Решение № 131 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 458/2015 г.

Решение № 131 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 458/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 112154/01.10.2014 г., подадена от Д. А. Б. със съдебен адрес в [населено място], за отмяна на влязло в сила на 25.7.2014 г. въззивно решение № 1533/19.7.2013 г. по гр. д. № 986/2013 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав. Молителят твърди, че са налице новооткрити доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, подробно описани в молбата за отмяна и приложени към нея, и които установяват основателността на претенцията му. Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане. Постъпила е писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна О. у. на о. с а. ц. В., представляван от главен експерт КАК - М. Д., е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е писмена защита от главен юрисконсулт В. К. Ответникът по молбата за отмяна Д. за н. с. к., представлявана от адв. Б. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл. 306, ал. 3 ГПК. Претендира деловодни разноски за настоящото производство. В съдебно заседание молбата за отмяна се оспорва от процесуалния представител на ответника - адв. С., която претендира разноски. Ответникът по молбата за отмяна - [община], не заявява становище. Контролиращата страна В. к. п., посредством прокурор С., заявява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, становището на ответника по молбата, изразено в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното:/това да се коригира с оглед залата. Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителят се позовава на доказателства, които не са нови по смисъла на горепосочената правна норма, тъй като са представени като такива още пред първата инстанция - гр. д. № 842/2005 г. по описа на Софийския градски съд. С оглед изхода от настоящото производство молителят следва да заплата но ответника по молбата ДНСК деловодни разноски в размер на ...... лева, и юрисконсултско възнаграждение за ответника по молбата О. у. на о. с а. ц. В. в размер на 13956 лева. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,