Решение № 15480 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2013 г.

Решение № 15480 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13237/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Димитър Панайотов Илиев от гр. Бургас за съдебна защита, наименовано "Защита на иска, заявен с жалба с вх. № 5116/25.06.2012 г. по описа на БАС". Правното основание на това искане за съдебна защита е формулирано така: "Изменение на ЗУТ - ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г. - на общините са предоставени правомощия за строежи от четвърта категория".

В искането се прави оплакване, че "кметът на гр. Бургас, при предоставени правомощия, при официално влязла в сила заповед № 1067 от 2.05.2012 г. на з. к. на Община Бургас, бездейства - не образува производство за принудително премахване на изградените от етажна съсобственичка Кънчева масивни ж. б. гаражи с адм. адрес гр. Бургас (...) без одобрен и официално влязъл в сила ПУБ на имота, без строителни книжа и без удостоверение за търпимост."

Петитумът в това искане за съдебна защита е формулиран така: "Искам да осъдите кмета на Община Бургас принудително да премахне изградените от К. Кънчева масивни ж. б. гаражи - надземни, с горепосочения адм. адрес (...)".

Искането завършва с пояснението: "Настоящата защита е неразделна част от жалба с № 5116 от 25.06.2012 г. по описа на БАС, гр. Бургас".

В проведеното на 14.11.2013 г. съдебно заседание Димитър Панайотов Илиев поддържа същите доводи и искания.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че според направеното от искателя уточнение, че прави това искане за отмяна поради нови обстоятелства, каквото е посоченото от него изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и нови писмени доказателства, каквато е сега представената от него скица, отразяваща частично изменение на ЗРП на кв. 65 по плана на Централна градска част - гр. Бургас, искането за отмяна на влезлите в сила съдебни актове е неоснователно, поради следните съображения:

I. От данните по делото е видно, че:

1. Росица Пенчева Илиева и Димитър Панайотов Илиев, двамата от гр. Бургас, с договор от 25.01.1991 г., за продажба на държавен недвижим имот, по реда на тогава действащата Наредба за държавните имоти, са закупили двустаен апартамент на първия етаж, със застроена площ 58,72 кв. м, ведно с избено помещение с полезна площ 14,57 кв. м, и идеална част от правото на строеж върху УПИ ХIV - 2026 в кв. 65 по плана на гр. Бургас.

2. Главният архитект на Община Бургас е издал разрешение за строеж № 266 от 30.08.1994 г., с което е разрешил на Катерина Георгиева Кънчева от гр. Бургас да извърши "частичен ремонт на гараж - подмяна на източната стена, препокриване, без да се изменя ширина и дължина, без да се променя носещата конструкция".

3. Със заповед № РД-09-04 от 10.02.2000 г. областният управител на Бургаска област е отказал да уважи искането им за продажба по реда на § 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 235 от 19.09.1996 г. (Обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г., отм., бр. 78 от 26.09.2006 г.) с мотиви, че от договор с дата 25.12.1987 г. за замяна на недвижим имот по реда на чл. 137 от Наредбата за държавните имоти и от съставения в последствие акт № 9304 от 18.01.1988 г. за държавна собственост, било видно, че държавата е придобила продаденият на Росица и Димитър Илиеви жилищен имот - апартамент от Ваньо Георгиев Грудев и Венета Димитрова Грудева, но с принадлежащото на този апартамент право на строеж - т. е. държавата не е придобила право на собственост върху терена, върху който е построена сградата, част от която е апартамента.

С решение № 5338 от 18.05.2006 г. по адм. дело № 93/2005 г. на трето отделение, оставено в сила с решение № 10326 от 23.10.2006 г. по адм. дело № 6281/2006 г. Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Росица и Димитър Илиеви срещу този отказ на областния управител.

4. На 28.03.2012 г. е изготвен констативен акт № П-32, с който е направена констатация, че разрешеният частичен ремонт на гараж (по-горе т. 2) е направен в отклонение от строителното разрешение - размерите на гаража били увеличени от 3/5 м на 7.50/5 м и е подменена конструкцията му (дървена преди ремонта).

5. Въз основа на този констативен акт заместник-кмет на Община Бургас е издал заповед № 1067 от 2.05.2012 г., с която е спрял "изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж "Ремонт на гараж, подмяна на източна стена" в УПИ ХIV, кв. 65, ЦГЧ - Бургас". Заповедта е основана на чл. 224, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 4 ЗУТ и в нея е определен срок за доброволно изпълнение 30.04.2012 г. Обстоятелството, че тази дата предхожда датата на заповедта, води до извода, че незаконният строеж се спира веднага.

Най-вероятно недоволен, че е издадена заповед за спиране на един вече осъществен строеж, вместо да бъде издадена заповед за неговото премахване като незаконен, Димитър Панайотов Илиев е подал жалба пред Бургаския административен съд с петитум: "Искам да осъдите контролирания от Вас административен орган - Община Бургас, да издаде Заповед за принудително премахване на масивните железобетонни гаражи с идентификатори 07.079.183.4 и 07.079.183.5 по КК на гр. Бургас (...) построени в нарушение на ЗУТ без валидно разрешение за строеж от Катерина Г. Кънчева."

6. По тази жалба в Бургаския административен съд е образувано адм. дело № 1257/2012 г., производството по което е било прекратено с определение № 1036 от 19.06.2012 г. с мотиви, че "Община Бургас и кметът на общината не са компетентни да се произнесат налице е твърдяното от жалбоподателя незаконно строителство и нямат законови правомощия да постановят неговото премахване, не е налице твърдяното от жалбоподателя бездействие, съответно не е налице отказ, който да е годин да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност."

Сезиран с жалба от Димитър Панайотов Илиев срещу това определение, Върховният административен съд с определение № 10929 от 2.08.2012 г. по адм. дело № 8885/2012 г. на второ отделение, е оставил в сила определението на Бургаския административен съд, като е пояснил: "Съгласно чл. 224, ал. 1 ЗУТ, кметът на общината с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж, който се извършва в отклонение от условията указани от т. 1 до т. 6 на същата разпоредба. В тридневен срок от констатиране на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, кметът на общината изпраща преписката на началника на ДНСК за образуване на производство по чл. 225 ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ, началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях."

II. На 26.11.2012 г. в "Държавен вестник", бр. 82 от същата година, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИДЗУТ), с § 111 на който е създаден нов чл. 225а, чиято ал. 1 гласи така: "Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях."

Тази нова разпоредба, овластяваща кмета на общината да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, Димитър Панайотов Илиев сочи като ново обстоятелство, на което основава искането си за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, подчертавайки го изрично така: "Това изменение е нов, неизвестен факт за мен към 25.06.2012 г."

Изменението на нормативен акт не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и поради това не може да бъде основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт.

Нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК са такива факти от действителността, които:

а) имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически факти (събития или действия от обективната действителност, на които нормативен акт придава правно значение, като свързва настъпването им с възникване на определени правни последици) или доказателствени факти (фактите, въз основа на които могат да се направят изводи относно обстоятелствата, които се отнасят към основния факт - този, от който произтича твърдяното субективно право или правно задължение),

б) съществували са, но не са били включени във фактическия материал по делото по обективни причини, а не поради процесуално бездействие на страната.

Поради изискването по б. "б" не са нови обстоятелства фактите, които са новосъздадени, т. е. фактите, които са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършило с влязлия в сила съдебен акт, чиято отмяна се иска. Писмените документи, обаче, не са факти, а са доказателствени средства, чрез които се установяват факти и обстоятелства - чл. 39, ал. 1 АПК. Затова са нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК факти, които се установяват с писмени документи, създадени след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, ако те са били твърдяни в хода на съдебното производство, но страната, която се е позовавала на тях, по обективни причини не е могла да ги установи.

Новият закон очевидно не е нито юридически, нито доказателствен факт и още по-малко е нов факт или ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.

Новата разпоредба - чл. 225а, ал. 1 ЗУТ - обаче е ново, вече законоустановено основание Димитър Панайотов Илиев да се обърне към кмета на Община Бургас с искане да бъде издадена заповед за премахване на масивните гаражи, ако счита, че те са незаконен строеж от четвърта до шеста категория.

Не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК скицата, представена сега от искателя за установяване на правото да иска отмяна, защото тази скица удостоверява въвеждането на дворищна регулация в кв. 65 на централната градска част (ЦГЧ) на гр. Бургас чрез обособяване на посочените в записа към скицата парцели, един от които е и процесният УПИ ХIV, отреден за имот пл. № 2026, а това обстоятелство е било отдавна известно на искателя. Със скицата се установява и ситуиране на трета двуетажна застройка в този парцел, но ако Димитър Панайотов Илиев е заинтересувано лице, на което това засягащо го обстоятелство не е било съобщено, той може да оспори предвиденото застрояване. Отмяната на определение № 10929 от 2.08.2012 г. по адм. дело № 8885/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, не би му осигурило никаква защита срещу предвиденото без негово съгласие застрояване. От съдържанието на решение № 3178 от 4.02.2002 г. по адм. д. № 10581/2001 г. на ВАС - II отд. обаче се вижда, че това застрояване не е ново за искателя обстоятелство. В мотивите към това решение е посочено, че "с решението, предмет на касационното обжалване, Бургаският окръжен съд в производство по реда на чл. 138, ал. 1 ЗТСУ е отхвърлил жалбата на Росица Пенчева Илиева и Димитър Панайотов Илиев срещу Заповед № 469/10.04.1995 г. на кмета на община гр. Бургас, с която е одобрено частично изменение на ЗРП за кв. 65 по плана на ЦГЧ на града, с въвеждане на дворищна регулация и ситуиране на трета двуетажна застройка в парцел ХIV-2620".

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че искането на Димитър Панайотов Илиев, за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила определение № 10929 от 2.08.2012 г. по адм. дело № 8885/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение и на оставеното с него в сила определение № 1036 от 19.06.2012 г. по адм. дело № 1257/2012 г. на Бургаския административен съд, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото е неоснователно и направеното от Димитър Панайотов Илиев искане да му бъдат присъдени съдебни и деловодни разноски. А искането да му бъдат присъдени разноските по адм. дело № 1257/2012 г. на Бургаския административен съд и по адм. дело № 8885/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение, не може да бъде уважено, дори настоящето дело да бе завършило с позитивен за искателя резултат. Недопустимо за разглеждане в настоящето производство за отмяна е и искането на Димитър Панайотов Илиев да бъде осъдена Община Бургас да му заплати 1000 лв. "за всяка забавена година и психологически тормоз".

Прегледът на множеството дела, които са били образувани във Върховния административен съд по инициатива на Димитър Панайотов Илиев, показва че той има голяма потребност от квалифицирана правна помощ за разрешаване на проблемите, възникнали от обстоятелството, че не е съсобственик на терена, а е само носител на идеална част от правото на строеж, припадаща се на собствения му етаж от сграда в процесния УПИ ХIV - 2026 по плана на гр. Бургас. Ако Димитър Панайотов Илиев няма достатъчно средства за такава правна помощ, той може да поиска да му бъде предоставена безплатна правна помощ, разбира се, ако отговаря на условията за това, посочени в Закона за правната помощ.

Водим от гореизложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,