Решение № 3981 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2016 г.

Решение № 3981 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9052/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РО "НСК" при РДНСК - Югозападен район, гр. С., чрез пълномощника му - юрисконсулт Сибинова, против решение № 4571/29.06.2016 г. по адм. дело № 795/2016 г. на Административен съд С.-град, в частта му, с която е отменена Заповед № ДК-11-С-02/30.11.2015 г. на началника на РО "НСК" - С. при РДНСК - ЮЗР като незаконосъобразна. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: "ТМГ Груп" ЕООД, гр. С., чрез пълномощника му - адв. Ножарова, оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът: Главен архитект на р-н "Младост", СО, чрез пълномощника му - юрисконсулт Андреев, също оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд С.-град е уважил жалбата на "ТМГ Груп" ЕООД и е отменил Заповед № ДК-11-С-02/30.11.2015 г. на началника на РО"НСК"-С. при РДНСК-ЮЗР, като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено Разрешение за строеж /РС/ № 107/16.11.2015 г. издадено на "ТМГ Груп " ЕООД, за строеж "Триетажна сграда за комплексно обществено обслужване с офиси, ателиета и подземен паркинг" със ЗП 334,74 кв. м. и РЗП - 1580,88 кв. м. в УПИ VII-17-"За КОО" / ПИ с идентификатор 68134.4089.70/, кв. 1, м."Младост 3" по плана на гр. С. При установената от съда фактическа обстановка са направени изводи за валидност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган при условията на делегирани правомощия от началника на ДНСК, че е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответната форма, както и в преклузивния 14-дневен срок за служебна отмяна по чл. 156, ал. 1 ЗУТ. При проверката за правилно приложение на материалния закон, са изведени изводи за допуснати нарушения, които правят заповедта материално незаконосъобразна. Според съда сочените от органа разпоредби на чл. 22, ал. 1 и чл. 33 ЗУТ, вр. с чл. 81 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /наричана по-долу само наредба № 7/ са неприложими за случая, тъй като УПИ VII не е голям, нито пък е отреден за комплексно застрояване. Прието е, че не са приложими и разпоредбите на чл. 35, ал. 1, вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 и чл. 32, ал. 3 ЗУТ, касаещи отстоянията между новопредвидената сграда в УПИ VII и границата към дъното на имота и през дъното до жилищната сграда - бл. ... в съседния УПИ I-14. За съда приложимата разпоредба е чл. 35, ал. 2 ЗУТ, която в случая е спазена, тъй като отстоянието на новата нежилищна сграда до вътрешните граници на УПИ VII при свободно застрояване не е по-малка от 3 м. Освен това са изведени изводи, че новата сграда има лице към паркинг, а не към улица, поради което сочената като нарушена разпоредба на чл. 90 от наредба № 7 е също неприложима, както и чл. 88, ал. 2 и 3 от същата наредба, доколкото последните са относими към чл. 35, ал. 1 ЗУТ, а не към чл. 35, ал. 2 ЗУТ. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По делото е установено, че отмененото РС № 107/16.11.2015 г. и одобрения към него инвестиционен проект от същата дата, са относно строеж: "Триетажна сграда за комплексно обществено обслужване с офиси, ателиета и подземен паркинг", т. е сграда с нежилищно предназначение в УПИ VII-17 "За КОО", допустимо съгласно чл. 22, ал. 3 ЗУТ. Не е спорно между страните, че УПИ VII попада в територия обособена по ОУП на гр. С., кв. "М. ....." като устройствена зона "Жк" - жилищен комплекс. П. създаване на индивидуално УПИ за жилищно или нежилищно строителство в изградените части на жилищния комплекс се спазват разпоредбите на чл. 22 ЗУТ. Това следва от факта, че ПУП-ПРЗ за кв. 1, м."