Решение № 10460 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14269/2017 г.

Решение № 10460 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14269/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на Научният съвет на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД срещу Решение № 5537 от 02.10.2017 г., постановено по адм. дело № 11538/2016 г., по описа на Административен съд С.-град/АССГ/., с което е отменено Решение по т. 5 от Протокол № НС-04-16/28.09.2016 г. на Научен съвет УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД. Твърди се недопустимост, материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 предл. първо и трето от АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна- Х. Г. Ц., възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба досежно неправилността на съдебният извод за липса на мотиви на административния акт, които в хипотезата на таен вот на колективен орган следва да бъдат изведени от мотивите на предложителя и наличните, подкрепящи ги доказателства в административната преписка. Върховният административен съд, седмо отделение, счита процесната жалба за допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт, от активно легитимирано лице. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните, съдът съобрази: С обжалвания административен акт - решение по т. 5 от Протокол № НС-04-16-28.09.2016Г., Научният съвет на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД е отхвърлил кандидатурата на доц. д-р. Х. Ц. за заемане на академична длъжност "професор" по "Обща хирургия" по обявен с ДВ, бр. 108/30.12.2014 г., конкурс. Като следствие от първоинстанционно депозирана жалба и развилото се производство, решаващият съдебен състав е приел, че при постановяване на Решение по т. 5 от Протокол № НС-04-16/28.09.2016 г. на Научен съвет УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД органа не е изложил мотиви, което пречи да бъде проконтролирана волята му в решаващата за производството дейност. Поради това и установявайки нарушение във формата на акта съобразно чл. 59, ал. 2 АПК съдът е отменил обжалваното решение и върнал преписката за Научният съвет на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" за продължаване на административно-производствените действия. Така постановеното решение е правилно. Независимо от изложените от представителят на ВАП съображения за неправилност на съдебният акт и наличието на предложения от страна на рецензентите проф. Б., проф. В. Х. и проф. К., становища от страна на проф. А. Ч., проф. Г. Т. и доц. Ю. В. и изпратеният до Научното жури отзив от проф. д-р Д. II хирургична клиника при МУ - П., съдържащи съображения за несъответствие на кандидатурата на доц. д. р. Х. Ц. с изискванията за заемане на академична длъжност "професор", настоящият състав счита за правилно и обосновано изразеното от АССГ схващане, че самите рецензии и становища съдържат противоречиви позиции и различни съображения за отхвърляне кандидатурата на доц. Ц., в която хипотеза органа е следвало да обсъди и съобрази защо и на какво основание отхвърля кандидатурата му. Съгласно ТР № 4 ОТ 22.04.2004 г. по т. д. 4 от 2002 г. на ОС на ВАС, по задължителен за практиката начин е дадено разрешение, че въпреки предоставеното от закона право на действие при оперативна самостоятелност неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта. Актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Законовият императив за мотивиране на административният акт, залегнал в чл. 59, ал. 1 от АПК, не може да се тълкува условно и в зависимост от това дали органа е едноличен или колективен и дали взима своите решения с явно или тайно гласуване. Задължителната практика на ВАС, в частност - т. 4 от ТР № 1 от 18.04.2006 г. по тълкувателно дело № 1/2006 г. на Общото събрание на съдиите от втора колегия на ВАС, недвусмислено потвърждава изложеното схващане. В този смисъл и в светлината на настоящият казус и твърденията на страните, следва да се добави още, че тайната на вота не е равнозначна на забрана за дискусия по предмета на производството от страна на колективния орган. И същата ще намери своето проявление при провеждане на окончателното гласуване, и спрямо индивидуалната воля на отделните членове на органа. В този смисъл правилно първоинстанцонният съдебен състав е приел, че липсата на изложени мотиви не позволява да бъде проверена по същество решаващата дейност на органа. Съдебният акт е надлежно обоснован и възраженията на касатора в тази част следва да бъдат отхвърлени. В допълнение - неоснователна е касационна жалба и досежно твърдението за недопустимост на съдебният акт, поради наличие на Заповед № 241 от 18.02.2015 г. на изпълнителният директор на УМБАЛРСМ " Н. И. Пирогов" ЕАД по силата на която, вакантната длъжност "професор" се трансформира в длъжност "лекар - хирургия", респ. производството се явява безпредметно, а първоинстанционният жабоподател е действал без наличие на правен интерес. На първо място - ефекта от подобна заповед би следвало да се изразява в прекратяване на конкурсната процедура. Като контратеза - органа не просто не е прекратил, а е провел процедурата докрай и постановил окончателен административен акт. На второ място - посочената Заповед представлява доказателство, изходящо от органа, издател на акта, което е представено за първи път едва на касационна инстанция. И в този смисъл същата е обхванато от доказателствената преклузия на чл. 220 АПК. На трето място, както правилно отбелязва ответника, посочената трансформация на длъжност засяга академична длъжност "професор" в Четвърта хирургична клиника, докато процесният конкурс е за заемане на академична длъжност "професор" в Първа хирургична клиника на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", поради което същата следва да се счита неотносима към предмета на спора. С оглед изхода от спора и наличието на редовно предявено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски - адвокатско възнаграждение с представен по делото договор за правна помощ и съдействие в размер на 1000 лв, . и при липсата на възражение за дължимостта по основание и размер, настоящият състав счита, че искането на касационният ответник следва да бъде уважено съобразно предявената стойност. С оглед дотук изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение