Решение № 12163 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8077/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Маунтийн Инвестмънт Проджект ЕООД, гр. Банско, подадена чрез процесуалния представител адв. Петрова, срещу решение 708 от 19.04.2021 г., постановено по адм. дело 275/2020 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена виза изх. 70.00-1505/99/25.11.2019 г., издадена от главния архитект на Община Разлог, и е осъдена Община Разлог да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд е постановил решението в противоречие с чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, като не е съобразил, че към момент на издаване на процесната виза вече е било издадено разрешение за строеж на плътна ограда с височина до 2.20 м. по границата между УПИ XXI-804.82, 549.9 и УПИ XX-549.9. Твърди се също така, че съдът е следвало да извърши преценка за съответствие с материалния закон към момента на издаване на акта, а не към момента на постановяване на съдебното решение. Излагат се доводи, че ирелевантни към изследването на въпроса за законосъобразността на процесната виза са обстоятелствата, установени от вещото лице, че изградената на място ограда е с височина до 1.40 1.50 м. и изграденият вече гараж не покрива стената на оградата. Претендира се отмяна на съдебното решение, ведно със законните последици. Ответниците П. Копланд и Н. Копланд, редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Сандъкчиева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират разноски за настоящото производство. Ответникът главен архитект на Община Разлог, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на П. Копланд и Н. Копланд против виза изх. 70.00-1505/99/25.11.2019 г. на главния архитект на община Разлог, с която на основание чл. 140, чл. 41, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ е разрешено изработване на инвестиционен проект за гараж допълващо застрояване в УПИ ХХI, имот с идентификатор 61813.804.60, при спазване на устройствените показатели за зона Ов. Видно от приетите по делото писмени доказателства жалбоподателите, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 131, том I, рег. 1344, дело 99/2017 г., се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 61813.804.100, м. Бел път, землището на гр. Разлог, съставляващ УПИ XX, съседен на УПИ XXI /имот с идентификатор 61813.804.60/. С определение 2673/26.02.2021 г. по адм. дело 1595/2021 г. на ВАС жалбата на П. Копланд и Н. Копланд срещу процесната виза е приета за допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като с визата е допуснато свързано застрояване по смисъла на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ - предвиденото допълващо застрояване в УПИ ХХI, собственост на възложителя е на вътрешната имотна граница с УПИ ХХ, собственост на жалбоподателите. В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която в УПИ XXI по регулационната граница с УПИ XX и УПИ VIII е изградена плътна ограда, изпълняваща ролята на подпорна стена с височина средно 1.40 м. - 1.50 м. от по-ниско прилежащия терен на УПИ XXI до нивото на естествения терен в съседните УПИ-та, поради съществуваща денивелация на терена, като над нивото на подпорната стена по границата с УПИ XX има 3 броя дървени колони и навес на височината на изградения гараж. Установено е от вещото лице, че на място е изграден гараж, долепен до плътната ограда /подпорна стена/ по границата с УПИ XX и УПИ VIII, като височината на плътната част на оградата е до ниво 1.40 м. спрямо терена в УПИ XX и над нея е изградена плътната стена на гаража, облицована с дърво с височина 1.28 м. Съгласно експертизата общата височина на стената на гаража по границата с имот с идентификатор 61813.804.100 е 2.68 м. спрямо по-ниско прилежащия терен на имот с идентификатор 61813.804.60 и височина от 1.28 м. спрямо най-ниския терен в имота на жалбоподателите, като на място реализираното строителство не съответства на издаденото разрешение за строеж 105/06.12.2019 г. за гараж с височина от 2.20 м. В съответствие с действащия подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със заповед РД15-201/15.02.2019 г. на кмета на Община Разлог, застрояването в УПИ XXI, УПИ XX и УПИ VIII е свободно, разположено на нормативни отстояния от имотните граници, като няма предвидено свързано /на калкан/ основно и/или допълващо застрояване по вътрешните граници на тези УПИ-та. С разрешение за строеж 78/30.08.2019 г., издадено от главния архитект на Община Разлог, е разрешено изграждането на масивна ограда с височина на плътната част до 2.20 м. над прилежащия терен по границите на УПИ XXI 549.9, 804.82 /имот с идентификатор 61813.804.60/ с имот с идентификатор 61813.804.100. За да отмени процесната виза първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че линията на застрояване на допуснатото с визата допълващо застрояване гараж в УПИ XXI /имот с идентификатор 61813.804.60/, не граничи с калканна стена на съществуваща или предвидена с ПУП в съседния имот сграда, както и не покрива съществуващата плътна ограда, която на място е изградена стъпаловидно, с височина 1.40 м. 1.50 м. и изпълнява функциите на подпорна стена. Според първоинстанционният съд предвидената линия на застрояване на гаража по вътрешната граница между УПИ XXI, УПИ XX и УПИ VIII, е в нарушение на изискването по чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ, т. е. външната ограждаща стена, разрешена с височина от 2.20 м. не покрива съществуващата на място плътна ограда, чиято височина е от 1.40 м. Прието е от съда още, че проектираният гараж, като постройка на допълващо застрояване е допустим от гледна точка на предназначението на УПИ XXI за ниско жилищно застрояване, но разполагането на тази постройка на вътрешната граница между УПИ XXI, УПИ XX и УПИ VIII, без съществуваща или предвидена с ПУП постройка на допълващо застрояване в УПИ XXI и съответно без калканните стени на гаража да покриват калканните стени на заварена или предвидена постройка на допълващо застрояване в този имот и на съществуваща плътна ограда, е недопустимо по арг. от чл. 21, ал. 4, чл. 42, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на визата, като е приел, че с последната е допуснато свързано застрояване по смисъла на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, поради което за допускането с виза за проектиране на непредвиденото с ПУП свързано ниско застрояване в двата имота се е изисквало наличието на нотариално заверено писмено съгласие собствениците на съседните УПИ-та, в които се установява това свързано застрояване. Позовавайки се на липсата на такова съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, респективно на искане по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ от собствениците и на двата съседни имота за установяване на свързано застрояване на вътрешната имотна граница на постройки на допълващо застрояване в УПИ XXI и УПИ XXI, административният съд е приел, че това е пречка за издаване на виза за проектиране, допускаща такова свързано застрояване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната виза. От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗУТ "застрояване" е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлените имоти. В процесния случай оспорената виза за проектиране е издадена за изработване на инвестиционен проект за гараж допълващо застрояване, в УПИ ХХI /имот с идентификатор 61813.804.60/, разположен на вътрешната имотна граница с УПИ ХХ /имот с идентификатор 61813.804.100/. Не е спорно между страните по делото, че съгласно действащият за процесната територия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед РД15-201/15.02.2019 г. на кмета на Община Разлог, застрояването в УПИ XXI, УПИ XX и УПИ VIII е свободно, разположено на нормативни отстояния от имотните граници, като няма предвидено свързано /на калкан/ основно и/или допълващо застрояване по вътрешните граници на тези УПИ-та. Макар да не е предвидено по действащия план допълващо застрояване по отношение на УПИ XXI, УПИ XX и УПИ VIII, то е допустимо да бъде реализирано по закон чрез виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ. Съобразно разпоредба на чл. 41, ал. 2 от ЗУТ и да не е предвидено с действащия подробен устройствен план, допълващо застрояване се допуска с виза за проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване или свързано с допълващо застрояване в съседния имот. В съответствие с чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. От приетите по делото писмени доказателства, включително и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, се установява, че на място в УПИ XXI по регулационната граница с УПИ XX и УПИ VIII е изградена плътна ограда, изпълняваща ролята на подпорна стена с височина средно 1.40м.-1.50м. от по-ниско прилежащия терен на УПИ XXI до нивото на естествения терен в съседните УПИ-та, поради съществуваща денивелация на терена, като над нивото на подпорната стена по границата с УПИ XX е изградена плътна стена на гаража, облицована с дърво с височина 1.28 м. Видно от заключението на вещото лице също така, общата височина на стената на гаража по границата с имот с идентификатор 61813.804.100 е 2.68 м. спрямо по-ниско прилежащия терен на имот с идентификатор 61813.804.60 и височина от 1.28 м. спрямо най-ниския терен в имот с идентификатор 61813.804.60, като на място реализираното строителство не съответства на издаденото разрешение за строеж 105/06.12.2019 г. за гараж с височина от 2.20 м. Следователно, доколкото по делото безспорно се установява, че между УПИ XXI и УПИ XX няма изградена плътна ограда по регулационната граница, не е налице заварено и липсва предвидено свързано допълващо застрояване, то правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 42, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ за допускане на допълващо застрояване по вътрешната регулационна линия на имот с идентификатор 61813.804.60, поради и което предвиждането на процесния гараж с виза за проектиране по реда на чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ е недопустимо. Следва да се има предвид също така, че в конкретния случай е ирелевантно обстоятелството, че е налице издадено на 30.08.2019 г. разрешение за строеж на плътна ограда, доколкото по делото се установява, че към момента на издаване на процесната виза, която следва издаденото разрешение за строеж на плътна ограда, съществуващата на място плътна ограда е с височина 1.40 м. 150 м. и не съответства на това разрешение за строеж. В тази връзка следва да се има предвиди също така, че изискването на чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ е за наличието на съществуваща плътна ограда, а не новопредвидена такава, което изключение нормата допуска само по отношение на новопредвидени постройки. С оглед на така установеното по делото, макар и имот с идентификатор 61813.804.60 по действащия план да е отреден за ниско жилищно строителство, поради което допълващо застрояване по принцип да е допустимо, то както и законосъобразно е приел първоинстанционният съд, останалите условия, визирани в чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ, за издаване на виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 41, ал. 2 от ЗУТ, не са изпълнени в конкретния случай. Правилно съдът приема също така, че в конкретния случай с визата е допуснато свързано застрояване по смисъла на чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ, поради и което липсата на съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ от собственика на съседния имот с идентификатор 61813.804.100 за установяване на свързано застрояване на вътрешната имотна граница на постройки на допълващо застрояване в УПИ XXI и УПИ XXI, е пречка за издаване на процесната виза за проектиране. Съгласието на собственика на съседния имот като условие за допускането на свързано застрояване се изисква по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ независимо от това дали се касае до сграда на основното застрояване или до постройка на допълващото застрояване. С оглед на това и при липса на изискуемото съгласие по чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, както и правилно е приел административният съд, процесното изменение на ПУП с визата за проектиране е недопустимо, тъй като противоречи на императивните норми на закона. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отменя процесната виза за проектиране, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Благоевград е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответниците П. Копланд и Н. Копланд за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,