Младост-3", гр. С., в чийто обхват попада и процесния УПИ VII-17, е одобрен с Решение № 548/24.07.2009 г. на СОС, който е такъв по чл. 22, ал. 4 ЗУТ, т. е план за регулация и застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс. С. чл. 22, ал. 6, изр. 1 ЗУТ, при урегулиране на поземлени имоти в съществуващи квартали с комплексно застрояване, отстоянията между новопредвидените сгради и съществуващите сгради се определят по правилата за комплексно застрояване, които правила са определени с Наредбата по чл. 13, ал. 1 ЗУТ, т. е наредба № 7 /цитирана по-горе/ - чл. 33 ЗУТ. Изложеното опровергава изводите на съда за неприложимост на чл. 22 и чл. 33 ЗУТ, вр. с чл. 81 от наредба № 7/2003 г., ведно с Приложение № 2 към тази разпоредба визираща разстоянията между сградите на основното застрояване в жилищния комплекс. О. и изводите му за неприложимост на чл. 35, ал. 1 ЗУТ, вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 ЗУТ. Съгласно т. 1 от приетото и неоспорено допълнително заключение на СТЕ, отстоянието между новопредвидената нежилищна сграда през дъното на УПИ VII и съществуващата 14 ет. жил. сграда - бл. ... в съседния УПИ I-14, кв. 1, следва да бъде определено по схема № 13 от приложение № 2, която отговаря най-близко на разположението на тези сгради. По тази схема отстоянието трябва да бъде 32 м., а по одобрения проект възлиза на 20,15 м., което означава, че проекта не отговаря на законово предвиденото отстояние. Настоящият състав не счита, че трябва да бъдат обсъждани останалите схематични положения, предвид становището на СТЕ, че най-близко до процесните сгради е схема № 13 на приложение № 2. Това отстояние не съответства и на чл. 35, ал. 1, вр. с чл. 32, ал. 2 и 3 ЗУТ, като по изчисления на допълнителната СТЕ в т. 5 би трябвало да е 53 м. По одобрения ПУП-ПРЗ същото отстояние възлиза на 29,97 м., видно от т. 4 на същото заключение и приложение № 1 към него, от което следва извода, че проекта в тази част противоречи на одобрения ПУП-ПРЗ. Следователно изводите на съда, че липсва нарушение на чл. 22, ал. 6, чл. 32, ал. 3 ЗУТ и на чл. 81 Наредба № 7/2003 г. с приложение № 2, визиращи отстоянието между новата сграда през дъно на имота със съседната жилищна сграда-бл. ..., са незаконосъобразни. Съгласно чл. 79 от Наредба № 7/2003 г. разстоянията между сградите на основното застрояване и регулационните граници на имоти се определят като се спазват нормативите по чл. 31 - 36 ЗУТ. Изрично в издадената виза за проектиране на новата сграда е посочено отстояние между новата сграда /задължителни линии на застрояване/ и страничните регулационни линии на УПИ VII от запад и югоизток - минимум 3 м. + нормативите по чл. 31, ал. 5 ЗУТ, а откъм дъно - минимум 3 м. Отразено е и разстоянието между вътрешната ограничителна линия до регулационната линия от югоизток да е 1 м. По делото са налице данни, че по одобрения проект за новата сграда, тези отстояния са спазени откъм дъно, като възлизат на 4.07 м. и на 4,38 м. Липсват данни обаче каква е дълбочината на новопредвидената нежилищна сграда, с оглед спазването на изискуемите отстояния между нея и страничните регулационни линии на имота. СТЕ установява, че по проекта е показано допустимото застрояване с дълбочина до 16 м., но и че е показано увеличаващо се отстояние от страничната регулационна линия по чл. 31, ал. 5, изр. 2 ЗУТ, което означава, че дълбочината би могла да бъде увеличена, а оттук и отстоянията до страничните регулационни линии на имота. Това опровергава изводите на съда за неприложимост на чл. 35, ал. 1 и чл. 31, ал. 5 ЗУТ при определяне разстоянията между процесните сгради в двата съседни имота и разстоянията от новата сграда до страничните регулационни линии. Не се споделя и неправилен е извода на съда за неприложимост на чл. 90 от Наредба № 7/2003 г. Разпоредбата визира най-малка височина от 3.20 м. на еркери над нивото на тротоара, когато външната линия на застрояване на сградата съвпада с уличнорегулационната. Според съда външната линия на застрояване не граничи с улица, а с паркинг. Приетото противоречи на одобрения ПУП-ПРЗ, както и на графичната и текстова част на одобрения проект. Видно от графичната част на одобрения ПУП-ПРЗ, УПИ VII има лице към локална улица, с осови точки, свързани пряко с две осови точки /навлизане и излизане от локалното платно от и към ул. "Ф. Аврамов"/. Локалната улица е с тротоар и паркоместа от двете й страни, от което следва, че външната линия на застрояване на процесната сграда граничи с улица и тротоар към нея. Изрично горното е отразено в графичната и текстова част /обяснителна записка/ на проекта от 16.11.2015 г. Ето защо чл. 90 от Наредба № 7 е приложим, както и изискването за височина на еркера над тротоара на локалната улица, представляваща външна линия на застрояване. Установено е, че в случая височината на еркера е 2.52 м., под изискуемия минимум от 3.20 м., което представлява нарушение на цитираната разпоредба от наредбата. Неправилни са и другите изводи на съда за неприложимост и липса на нарушение на чл. 88, ал. 2 и 3 от Наредба № 7 относно издатините на еркерите на втори и трети етаж пред вътрешните линии на застрояване. Установено е че издатините на еркерите на втори и трети етаж от новопредвидената нежилищна сграда възлизат на 1,50 м., а трябва да бъдат най-много до 0,30 м. пред вътрешните линии на застрояване към страничните регулационни линии на имота, с което одобрения проект и РС нарушават цитираните разпоредби. Изводите са въз основа на т. 8 и т. 9 от основното заключение на СТЕ. С така проектираните размери на еркерите се нарушават и минималните отстояния до страничните регулационни линии по чл. 35, ал. 2 ЗУТ, като от югоизток това отстояние става 2.78 м. и от запад, северозапад при ос "2" става 2.97 м., т. е под 3 м. От цялостното изложение по-горе става ясно, че решението, в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Налице са и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради противоречие в мотивите. От една страна съдът отрича приложението на чл. 35, ал. 1 ЗУТ при отстоянията между новата сграда и жилищния блок № 305 в съседното УПИ, а от друга / на стр. 7 от решението/ при разглеждането на отстоянията от трафопоста в съседния имот, приема, че тази разпоредба е приложима, когато съседната сграда /каквато е жил. блок № 305/ е жилищна. Съдът е приел, че кредитира изцяло заключението на основното и допълнително заключение на СТЕ, но изводите му, в по-голямата им част, противоречат на тези заключения. В нарушение на чл. 171, ал. 1 АПК, съдът не е обсъдил доказателствата, намиращи се към административната преписка и по-конкретно вида на одобрения ПУП-ПРЗ по чл. 22, ал. 4 ЗУТ, текстовата и графичната му части при изследване лицето на УПИ VII към локална улица - част от ул. "Ф. А.", както и предвижданията на ОУП за територията, част от която е процесното УПИ. При тези нарушения следва решението в обжалваната му част, както и в частта на присъдените на ответното дружество разноски да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на "ТМГ Груп" ЕООД, против заповедта на началника на РО"НСК"-С. при РДНСК-ЮЗР от 30.11.2015 г. бъде отхвърлена като неоснователна. Органът, при извършената служебна проверка за законосъобразност, правилно е установил фактите, а въз основа на тях е направил и правилни изводи за незаконосъобразност на издаденото РС № 107/16.11.2015 г. на гл. архитект на р-н "Младост", СО. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение