено, че в случая не е осъществено нарушение по чл. 32 и чл. 33 ЗЗК, нито по чл. 29 ЗЗК, от страна на "Обреди" ЕООД, и направените в тази връзка от Комисията изводи, съответстват на събраните доказателства, установените факти и приложимите материалноправни норми. Отбелязано е най-общо, че анализът на доказателствата по делото влече извода, че не са осъществени елементите от фактическия състав на нарушенията по чл. 32, във връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК и по чл. 29 ЗЗК, от страна на "Обреди" ЕООД. По тези съображения първоинстанционният съдебен състав е приел, че изводите на Комисията съответстват на данните по преписката, направените въз основа на тях фактически констатации и на приложимия материален закон, както и че атакуваното решение е постановено в съответствие с целите на специалния закон насочени към осигуряване на защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност. Настоящият съдебен състав намира така постановеното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, но неправилно, като издадено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи пълно изясняване на спора от фактическа и правна страна, както и необосновано в частта, в която е прието, че не е налице забранено поведение от страна на "Обреди" ЕООД - гр. Варна, с което може да се предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да се засегнат интересите на потребителите. Следва да се има предвид, че първоинстанционният съд е бил сезиран с подробна жалба от адресати на административния акт на КЗК, в която са релевирани множество аргументи, сочещи на неговата незаконосъобразност. Наведените от жалбоподателите доводи не са обсъдени, липсва и какъвто и да било самостоятелен фактически и правен анализ от страна на съда, на събраните по преписката доказателства, а оттам и за касационната инстанция предвид забраната за нови фактически установявания, е невъзможно да провери правилността на направения краен извод за законосъобразността на атакувания акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необосновано, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е останал изцяло неизяснен от фактическа страна, за установяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, едва след което би могло да се направи извод дали поведението на "Обреди" ЕООД следва да бъде квалифицирано като такова способно да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегнат интересите на потребителите, делото следва да се върне за ново разглеждане на друг първоинстанционен съд - компетентен съобразно чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /изм. и доп. по ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./. Следва изрично да се отбележи, че според § 149, ал. 1 ПЗР ЗИД АПК /в редакцията на кодекса по ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред. В преходната разпоредба на § 149, ал. 1 ЗИД АПК е използвано понятието "образувани дела", а не по-общото - "висящи дела", включващо всички започнали и неприключил с влязъл в сила съдебен акт, производства. Понятието "образувано" в контекста на разпоредбата означава дело, висящо пред посочения в нея съд, който го разглежда за да постанови краен акт по съществото на спорния предмет и съобразно функционалната си компетентност. След като такъв акт е постановен, то на делото е сложен край пред този съд. Поради това, че в случая с постановяване на отменителното решение, петчленният състав осъществява касационната си компетентност, с което завършва разглеждането на делото, вече не е налице подлежащо на разглеждане, "образувано" пред ВАС административно дело, следващо досегашния процесуален ред. Съгласно чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който от своя страна следва да проведе ново производство, съответно - да образува ново дело. Според чл. 226, ал. 1 първоинстанционният съд разглежда новообразуваното дело по общия процесуален ред за водене на производствата пред първата съдебна инстанция, в това число относно родовата подсъдност на делата. Предвид това и правилото на чл. 64 ЗЗК, че решенията на КЗК се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административен съд София-област, настоящият състав приема, че новото произнасяне по жалбата срещу решението на КЗК, следва да бъде от компетентния към настоящия момент, първоинстанционен съд - Административен съд София-област, на който делото следва да бъде изпратено за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд,